Анна Багряна: Не мога да воювам с оръжие, воювам със слово

По думите ѝ много е важно сега да има единство и "да бъдем едно цяло". 

"Сега руската агресия обедини украинците от всички части на страната. "като ми говорят, че сме братски народи, много ме дразни това. Баба ми ми е разказвала как е преживяла Голодорома, дядо ми е бил пратен в сталински концлагер... Русия винаги е била най-големият враг на Украйна и това е истината".

"Преди войната мислехме едни неща за важни, днес е друго. Вече оценявам това, че някой близък или познат е жив".

Как да четем информацията за извеждането на българсикте моряци от кораба, задържан на пристанището на обсадения от руснаците Мариупол - освободени от кого, евакуирани от кого, от украинската или от руската армия,  е въпросът, на който Анна Багряна отговаря с: "четете украински медии, говорете с украинските си познати и приятели".

"Понякога чувам такива глупости, като тези за някакви биолаборатории в Украйна, и знам, че всички тези глупости и фейкове идват от Русия. Защо ги разпространяват с такава лекота в социалните мрежи не мога да разбера, защото всичко което идва така от Русия е просто лъжа. Там нали само един извор на информация имат и вярват"

Според нея общото между Украйна и България е в душевността. "По-отворени сме и можем бързо да намерим общ език и като гледам как посрещат нашите бежанци. Имаме общи неща и в културата."

Преди няколко години Анна Багряна е участвала в представянето и създаването на книга от 20 автори "Моята сестра София" - за историческите и културните връзки до 2014. Книгата излиза на украински и едва през 2020 е преведена на български. 

На корицата на тази книга са думите на съставителката Лариса Ившина: "Ние (България и Украйна) през всичките тези години гледахме една към друга през очите на Москва. А тя всъщност ни пречеше да се видим една друга такива каквито сме".

Анна Багряна е убедена, че "България и Украйна имат повече общи неща отколкото всяка една от тези две страни с Русия".

"Вярвам в нашата победа, защото сме на страната на слънцето, на истината, на доброто. Никого не нападаме, не искаме чуждо. Ние сме свободолюбив, горд народ".

Едно от нейните стихотворения писано преди много време се оказва знаково за ситуацията в момента:

ТОВА Е ПРИБЛИЗИТЕЛНО ТАМ…

това е приблизително там

където нишките Божии

не стигат

където земята

не е съшита с небето

и се лута

като откъсната лапичка

от плюшено мече -

частица от нечие детство

това е приблизително там

където ръката на Бога

не докосва сянката

на дървото самотно

посечено

от човешка ръка

преди Празника

това е приблизително така

сякаш слънцето коленичи

и моли за прошка

тебе

и мен

затова

че тъй късно

огря във сърцата ни

Анна Багряна е родена в град Фастив, Киевска област през 1981 г. Завършила е украинска филология в Киевския национален университет "Тарас Шевченко". Работила е като редактор и журналист, автор и водещ на предавания в телевизии и радио, главен редактор на списание "Гранословие" и секретар на Националния съюз на писателите на Украйна. Автор е на книги с поезия, на романите "Етимология на кръвта", "Такава дивна любов", "Досадник", както и на книги с разкази, повести, публицистика и приказки за деца.

Нейни пиеси са поставяни в Украйна, САЩ и Северна Македония. Отличавана е за книгите си с поезия, за драматургия и белетристика с национални и международни награди, сред които от конкурса "Коронация слова", "Смолоскип", Международната украинско-немска премия "Олес Гончар", "Маруся Бек" (Канада), "Григорий Сковорода", "Летящо сребърно перо" (България), Наградата на Международната Медитеранска академия (Северна Македония).

Превежда от различни славянски езици и е един от активните преводачи на българска поезия. Произведенията ѝ са превеждани и публикувани на полски, български, френски, английски, сръбски, латишски, руски, арменски и други езици. Член е на Националния съюз на писателите на Украйна и на Асоциацията на украинските писатели.