Коментар на Петър Волгин: Партийни възходи и падения

публикувано на 21.05.22 в 12:59

Снимка: Ани Петрова

Коментар на Петър Волгин в предаването ''Политически НЕкоректно''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Можем да направим интересни изводи, стъпвайки върху картината на електоралните нагласи, която рисуват последните социологически проучвания. Да кажем най-напред, че е напълно нормално партиите в управляващата коалиция да губят влияние. Трудно е да управляваш и да продължиш да бъдеш симпатичен. Обаче също така е видно, че някои партии във властта много рязко губят проценти. "Продължаваме промяната", например, прилича на безконтролно падащ от висините самолет. Може би защото очакванията към тях бяха твърде големи, а може би защото и самите те обещаваха невъзможни неща и едва ли не се кълняха как за няколко месеца ще превърнат България в земен рай, днес разочарованите от действията на Кирил, Асен и компания постоянно се увеличават. Що се отнася до бившите управляващи от ГЕРБ, те нито печелят кой-знае колко, нито губят кой-знае колко. Просто седят и чакат опонентите им, които сега управляват, да се провалят. А това изглежда става по-бързо от очакваното.

Да се спрем сега по-подробно на две партии, които според социологията увеличават влиянието си – "Възраждане" и "Български възход". Интересното е, че партията на бившия служебен премиер Стефан Янев все още няма съдебна регистрация, но има такова влияние, според социолозите, за което редица традиционни политически формации могат само да мечтаят. При "Възраждане" също се наблюдава интересна тенденция. Тази партия е обект на постоянни критики от страна на официозните медии и на либералните говорещи глави по телевизорите. Т.е. на онези лица, които претендират, че разбират от всичко и че всички останали трябва да се съобразяваме с мненията им. Напоследък този умнокрасив коментариат е съсредоточил основния си огън именно срещу "Възраждане" и "Български възход". Независимо от това обаче тези партии изобщо не губят влияние. Напротив, увеличават го. Значи какъв е изводът? Колкото повече те ругаят официозните говорители, толкова повече нормалните хора те харесват.

Има една много важна причина, поради която партии като "Възраждане" и "Български възход" увеличават влиянието си. Техните послания са в много по-голям синхрон с тревогите и стремежите на българските граждани, отколкото с указанията, които идват от задграничните ни партньори. Разбира се, българските политици трябва да се съобразяват и с желанията на чуждестранните партньори, но трябва да се ръководят най-вече от това, което искат съгражданите им. Защото когато гласуваме за някоя партия, ние не желаем тя да се превръща в безмозъчна пионка на Брюксел, Вашингтон или Москва. Ние искаме българските партии да защитават преди всичко нашите интереси.

Да добавим сега малко конкретика към тези разсъждения. За нормалните хора няма никакво значение какви ще бъдат енергоресурсите, които ще ползва България – руски, азербайджански, американски, катарски. Също така няма значение дали ще идват от едно, или от десет места. За нас е важно, когато си плащаме сметките за отопление в края на месеца или когато влизаме в магазина, да не изпадаме в шок и ужас при вида на бясно скачащите цени. Извините, ама ако преди диверсификацията сиренето е струвало 10 лева килото, а след нея скочи на 20 лева, защо ни е подобна диверсификация? Да, има едни българи, не много на брой, но пък изключително гласовити, които не спират да твърдят, че трябвало да правим жертви в името на евроатлантическите ценности. Само че когато средствата ти за живот идват от чуждестранни грантове, когато месечният ти доход е от порядъка на 8-10-15 хиляди лева, нямаш никакъв проблем да правиш икономически жертви, нали? Просто нямаш проблем да даваш 20 лева за кило сирене или да плащаш 800 лева за парно. Така че справедливо ще бъде, ако именно онези, които най-силно призовават да затягаме коланите в името на някакви ценности, най-напред да декларират реалните си доходи и едва след това да започват с прочувствените си тиради.

Логично е именно партиите, които разбират тревогите на нормалните българи, да увеличават влиянието си, а тези, които се ръководят от написаните в чужбина политически наръчници, да го губят. И още нещо важно има. Повечето българи са разумни хора и елементарната пропаганда няма как да формира мисленето им. Сигурно си спомняте как преди 1989 г. генералната линия изискваше да гледаме на Съветския съюз като символ на абсолютното добро, а на САЩ като символ на абсолютното зло. Слушахме непрекъснато това клише и никой не му вярваше. Същото е и сега. Настоящата генерална линия изисква да възприемаме САЩ като абсолютното добро, а Русия като абсолютното зло. Като всяка глупава пропаганда и тази не е вярна. И никой нормален човек не я приема сериозно. Тъкмо партиите, които излизат извън тази крайно опростена черно-бяла картина за света, ще печелят доверие. А онези, които доброволно са се разположили върху прокрустовото ложе на едноизмерните възгледи, ще губят все повече и повече гласоподаватели.