На каква кирилица пишем?

България е дала азбуката на близо 300 милиона души в Азия и Европа, а малките нюанси определят не само идентичността, но и отношението към езика.

"От запълването на празните полета в изследванията на езика ни зависи нашата идентичност", казва издателят Стефан Пеев. През февруари, докато разказваше за осъществяването на идеята да се създаде дигитален шрифт с почерка на Левски.  

"Това е начин да проучваме развитието на писмената ни култура. Нямаме нито едно изследване, което да се опитва да ни обясни как сме преминали от формите на църковнославянските букви към формите на съвременното ръкописно писмо".

Преди половин година със Стефан Пеев се свързал Питър Билък - един от големите съвременни шрифтови дизайнери и преподавател в Кралската академия на Нидерландия. Билък помолил Стефан Пеев да му предостави материали, свързани с развитието на ръкописния почерк в България. Събирането на данните показало на Пеев, че това поле не е разработвано от 1985 година насам, когато от този свят си отива проф. Васил Йончев, оформил съвременния възглед за графичната форма на българската писмена система.  

• Стефан Пеев е един от организаторите на научната конференция "Книга и шрифт. Традиция и съвременност"

Александър Неделев е един от известните български шрифтови дизайнери, които се опитват да възродят вниманието към типично българското изписване на кирилицата. Това той прави чрез бизнеса си. От 12 години Неделев и Вероника Славова създават шрифтове за чужди и български компании. Но с един урок по история Неделев илюстрира вековните традиции, които трябва да бъдат променяни в дигиталния век по отношение на изписването на кирилицата.  

Холандска кирилица, руска кирилица, българска кирилица. Объркващо... Подобно объркване имало и когато през 2007 година трябвало официалният вестник на ЕС да отпечата решението ни за приемането ни в Евросъюза. Това е времето, когато кирилицата става третата графична система за страните членки.

Засега инициатива за общоевропейски български шрифт няма. Но надежда дава друга инициатива, която набира все повече съидейници. Подкрепата за идея на министерството на дигитализацията - администрациите да започнат да пишат с българските кирилски букви. Пламен Мотев от студио, изработващо дигитални шрифтове, казва, че това е логична стъпка именно заради създаването на идентичност, която към момента не е ясно изразена.  

Той свидетелства, че все повече бизнеси се обръщат към новите шрифтове.

И Пламен Мотев, и Александър Неделев правят уговорката, че дебатът за изписването с по-облите букви не трябва да се политизира.

"Дизайнът не признава граници", категоричен е Неделев. А ограниченията само могат да са в ущърб на креативността.  

Според него шансът да бъде популяризирана българската азбука минава през компаниите, които да разберат ползите от персонализирани шрифтове. Той е категоричен, че изучаването на езика е със сигурност повече дизайн.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.