Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Андрей Ковачев: Пътят през Кресненския пролом трябва да се запази като локален

Заложник на какво е липсващата магистрала в района на Кресненското дефиле?

Асен Личев: Защо досега не е реализиран нито един от вариантите за дефилето може да отговори само държавата "в сянка"

Кресненското дефиле е участък с повишена концентрация на ПТП
Снимка: БГНЕС

Няма резултат от вчерашната среща на министрите на регионалното развитие и на околната среда, които трябваше да намерят общо решение за изграждането на автомагистрала "Струма" в Кресненското дефиле. Гроздан Караджов определи проблема като нож, опрян до кокала, който  може да свали правителството. Екоминистърът Борислав Сандов взриви темата, като заяви, че трасето пред Кресненското дефиле ще трябва да се проектира наново.

Бъдещето на автомагистрала Струма продължава да е най-горещата тема не само в министерските кабинети на Гроздан Караджов и Борислав Сандов. Това засяга пряко хората, живеещи и пътуващи в района. 

Ще продължим ли да наричаме Кресненското дефиле „отсечката на смъртта“ или държавниците най-накрая ще се спрат на един от останалите два варианта.

Двете платна на магистралата да се изградят на изток, по ниските склонове на Пирин, или тунел на запад от сега съществуващото трасе, във Влахина планина. 

За едното платно - от Гърция към София, дори има избран изпълнител, но подписан договор няма. Поне три години ще отнемат процедурите по изготвяне на документацията и проектиране на второ трасе до него. 

Търпението на всички се изчерпва - и на политиците, и на ЕК, но най- вече на пътуващите и на местните жители:

"Парите сигурно ще ги загубим, обаче магистралата няма да се направи скоро."

"Политиците няма да се разберат и този път. Няма да има магистрала. Тази магистрала се прави от 30 години – бях на 20, сега съм на 60 вече. Чакаме магистрала."

"Трябва да се изнесе това движение оттук."

"Толкова години се протака строителството, хората вече са на границата на търпението. Може би ще стигнат до други действия."

Снимка: Кети Тренчева, БНР

В започналия летен сезон и в условията на в пъти увеличен туристически трафик за Гърция, неудобството с днешна дата е, че по цялата дължина на Кресненското дефиле изпреварването е забранено, а ограничението на скоростта е 50 км в час. 

Кметовете на общини по поречието на Струма подготвят обща декларация, с настояване за незабавно решение. Повечето хора от района застават зад варианта цялата магистрала да мине по източното било на дефилето. Според тях прокопаването на тунел на запад от Кресна ще взриви друг проблем - материалът от копаенето е радиоактивен. 

Природозащитниците също се доближават повече до източния вариант, без да изключват напълно тунелния. Искат обаче категорични гаранции, че вариантите през дефилето няма да се случат и няма да се реабилитират. 

"Най-същественото, независимо от това кой от двата варианта ще бъде избран, е да бъде запазен пътят през Кресненския пролом като локален път, който да се използва от местните хора, от туристи, да се използва в случай на екстремални ситуации по магистралата", коментира Андрей Ковачев, един от създателите на общността „Спаси Кресненското дефиле“. 

"Причината тези 13 километра да не бъдат изградени вече над 20 години е една-единствена: досега всички власти опитваха да заобиколят законите и това водеше до невъзможност да се изгради това трасе", допълни Ковачев.

"Първото решение по ОВОС е с вариант за тунел от 2008 г. То е било валидно до 2013 г. и по него нищо не е направено. С решение по ОВОС на министъра на околната среда и водите от 2017 г. е одобрен вариантът долен плюс горен път", поясни в предаването "Хоризонт до обед" Асен Личев, бивш служебен министър на околната среда и водите.

Следват обжалване и произнасяне на ВАС през 2018 г. за отхвърляне на жалбата.

"Тук се намесват НПО-тата и ЕК, с цел да направят приетия вариант по-екологосъобразен, тоест да има специфични цели за защитените територии. Затова работата се протака и до днес", подчерта Личев.

Решението за двете трасета по ОВОС е в сила до 19 ноември тази година, изтъкна бившият служебен министър. 

Според него защо от 2008 г. досега не е реализиран нито един от вариантите за Кресненското дефиле може да отговори само държавата "в сянка".

Асен Личев  Снимка: БГНЕС

Чуйте още детайли по темата в звуковите файлове. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Бетани Хюз

Проф. Бетани Хюз: България е много специално място

В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България". Проф. Бетани Хюз е автор на два епизода "Съкровищата на България" от документалната поредица "Съкровищата на света", която се излъчва в 120 държави по света. Хюз е историк, писател, автор на..

публикувано на 28.11.24 в 11:35

Набират средства за 2 асансьора за достъп на хора с двигателни нарушения до водна среда

На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..

публикувано на 27.11.24 в 11:24
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40