Великите речи, останали в историята

За някои от легендарните речи от изминалия век

публикувано на 28.08.22 в 14:00

Фотоколаж: Силвия Петрова

''Отвъд Хоризонта'' със Силвия Петрова за предаването ''Политически НЕкоректно''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 28 август 1963 г. на стълбите пред мемориала на американския президент Ейбрахам Линкълн д-р Мартин Лутър Кинг агитира за край на расизма в 17-минутно обръщение, което и днес успява да развълнува сърцата на хората:
„Имам една мечта – че четирите ми малки деца един ден ще живеят сред нация, където няма да бъдат преценявани според цвета на кожата им, а според характера им.“

Социалният активист и баптистки пастор се приема за най-изтъкнатия водач на американското Движение за граждански права през 50-те и 60-те години на миналия век. Речта си Кинг изнася пред 250 000 поддръжници на неговите идеи. Отчасти благодарение на думите и действията му се приемат два закона за забрана на дискриминацията на работните места и по време на избори.

А демокрацията в Южна Африка очертава Нелсън Мандела в тричасова реч от 1964 г. от подсъдимата скамейка, в която говори за обвиненията срещу него заради борбата му срещу расовата сегрегация. Въпреки че думите му не го спасяват от присъда, тяхното въздействие поражда смут у южноафриканците:

„Ценя високо идеала на демократичното и свободно общество, в което всички хора живеят заедно в хармония и с равни възможности. Това е идеал, за който се надявам да живея и да видя осъществен. Но, ако е необходимо, е идеал, за който съм подготвен да умра.“

Мандела прекарва в затвора 27 години, но речта и куражът му играят голяма роля за разпадането на расовата сегрегация в Южна Африка. Той е освободен през 1990 г., печели Нобелова награда за мир през 1993 г. и става първият чернокож президент, избран при напълно представителни избори.

Президентът на САЩ Джон Кенеди има редица въздействащи речи. Първата е още при встъпването му в длъжност на 20 януари 1961 г. в разгара на Студената война и по време на големи социални промени в Америка:

„Скъпи сънародници: не питайте какво родината ви може да направи за вас, а питайте какво можете да направите вие за родината си. Скъпи граждани на света: не питайте какво Америка ще направи за вас, а какво заедно можем да направим за човешката свобода.“

А след като Съветският съюз изпраща първия човек в космоса, за да не загуби „космическата надпревара“ Кенеди обявява, че САЩ ще изпратят хора на Луната в реч в университета „Райс“ в Хюстън, Тексас, през септември 1962 г.:

„Избираме да отидем на Луната не защото е лесно, а защото е трудно.“ На 26 юни 1963 г. хиляди хора се събират около подиума в Западен Берлин, където Джон Кенеди отказва да прочете речта, написана от съветниците му, оформена така че да не обиди Съветския съюз, и чете тази, която сам е написал. Проявявайки солидарност с гражданите на разделения град казва на немски „Аз съм берлинчанин“.

24 години по-късно, отново в Берлин, друг американски президент – Роналд Рейгън, настоява тогавашният генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз да помогне за обединението на Германия:

„Генерален секретар Горбачов, ако се стремите към мир, ако се стремите към просперитет за Съветския съюз и Източна Европа, ако се стремите към либерализация – елате тук на Бранденбургската врата! Г-н Горбачов, отворете я! Г-н Горбачов, разрушете тази стена!“

Именно речта на Горбачов на 25 декември 1991 г. се приема от някои историци като белязала края на Студената война:

„Жизненоважно е да запазим постиженията на демокрацията от последните години. Те са платени със страдания през цялата ни история и трагичен опит. Не трябва да се отказваме от тях при никакви обстоятелства или под какъвто и да е претекст. В противен случай, всичките ни надежди за по-добро ще бъдат погребани.“

И друга реч на съветски лидер – при това незаписана и определяна като „тайна“, оставя отпечатък в света. Това е „За култа към личността и за последиците от него“ на Никита Хрушчов, която той произнася на закрито заседание на ХХ конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз през 1956 г. Забележителното в нея е, че той явно осъжда предшественика си – Йосиф Сталин. Хрушчов казва:

„След смъртта на Сталин, Централният комитет започна да обяснява, че е чуждо на духа на марксизма и ленинизма да се издига един човек, да се преобразява той в суперчовек, притежаващ свръхестествени качества, сходни с тези на Бог. За да не се повтарят грешките от миналото, Централният комитет се обявява твърдо против култа към личността.“

Връщаме се на Запад, където безспорно един от политиците без чиито думи историята може би била различна е британският премиер Уинстън Чърчил. Пред парламента на 4 юни 1940 г. – месец след като поема поста министър-председател, намеквайки, че Втората световна война може да достигне и Острова, той казва:

„Ще се бием на бреговете, ще се бием на десантните площадки, ще се бием в полетата и по улиците, ще се бием в хълмовете, никога няма да се предадем.“

Интересен факт е, че тази реч не е била предавана на живо по радиото, тъй като британският парламент не е бил окабелен. Журналистите са предали думите му по радиото, а по настояване на звукозаписна компания Чърчил е записал речите си от това време през 1949 г. От изключително значение за геополитиката е и първото обръщение на Чърчил към британския парламент:

„Нямам да предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот. Вие питате, каква е нашата политика? Аз ще кажа: да водим война по море, суша и въздух, с цялата ни мощ и с всичката сила, която Бог може да ни даде, да водим война срещу една чудовищна тирания, никога ненадмината в мрачния и печален списък на човешките престъпления. Вие питате, каква е нашата цел? Мога да отговоря с една дума: победа. Победа на всяка цена, победа въпреки всички ужаси, победа, колкото и дълъг и труден да бъде пътят, тъй като без победа няма оцеляване.“

Шарл дьо Гол напуска Франция преди пълното ѝ превземане от нацистките сили и от Лондон се обявява за лидер на Свободна Франция. По Би Би Си Дьо Гол прави няколко обръщения към френската съпротива, за чиито пламък казва, че „не трябва и няма да угасне“:

„Чест, здрав разум и интересите на държавата изискват всички свободни французи, където и да са, да продължат с борбата по най-добрия начин, по който могат.“

Прозвището си „Желязната лейди“ британският премиер Маргарет Тачър затвърждава с речта си на събрание на Консервативната партия през 1980 г., в която с игра на думи отказва да се откаже от икономическата си политика:

„На онези, които чакат със затаен дъх за любимата медийна запомняща се фраза, обратния завой, имам да кажа само едно нещо: Вие завийте, ако искате. Тази дама не завива.“

За аржентинците е незаличим спомена за Евита Перон, която от бедно момиче в провинцията се издига до първа дама. Съпругът ѝ Хуан Перон става държавен глава в резултат на нейната активна агитация. Благодарение на усилията ѝ на жените е дадено правото на глас, тя също така активно помага на бедните. През 1951 г. обявява кандидатурата си за вицепрезидент, редом до съпруга си, но заради диагноза рак се отказва и в реч по радиото обявява:

„Никога не съм имала повече от една голяма, лична амбиция: народът ми да каже, когато тази прекрасна глава от историята е вече написана и със сигурност посветена на Перон, че е имало жена, предана на президента и на надеждите на хората, които Перон по-късно да превърне в прекрасна реалност. И че тази жена хората любящо са наричали Евита – нищо повече от това: Евита.“

Най-добрите речи оставят отпечатък в обществата за десетилетия. Те надскачат своето време и място, предлагат мъдрост, докосват душите, сърцата и умовете. Стотици хора използват и са използвали гласовете си, за да вдъхновяват и очертаят важните моменти в човешката история, защото думите имат значение и могат да бъдат искрата на промяната.