Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мобилно приложение става туристически гид сред артефактите в музеите на Пловдив

Старият град, Пловдив
Снимка: Ани Петрова

Мобилно приложение ще води туристите, посещаващи Пловдив, през значимите артефакти, изложени в музеите в града. Това ще стане възможно благодарение на нов проект, финансиран по Норвежката програма. Идеята е чрез  повече добавена реалност обектите да станат по-атрактивни за туристите и най-вече за децата.  Освен 4 - те големи музея, в проекта са включени също Градската художествена галерия, Народната библиотека „Иван Вазов“ и Общинският институт „Старинен Пловдив“.

"Туристите и гражданите на Пловдив, посетителите на тези музеи ще могат с помощта на таблета или телефона да влизат, да разглеждат различните артефакти, те да оживяват, да изпълняват различни мисии, предизвикателства", каза за БНР заместник-кметът по култура на Пловдив Пламен Панов. 

По думите му самите посетители ще бъдат насочвани към други културни институти, за да имат ясна представа с какви богатства разполагат.

"В България има над 10 милиона, а в Пловдив има над 2 милиона различни движими артефакти, които са разположени във всички музеи, галерията и библиотеката".


В мобилното приложение Регионалният археологически музей ще присъства с фриза за здравеносните божества от втори век.

"Образите ще бъдат представяни чрез разкриване на техните древни цветове. Ще има визуализация на архивни кадри, съпроводено с аудиозапис за Панагюрското златно съкровище, както и визуализация на накити и монети", допълни за "Хоризонт"  Пламен Панов.

В мобилното приложение ще могат да се видят картини от постоянните изложби на Златю Бояджиев и Димитър Киров, обясни  ръководителят на  Общинския институт "Старинен Пловдив" доц. Елена Кантарева- Дечева.

"В мобилното приложение ще оживеят част от тези две експозиции. Ще има аудио гид двуезичен и посетителите ще могат да се запознават с по-подробна информация от колекциите".

Директорът на Етнографския музей в Пловдив доц. д-р Ангел Янков заяви:

"Искаме да направим на втория етап една интерактивна карта на седемте етнографски области с посочените елементи, които са свързани в тази интерактивна карта голям мащаб. Всеки ще може да види съответната носия, съответните други детайли, свързани с тези етнографски области".


В мобилното приложение ще бъде включена информация от Природонаучния музей в Пловдив.

"В този проект ние сме приели, че това ще бъде етап 1 и едва по-нататък, след като го разработим ние ще включим недвижимото културно наследство и неговата възстановка чрез добавена реалност", заяви Пламен Павлов.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Родостина Билярска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Сергей Игнатов

Предстои голямото откриване на Големия египетски музей

Тази събота в 19.30 часа ще започне грандиозният спектакъл по откриването на Големия египетски музей. Церемонията за официалното откриване ще събере 250 артисти, като сред изпълнителите са 160 египетски певци, музиканти и танцьори, а останалите са от 79 различни националности, и ще се предава на живо в платформата TikТок. На церемонията,..

публикувано на 29.10.25 в 11:51
Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава

Мащабни събития се проведоха във Велико Търново по повод 840 години от въстанието на Петър и Асен

С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..

публикувано на 26.10.25 в 12:02

Изложба в Ловеч показва строителството на жп линията Ловеч – Троян през погледа на Никола Танев

В Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в Ловеч е открита изложба с творби на изтъкнатия български художник Никола Танев (1890–1962). Експозицията включва 27 произведения – акварели, туш и пастели, създадени през 1947–1948 година, които документират строителството на железопътната линия Ловеч - Троян. Освен високата си художествена стойност,..

публикувано на 26.10.25 в 07:13

Крит – островът, който разказва истории

Остров Крит не е просто дестинация – той е преживяване, съчетаващо цялата палитра на гръцкия туризъм. Тук се срещат суперлуксозни хотели и круизни кораби, диви къмпинги и семейни пътувания. Мнозина българи вече са го посетили, но Феня и Искра Декало го откриха за себе си за седмица. В малките села животът тече бавно. В кръчмата „При Спирос“ чужденци..

публикувано на 26.10.25 в 06:38

Мариана Емилова представи вкусовете на Харманли в столицата

По-рано тази година майсторката на традиционни ястия от Харманли Марияна Емилова привлече вниманието на цяла България, като собственоръчно приготви баница с впечатляващата дължина от 1160 метра по време на фестивала "На Хармана" в родния си град. Събитието предизвика широк медиен интерес не само заради рекордния размер на кулинарното творение, но и..

публикувано на 26.10.25 в 05:00

Бивш управител на "Евксиноград": Не направиха реставрация, а ремонт!

Дългогодишният управител на резиденция "Евксиноград" Стефан Капитанов издаде книга за нея – "Евксиноград – непремълчани истории".  Капитанов е управлявал резиденцията в периода 1999–2011 г., когато е била във възход. Стефан Капитанов - от волейбола до Евксиноград В интервю за БНР бившият управител изказва огорчението си, че по..

публикувано на 22.10.25 в 07:19

Американски историк с книга за българската история

"Строители на държавата от степта: История на Първата българска империя" - това е новата книга на американския историк Ерик Холси, който от години живее в България. Книгата излиза на английски език.  " Възходът на Първото българско царство се дължи на подходящ момент. Византия е в упадък. Със сигурност има и голям елемент на късмет ", коментира..

публикувано на 20.10.25 в 12:37