Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"След края на историята" с Александър Сивилов: Трябва ни шанс за мира

"Днес Европа е вече бойно поле, а ние продължаваме да викаме за единия или другия лагер и да се радваме на военни загуби и победи"

доц. Александър Сивилов
Снимка: Стоп кадър

На 8 октомври 1971 г. Джон Ленън публикува своята песен „Imagine”. Тя става химн на антивоенното движение по света заради думите - „Представи си да няма страни, лесно е, ако опиташ, да няма за какво да убиваш и умираш и да няма религия. Представи си всички хора да живеят живот в мир“.

Времето, в което пише своята песен, за съжаление, много прилича на днешното.

Тогава Съединените щати водят войната във Виетнам. Президентите Линдън Джонсън и Ричард Никсън изпращат стотици хиляди момчета в джунглите, за да умират и да избиват виетнамците. Бомбените килими и кадрите от напалма, който изгаря мирните села, събуждат американското общество и предизвикват масовото антивоенно движение. През предното десетилетие ядрената надпревара достига неимоверни върхове. На 30 октомври 1961 г. СССР взривява най – мощния в света термоядрен заряд – Цар бомба. Ударната вълна обикаля три пъти около цялата планета. Техните противници през 50-те унищожават почти напълно атола Бикини в Тихия океан  със серия от термоядрени опити. Карибската криза, която довежда света до ръба на атомната война, превръща много от физиците, които работят във военните програми, в противници на техните правителства. Съветският учен и дисидент Андрей Сахаров стои в основата на първия договор, ограничаващ изпитанията на ядрените оръжия.

Обществата от двете страни на Желязната завеса се събуждат и с песните си Джон Ленън показва точно това. Хората през 70-те години на миналия век вече не искат война. Много от по-възрастните помнят жестокостите на глобалния конфликт, а младите следят с ужас разрушенията от опитите, провеждани от техните правителства.

През 1980 г. Ленън е убит, а с него загиват и мечтите на тогавашното поколение. Локалните конфликти започват да никнат един след друг – Афганистан, Иран и Ирак, Централна Америка. Разпадането на СССР повлича след себе си появата на още повече горещи точки – Югославия, Чечня, Косово отново Ирак, Афганистан, Либия, Сирия и така до днес.

Говорят ни за хибридна война и ние възприемаме тези думи като някаква отвлечена химера, но всъщност живеем в нея. Европейската икономика рухна заради сблъсъка на интересите на Русия и САЩ. Украйна се превръща в ужасяващо бойно поле поради желанието на политиците да наложат контрол над света. Подготовката на всичко, което виждаме днес, започва много отдавна - със създаването на центрове за изучаване на украинска история в САЩ и Канада, още след средата на ХХ век. Горещата фаза дойде с поредната революция, превзета от чуждите НПО-та, какъвто беше Майдана през 2014 г. От другата страна нещата не изглеждат по-нормално, защото Путин се хвана на въдицата и започна да търси силово решение. Ако с Крим нещата се получиха, то сега става ясно, че през последните шест години САЩ са подготвили украинската армия доста добре. С поредните, одобрени от Вашингтон помощи, сумата за американско оръжие, което отпътува към Киев, достигна 17.5 млрд. долара. Хилядите ракети, бомби и снаряди от двете страни се изсипват върху главите и домовете на обикновените украинци и руснаци, които са събрани от всички краища на огромната държава като пушечно месо.

На този фон Володимир Зеленски оповести решение, което забранява воденето на мирни преговори с Владимир Путин. От своя страна администрацията в Кремъл обяви, че ще чака нов президент в Украйна. Политиците в САЩ и Европа също обявяват, че ще подкрепят войната до победен край или докато падне и последният украинец?!

Военно решение на конфликта не може да има, защото ако украинската армия успее да изтласка руските войски, Москва ще използва ядрено оръжие. След началото на войната и мобилизацията стана ясно, че от Кремъл може да се очаква всичко. Ние в Европа ще спечелим ли, ако има ядрена пустиня в Украйна? Обикновените руснаци ще получат ли нещо хубаво, ако всеки повей от запад им носи облаци радиоактивен прах?

Историята ни показва, че позицията на хора като Джон Ленън е изключително важна. Тогава натискът, идващ от обществото, променя позицията на американските политици за виетнамската война. Днес Европа е вече бойно поле, а ние продължаваме да викаме за единия или другия лагер и да се радваме на военни загуби и победи. Цифрите, които ни съобщават по телевизията, са на убити хора и изгорени жилища и ние не правим нищо, за да спрем този ужас. Не осъзнаваме, че всеки един момент той може да стигне и до нас и тогава ще е късно, защото всички останали ще ни гледат по телевизията като статистика и стряскащ репортаж. Днес Джон Ленън го няма вече, но поне може да пуснем песните му и да се вслушаме в това, което ни е казал преди толкова години и което ние продължаваме да не чуваме.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Да "хванеш" вода от селската чешма - как в Крагулево се отърваха от безводието

Добричкото село Крагулево от години страда от безводие. Там обаче са намерили начин да се справят с проблема, изграждайки каптаж от селската, над 200-годишна чешма . "Това се осъществи с много трудности и най-накрая нещата се разрешиха. Каптирахме едната курна за селото и сега сме добре, има вода постоянно. От 3-4 години ползваме каптажа",..

публикувано на 16.09.25 в 09:25

В монтанското село Якимово си спомнят за благодетеля отец Иван

В монтанското село Якимово скърбят след кончината на благодетеля отец Иван. В населеното място приживе покойният свещеник е осигурил дом на десетки нуждаещи се . Отец Иван е роден в монтанското село Благово. През 1981 година започва църковното си служение като дякон в Лопушанския манастир. През 1987 година става свещеник в храма "Света..

публикувано на 16.09.25 в 06:33

В края на ученическата ваканция: Светлана и нейната флейта

В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..

публикувано на 14.09.25 в 05:15
София Вовк

Алесандро Талиаро и София Вовк - италианец и украинка, запленени от красотата на българския език

Алесандро Талиаро e студент в Италия, а София Вовк учи в университет в Украйна . Невидимата нишка, която свързва тези млади хора, е любовта им към България и българския език. И двамата искат в бъдеще професионално да се занимават с български език. Алесандро учи пеене и пиано в консерватория , но успоредно с музикалните занимания,..

публикувано на 13.09.25 в 16:51
Вилиана Стефанова

Сладки изкушения в бутикова сладкарница в Берковица

Тази среща ни води в центъра на Берковица, в малка сладкарница. Там ни посреща Вилиана Стефанова, която е на 31 години, предпочела родния си град пред предизвикателствата на Европа.  Живяла е в Испания, Лихтенщайн, Англия - била е гост лектор на шоколадови събития зад граница, но заедно със съпруга си решават да се върнат в Северозапада и..

публикувано на 13.09.25 в 16:33

Даниела Христова се нуждае от помощ, за да изгради отново дома си

12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..

публикувано на 07.09.25 в 07:35
Бетина Филипс

Бетина Филипс: Когато човек си намери място, където може да цъфти, той ще има успехи

В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение.   Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...

публикувано на 06.09.25 в 09:57