"Изглежда ще имаме дълъг период на недоволство в Иран". Това каза в интервю за предаването "Събота 150" по програма "Хоризонт" Грег Карлстром, базираният в Кайроглавен кореспондент на "Икономист" за Близкия изток.
"Това, което отличава сегашните протести от предишни вълни на демонстрации през последните 15 години, е колко широко разпространено е недоволството сред обществото. Това не са демонстрации заради една отделна икономическа, екологична или политическа кауза. Те започнаха заради въпроса със задължителното носене на хиджаб, но се превърнаха в общ израз на гняв и недоволство спрямо властта, в незачитане на легитимността ѝ, което отношение вече изглежда необратимо. От друга страна правителството е все по-жестоко в опитите да потуши протестите. Увеличава се броят на ранените и убитите, които с живота си заплащат оставането на власт на режима. Демонстриращите не се отказват, а управляващите са решени да останат на власт. Това предполага дълъг период на недоволство в страната".
Авангардът на сегашните ирански протести обаче е младото поколение - ученици и студенти, които тотално не се припознават в ценностите на управляващите брадатите духовници. Режимът обаче отговаря с убийства, все повече заплахи и репресии, усвояването на спортни зали за арести заради големия брой задържани. Възможно ли е това младежко недоволство ако не изгасне, то да премине в някаква тлееща фаза?
"Това винаги е възможно, принципно имаме достатъчно примери от Иран и целия свят, в които протестните вълни губят първоначалната си сила. Няколко неща предполагат, че в сегашния случай недоволството може да продължи по-дълго. Тук не говорим само за религиозните и ценностни различия. Младите в Иран имат много ограничени перспективи. Икономиката е в много лошо състояние, от части заради санкциите, от части заради корупцията и лошото управление. Много хора не могат да започнат работа, да създадат семейство, да имат живота, който искат, освен ако не емигрират".
"Трябва да погледнем и към начина, по който се развиха протестите до момента. Първите две седмици след началото им те имаха голям заряд, който беше започнал да спада, когато няколко млади жени бяха убити при демонстрации на студенти в Техеран. Това възстанови силата на протестите. До момента жестокият отговор на властите всъщност е причина демонстрациите да не стихват.
Смятате ли, че жестокият отговор на протестите ще предизвика по-сериозни международни реакции? Тази седмица започна с европейски санкции срещу Иран, най-напред заради протестите, а впоследствие и заради предоставените на Русия летателни апарати, които се ползват за удари в Украйна.
"Със сигурност ще има много международни критики, но чуждите страни няма какво много да направят. През последните седмици САЩ и Европа наложиха нови санкции върху моралната полиция, върху хора на ръководни постове в сигурността. Такива ходове ще продължат, но те са напълно символични. Западните санкции не влияят на моралната полиция. Повечето от хората на високи постове в режима рядко напускат страната и нямат банкови сметки и имоти в чужбина. Светът няма да спре да критикува смазването на иранските протести, но чуждите правителства имат малко политически средства за влияние върху самата страна".
Какъв е ефектът от иранските протести в Близкия изток?
"Потенциално огромен. Иран е една от най-влиятелните страни в региона и е така от десетилетия. Нестабилността и вероятността за смяна на властта са причина всички арабски телевизионни канали в момента да отразяват и обговарят иранските протести. За Ливан, където разчитат на иранско финансиране и оръжие, смяна на властта в Техеран означава пренареждане на цялата политическа сцена. Режимът в Сирия нямаше да преживее гражданската война без иранска помощ".
Ще се разходим по един атрактивен маршрут с живописна природа и любопитна история. Това е екопътеката до скалните рисунки в мездренското село Царевец. Графитите в пещерите във варовиковия венец край селото са множество надписи и изображения, издълбани върху камъка между 16 и 19 век. Те са интересно историческо свидетелство, което все още не е..
Легенда за българска принцеса обяснява появата на червените божури в Източните Родопи. Според преданията, девойката е водила съпротивата на местните хора при завладяването на планината от османските турци и от кръвта й са израснали красивите пролетни цветя. Момичето е описвано с дълга руса коса и бяла роба, което води бял кон или държи меч. И до днес..
Електрическите табла в градската градина на Монтана придобиват нов вид. Върху тях вече няма да има листчета с всевъзможни оферти за работа и извършване на услуги, защото са се превърнали в картини. Нова визия им дава художничката Лилия Захаринова. "Непрекъснато се борехме с премахването на всевъзможни обяви по електрическите табла, както й да ги..
Предстои отново да заработи ремонтираният пансион към Детската онкохематология в болница "Царица Йоанна – ИСУЛ". Това съобщи в интервю за БНР клиничният психолог Ивайла Георгиева. "Всички сме особено щастливи, че нещата напредват и се развиват. Дом-пансионатът скоро ще отвори врати . Очакваме съвсем скоро той отново да посрещне..
В този епизод на рубриката “Америка- илюзии и реалности” гост е 15 годишният Кристиян Куртев. Едно от онези умни и талантливи деца, които от 90-те години насам успешно изпреварват американските със знанията и възпитанието си и се превръщат не в богатство на своята родина , а в интелектуалното богатство на Америка! "Баба и дядо - те ми..
Но може ли Великден да бъде безверие? Утрото на Възкресение, 1880-а . Ловешката църква "Успение Богородично", в която служи поп Кръстю Никифоров, е празна. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо е предал Левски, отпраща миряните в друга църква. Без значение..
За първи път в България изложба поставя фокуса върху изкуството от окопите . Автор на експозицията, която можете да бъде видяна в Музея на градския живот в Русе , е етноложката Десислава Тихолова. Близо година тя работи по темата за тренч арт - окопното изкуство и получава подкрепа от много музеи в страната. Досега много от..
Не знам дали сме бухалка или пауново перце, но ние – КЗК, играем ролята на боксова круша за политическите сили. Някои политици, не споменавам имена,..
Отдавна направихме извода, че България се прощава с целта си да влезе в еврозоната през 2025 г. Това каза пред БНР Любомир Дацов, член на..