Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо храбрият украински народ заслужава присъдената му награда "Сахаров"?

Всяка година Европарламентът присъжда наградата на името на съветския физик и дисидент Андрей Сахаров. Тя се връчва на изключителни хора и организации, които са се посветили на каузата на демокрацията и правата на човека. При обявяването на победителя планарната зала на Европейския парламент избухна в бурни аплодисменти, а председателката му Роберта Мецола изтъкна, че украинският народ се бори смело с непровокираната агресия, като защитава не само себе си, но и европейските ценности.

Росина Петрова беше специален пратеник на БНР на медийната конференция, съпътствала обявяването на двете големи награди на ЕП - за разследваща журналистика на френския екип, направим документалния филм за тайната армия на Кремъл -Вагнер в Централноафриканската република и наградата на името на Андрей Сахаров, която получава Украинския народ.

„През последните 9 месеца Европейският парламент и целият свят видя как украинците смело защитаваха своята страна, свобода домове и семейства. Те рискуват живота си и за европейците, за да защитят нашите ценности – демокрацията, правовата държава и човешките права. Никой не заслужава повече от тях тази награда. Знам, че смелият украински народ никога няма да се предаде, както и ние“    

Наградата „Сахаров“ ще бъде официално връчена на 14 декември в Страсбург. Tя включва и премия от 50 хиляди евро. Все още обаче не е ясно кой точно ще отиде да я получи. Няма как целокупният украински народ да дойде да си я вземе. А както знаем, от началото на войната президентът Зеленски не е напускал пределите на страната и е по-вероятно на церемонията да пристигнат представители на гражданското общество и организации.  Най-известните сред тях са Държавната служба за спешна помощ на Украйна, Олександра Матвийчук, адвокатка и активистка за правата на човека, движението за гражданска съпротива „Жълта лента“ и Иван Фьодоров, кмет на град Мелитопол, който е окупиран от руските сили.

Наградата преди всичко е за свободата на изразяване, защитата на демокрацията, човешките права, международното право, развитието на демокрацията. Тя се присъжда след решение на председателя на Европарламента и лидерите на политическите групи, обясни в предавенот „Хоризонт до обед“ пратеникът на БНР Росина Петрова.

„Нейните носители обикновено се отличават с непримирим дух и смелост да кажат това, което всички си мислят, но нямат куража да изрекат. Миналата година наградата получи руският опозиционер Алексей Навални, който сега се намира в наказателна колония в Русия. А от 1988 година досега няколко носители на наградата „Сахаров“, сред които Нелсън Мандела, Малала Юсуфзай, Надя Мурад, получиха и Нобелова награда за мир.

Зеленски е част от украинския народ и в същото време той няма как да бъде такъв лидер без подкрепата на народа си слагам знак на равенство между тях.

В момента, в който в пленарната зала беше обявен носителят на наградата "Сахаров", в друга зала на Европейския парламент се провеждаше конференция за защитата на медийната свобода. В нея онлайн от предградие в Киев се включи Ангелина Кариакина. Тя е главна редакторка на новините в украинската обществена телевизия.

Кириакина отбеляза, че десетки журналисти са загинали от началото на войната и обясни колко е трудно да се работи по време на военни действия. Украинската журналистка заяви, че е абсолютно невъзможно една медия да излъчва, ако не разполага със студио в бомбоубежище, заради честите сигнали за въздушна тревога. Тя също така призова:  

"Важно е светът да подкрепя Украйна и да бъде тук, защото във временно окупираните територии, до тези места просто няма достъп. Там се случват чудовищни неща. Не само спрямо журналисти, но и спрямо местни активисти. Има насилие, отвличания, изтезания. Всеки човек може да стане жертва на такова преследване. Има една ужасна дума в езика ни – инфилтрация. Това е, което руснаците правят на юг, в Донбас, в Мариупол. Те проверяват всеки един човек дали подкрепя Украйна, и ако това се окаже така, човекът може да бъде убит. Червеният кръст няма достъп до тези места, до тях не може да се стигне. Това е една кървава земя. Това може да се случи навсякъде в Европа през 2022 година и нещо трябва да се направи."  

Определено имаше отявлени критици на Кремъл и войната, обясни Росина Петрова.

„Тежката картина на медийната среда в Русия, очертаха двама руски журналисти от независимото, опозиционно издание „Новая газета“, забранено в Русия.  Кирил Мартинов – главният редактор на "Новая газета. Европа“ и съосновател на Свободния московски университет, заяви, че заради действията на властите, в Русия вече е невъзможно да работят професионални журналисти, които да спазват журналистическите стандарти:

"Те забраняват войната да се нарича война. Заглушават журналистите, принуждават ги да мълчат, когато властите извършват престъпления. Не бяхме наясно със степента на всичко това до преди половин година. Много наши колеги от независимата преса в момента са в изгнание и работят от чужбина. Оставихме след нас една страна в упадък.  

Мислите ни са с Украйна, съчувстваме на Украйна. Цялото бъдеще на Европа е заложник на тази престъпна война. Призовавам колегите да не забравят, че от другата страна на стената има човешки същества, човешки животи. В Русия се вихри насилие – и политическо, и полицейско. В Русия има екологични кризи и ние все по-малко и по-малко научаваме за това, защото не е възможно вече в Русия да работят професионални журналисти."         

Онлайн на конференцията за медийната свобода се включи и колегата на Мартинов - другият главен редактор на "Новая газета“ Дмитрий Муратов, който живее в Европа, обясни Росина Петрова.

„Припомням, че той беше един от носителите на Нобеловата награда за мир за миналата година, която посвети на убитите си колеги, загинали в търсене на истината. Малко след началото на войната в Украйна той продаде медала на търг, а парите – над 100 млн. долара, дари за украинските деца, принудени да напуснат домовете си:

"13,5 милиона украински бежанци – това е нечувана трагедия. Броят на украинските бежанци е по-голям от този през първата година на Втората световна война. 6 милиона деца са оставени без своите стаи, играчки, приятели, баби, без правото да живеят в дома си, без правото да спят на възглавницата си. Може би правото да спиш на собствената си възглавница е едно от основните човешки права. Мисля, че това беше планирано – бежанците да се превърнат в някаква източник на раздразнение, ксенофобия, но солидарността на хората се оказа по-силна. Народите се оказаха по-добри от своите елити."                 

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Зоран Миланович печели нов мандат като президент на Хърватия

Зоран Миланович спечели убедително президентските избори в Хърватия. Хърватите гласуват на президентски балотаж Досегашният държавен глава Миланович (Социалдемократическа партия и партньори) печели нов 5-годишен мандат с 74,37% подкрепа или 1 010 243 гласове на втория тур от вота, а неговият опонент Драган Приморац (Хърватска демократична..

публикувано на 12.01.25 в 22:23

Италия освободи ирански гражданин, задържан по искане на САЩ заради атака с дрон в Йордания

Италия освободи ирански гражданин, издирван от САЩ заради атака с дрон в Йордания, при която преди година бяха убити трима американци, след като италианското министерство на правосъдието поиска отмяна на ареста му, предаде АП. Мохамед Абедини вече се е завърнал в родината си, съобщи иранската държавна телевизия. В сряда той трябваше да се яви в..

публикувано на 12.01.25 в 22:16
Протестиращите маршируват, държейки транспарант с надпис

15 минути мълчание на протест в Белград в памет на жертвите на срутването на гарата в Нови Сад

Хиляди антиправителствени протестиращи в Белград включиха светлините на мобилните си телефони и запазиха 15 минути мълчание, за да почетат паметта на жертвите на срутването на покрива на железопътната гара в Нови Сад, за което обвиняват властите, предаде Ройтерс.  Протестът беше организиран и ръководен от студенти от Белградския държавен..

публикувано на 12.01.25 в 22:11
Джо Байдън (вдясно) разговаря с Бенямин Нетаняху в Овалния кабинет в Белия дом, архив, юли 2024 г.

Байдън и Нетаняху са обсъдили по телефона "напредъка в преговорите" между Израел и "Хамас"

Израелският премиер Бенямин Нетаняху обсъди по телефона с американския президент Джо Байдън "напредъка в преговорите" за постигане на споразумение за спиране на огъня в ивицата Газа и за освобождаване на заложниците, държани от "Хамас", предаде АФП, като се позова на изявление на канцеларията на израелския премиер. "Премиерът обсъди с американския..

публикувано на 12.01.25 в 21:57
Володимир Зеленски

С пост в Х Зеленски предложи да предаде пленени севернокорейци, постави условие

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Киев е готов да предаде пленените севернокорейски войници на техния лидер Ким Чен-ун, ако севернокорейският лидер успее да организира тяхната размяна за пленени в Русия украинци, предаде Ройтерс. "В допълнение към първите пленени войници от Северна Корея, несъмнено ще има и други. Това е само въпрос..

публикувано на 12.01.25 в 21:41
Доц. Атанас Атанасов

Председателят на НСИ: Може да очакваме ръст на инфлацията у нас заради повишените цени на хляба и тока

Очакване за ръст на инфлацията в България заради повишението на цените на хляба и тока изрази в интервю за БТА председателят на Националния статистически институт  (НСИ)  доц. Атанас Атанасов. С уговорката, че НСИ не прави прогнози, Атанас Атанасов посочи. "В първите дни на годината виждаме, че хлебопроизводители и ресторантьори вече вдигат цените..

публикувано на 12.01.25 в 21:23
Екзитпол проучването, показано по Хърватската държавна телевизия.

Според екзитпол: Зоран Миланович с категорична победа на президентските избори в Хърватия

Досегашният хърватски президент Зоран Миланович печели убедително втория тур на президентските избори в страната със 77,8% от гласовете - това показва екзитпол проучване, публикувано веднага след края на изборния ден . Хърватите гласуват на президентски балотаж Миланович, който бе близо до победата още на първия тур, изпреварва с огромна..

публикувано на 12.01.25 в 20:29