Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Свободното слово е превърнато в цинично куха фраза, а дезинформацията - в парола за манипулация"

"Културни войни" с Владислав Апостолов: Как ФБР и социалните мрежи цензурират неудобните истини

"Истината стана дезинформация, скептицизмът вече е екстремизъм, а манипулацията получи повишение до „проверен от независими експерти факт“

Владислав Апостолов
Снимка: Ани Петрова

Първата поправка в Американската конституция е историческа гордост на могъщата държава. Дизайнът на този легендарен закон от 1791-а година трябва да гарантира, че федералното правителство няма да цензурира словото на гражданите и да се намесва в свободния пазар на идеи.

Но какво се получава, когато словото на гражданите и пазарът на идеи се концентрират в шепа дигитални конгломерати, а те от своя страна влязат в съглашение с репресивните органи на властта, за да заглушават различните гледни точки като в същото време използват технологията, за да налагат официално одобрените от правителството тези и теми? Уви, за подобно покварено явление сигнализира преди дни разследващият журналист от „The Intercept“ Ли Фанг.

Той публикува изтекли официални документи, които демонстрират системната съвместна работа между висшите ръководства на могъщи дигитални социални платформи като „Фейсбук“ и „Туитър“, и федералното правителство в лицето на ФБР и Департамента по вътрешна сигурност на САЩ. Изнесената информация показва как те заедно обсъждат цензурирането на пълна палитра от теми като катастрофалното изтегляне на американската армия от Афганистан, коронавирус пандемията, „расовата справедливост“ и характера на американското влияние и въвличане във войната в Украйна.

Допълнителна светлина върху тайната операция по смазване на свободното слово хвърлят и документи, разкрити по време на делото на главния прокурор на Мисури срещу администрацията на Джо Байдън, според което така наречените „Биг Тех“ компании работят с властта за потискане на правата на гражданите, гарантирани от Първата поправка в Конституцията.

Репресивните органи на федералната държава са форматирали желанието си за цензура като „борба с дезинформацията“. Изобилие от имейли демонстрира колаборация между Департамента по вътрешна сигурност и частния сектор. В един от информационните течове четем как висш шеф в „Майкрософт“ пише до Департамента по вътрешна сигурност следното: „Платформите трябва да бъдат в комфорт с правителството“.

Според разследващия журналист през последните години се е формализирал процес, в който държавни служители директно посочват на „Фейсбук“, „Туитър“ и „Инстаграм“ какво съдържание да бъде ограничавано и премахвано. Фанг твърди още, че представители на ФБР и други служби са се срещали всеки месец с ръководствата на частни компании.

Разкритията потвърждават подозренията, че свободното слово е превърнато в цинично куха фраза, а дезинформацията - в парола за манипулация. Вероятно вървим и към формална, медийно подкрепена мутация във фразата, с която в последно време най-банално се злоупотребява - „евроатлантически ценности“. Свободното слово вече де факто е изпаднало от този явно динамичен пакет с бюрократични скрижали. На негово място удобно се намества „борбата с дезинформацията“. А какво точно е това – ами, каквото си избере институционалната власт. Терминът е еластичен и абстрактен, от онези, които се решават от специално избран борд за „проверка на факти“. Подобни структури традиционно включват колекция от НПО-клонинги, завършили едни и същи специалности в едни и същи университети, гласуващи за една и съща партия и споделящи едни и същи „ценности“.

През такива сертифицирани експерти минава легитимацията на сношението между „дълбоката държава“ и широката хватка на няколко корпорации върху човешкото общуване.

Потокът на информацията вече зависи от идеологическите капризи на политизирани актьори и безлични бюрократи от трибуквените агенции на постоянно разрастващата се федерална държава. Идентични са процесите и на Стария континент.

Ето защо е животинската паника покрай придобиването на „Туитър“ от ексцентричния предприемач Илон Мъск. На втория ден той уволни цялото висше ръководство на платформата – точно хората, разкрити като съучастници на властта във Вашингтон в планирането на цензурирането на потребители. Точно хората, взели решението за премахването на акаунта на Доналд Тръмп и хиляди други несъгласни с бюрократичния консенсус.

В сърцето сме на информационна война. Сливането на партия, администрация и частен сектор в един съгласуван режим е застрашено от хора като Илон Мъск. Захватът на бюрокрацията върху информацията изглежда уязвим. Очаквайте неописуем натиск върху новия собственик на „Туитър“.

Стремителният технологичен прогрес доведе до безпрецедентно комуникационно овластяване на няколко компании, създадени от младежи, които не са и подозирали, че могат да станат „новите господари на Вселената“. Повечето от тях не устояха на изкушението и решиха да участват в най-големия експеримент на нашето време – пълната подмяна на реалността. Истината стана дезинформация, скептицизмът вече е екстремизъм, а манипулацията получи повишение до „проверен от независими експерти факт“. Но в процеса се погуби всяка пропорция, елиминирано е елементарното приличие. Време е цялата тази грозна машинария да грохне.

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12