Български и руски учени подготвят проект за създаване на мобилна станция за отчитане на въглерода в почвата

публикувано на 12.12.22 в 18:24

Доцент Иван Русков

Снимка: Добромир Видев

Репортаж на Добромир Видев в предаването ''Рано в неделя''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Доцент Иван Русков от Института за ядрени изследвания и енергетика към БАН разработва проект за проучване и изследване на почвата съвместно с Обединения институт за ядрения изследвания в Дубна, Русия.

Той се надява проектът да не се провали. Проектът се казва ТАНГРА, но това е английското съкращение на проект, чиято цел е да бъде създадена мобилна станция за отчитане на въглерода в почвата чрез маркирани неутрони и гама кванти.

"С помощта на неутрони, които маркираме възбуждаме ядрата, които излъчват гама кванти. Ние регистрираме тези гама кванти и тъй ката методът е чувствителен, състава също и за изотопния състав на субстанцията, която се изследва, той намира голямо приложение. В следващата година подготвяме мобилна установка за изследване на въглерода в почвата, за да се определи плодородието", каза за БНР доцент Иван Русков.

Проектът ТАНГРА вече има финансиране от Обединения институт за ядрения изследвания в Дубна. Но доцент Иван Русков казва, че ще се търсят и пари от Фонда за фундаментални изследвания на Русия. Но ситуацията с Украйна малко променя плановете. Заради това и България се въздържа от известни плащания. Трудно ли се прави наука в тази ситуация?

"Науката с Русия няма проблем, проблемът е с Украйна, тъй като ние с Украйна имахме голямо сътрудничество с техните заводи за производство на кристали, от които се правят детектори на гама кванти. И сега вместо да ги купуваме от тях, ние трябва да ги купуваме от други фирми - американски, шведски, японски и китайски", допълни доцент Иван Русков.

Лъчезар Георгиев, директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН коментира:.

"Той се развива в Русия. Ние не сме засегнати от тази война, въпреки че не е далеч от нас. С малки изключения хората, които имаха научни контакти с Украйна, те са засегнати и също така тези, които имаха проекти с Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, в Русия, там има затруднение, тъй като командировките не са препоръчителни от съображения за сигурност".

Лъчезар Георгиев каза, че сега затрудненията с проектите с Русия се преодоляват като се пренасочват усилия към сътрудничество с европейските - като програми на Европейският център за ядрени изследвания ЦЕРН. Българският ядрен институт участва и в изграждането на експерименталния термоядрен реактор – ТОКАМАК – във Франция. Но според Лъчезар Георгиев българската наука има по-големи проблеми от затруднените проекти заради войната и високата цена на консумативите за изследванията.

"По-големият проблем е финансирането на науката, не точно това, че има война. Моделът на финансиране има пропуски и те не са от сега, а са от последните 30-40 години. Все повече се залага на проекти за финансиране и по-малко на институционалното финансиране. Не е добре, защото, за да участваш в проекти трябва да имаш подготвени кадри, но, за да имаш подготвени кадри трябва да имаш финансиране за образованието им и израстването им в научна среда", допълни Лъчезар Георгиев.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска