Млад учител по история и философия във Велико Търново стана харизанин в Зографския манастир на Атон. 32-годишният Драгомир Дачев дарил труда си на светата обител и разказва, че традицията на харизанството съществува от векове в православната църква и се изразява в доброволното подпомагане на храмове и манастири. След завръщането си учителят дари на Езиковата гимназия "Професор Асен Златаров", в която преподава, луксозно издание на "История славянобългарска", отпечатано от Зографския манастир.
Драгомир е учител от 10 години, в последните 6 преподава история и философия в Езиковата гимназия във Велико Търново. Запален е по историята от дете, а като студент във Великотърновския университет интересът му към манастирите в Атон и по-специално към Зографския манастир бил провокиран от неговия преподавател проф. Иван Стоянов. Идеята да посети светата обител тлеела в душата на Драгомир Дачев през годините, но решителната стъпка била провокирана от един майстор на татуировки:
"Аз имам татуировки и когато отивам да си правя татуировки при моя татуист, той ми заговори за това как е бил вече втори, трети път в Зографския манастир и се разбрахме следващия път, когато отиде, да ме повика. Реално така стана – година по-късно те сформираха група, защото е много хубаво да имаш някой познати, които имат връзка със самия манастир, защото иначе и много трудно да се издаде религиозната виза, която се дава, за да посетиш изобщо самия полуостров".
Когато си с група за харизанство на Атон е по-лесно, обяснява Драгомир Дачев. Когато се отива сам, за да дариш труда си на някой от манастирите, е нужно да се влезе предварително в контакт с монасите, които отговарят за връзките с миряните, и процесът е по-бавен и труден.
"Идеята е, че все пак е място, където не може всеки да влиза, когато си поиска или както си поиска, заради това все пак има някакъв ред и е хубаво, когато имаш някакви познанства. В нашия случай много от хората, които бяха с нашата група, посещаваха манастира за трети, за четвърти път. Всъщност бяхме, може би, четирима-петима души от 30, които за първи път бяхме в манастира".
Учителят по история и философия дарил труда си на Зографския манастир за пет дена, за да не отсъства много от учебните занятия в Езиковата гимназия във Велико Търново. В светата обител се работи това, което възложат монасите, според различните сезони в годината.
"Трябваше да берем маслини, но по стечение на обстоятелствата аз работех в столовата на манастира и отговарях за прислужването, да се слага храната на монасите и на всички хора, които са в манастира, за отсервирането, за почистването на масите. Работата беше тежка, не толкова физически, но отнемаше много време. Ние реално имахме работа за обед и за вечер. Обедът започва от 12.00 часа, но ние от 10.00 часа трябваше да подготвяме масите, защото монасите са около 50, имаше около 40 харизани, около 40 наемни работници, имаше и около 100 миряни на посещение. Всички се хранят безплатно в манастира. Отиваше около четири часа работа на хранене. Те ти казват да избършеш масата, ти си я избърсал, но не можеш да се скараш с монаха и отиваш и пак бършеш масата. Наистина ми подейства много усмирително. Бях прочел "Братя Карамазови" през лятото и имах чувството се чувствам точно като Альоша в тази ситуация. Аз съм човек, който е свикнал той да казва на другите какво да правят, защото съм учител, и винаги говоря, а там трябваше да мълча и да изпълнявам".
Манастирът е място за уединение и смирение, а любопитната душа на учителя по история и философия била подложена на изпитание да пита, да види, да се докосне. Контактът с монасите е труден, разказва за престоя си в Зографския манастир Драгомир Дачев:
"Не можах, за съжаление да видя оригинала на "История славянобългарска", но видях кой монах отговаря за нея. Оказа се, че той се познаваше с нашата група, имаше възможност да ми отключи архива и да я видя, но той беше много зает и нямаше как да го занимаваме специално. При монасите има някои, на които им е приятно да си говорят с хората и те сами те заговарят. В този случай ти можеш да задаваш въпроси, аз така задавах. Има монаси, които ние не ги виждахме. Така видях един, който дори не идваше на обедите и вечерите, които са се отделили напълно от всички. Монахът, който отговаряше за нас, отец Калистрад, много интелигентен мъж, той е бивш репортер, каза, че пише статии за "Свободна Европа", не съм сигурен как е светското му име, с него разговаряхме. Беше написал книга за църквата и Третия Рим. Мисля, че се беше впечатлил, че зная какво представлява концепцията за Третия Рим като историк и философ и той търсеше контакт с мен, за да дискутираме по-философски".
Смирение е нещото, на което се научил Драгомир Дачев при петте дни на харизанство в Зографската света обител:
"Аз си мислех, че отивайки там, ще се докосна до висша сила, по-духовно място, нещо впечатляващо. Истината е, че не е точно така, защото манастирът е огромен, той представлява един малък град. Там има много работници, постоянно се строи, работи. Доста жив е животът, има много машини, в същото време има периоди, когато излезеш е пълна тишина, не се чува нищо. Там реално няма животни, в манастира има само котки и птици. Много спокойно. Хем спокойно, хем има много хора. Така че не мога да кажа, че духовно се обогатих, но се смирих".
За рождественските празници младият учител по история и философия и харизанин Драгомир Дачев пожелава:
"Чух по радиото един певец да го казва и си помислих как от детство си го мисля това – пожелавам на хората да бъдат със семействата си, да имат с кого да бъдат, да им бъде светъл и щастлив празникът и да имат положителни емоции".
Ще летя, ще тичам… ще плувам, Към звездите бих тръгнал аз пеш, Без вода, без храна да купувам, океан… океан от копнеж Това е цитат от едно от стихотворенията с автор Любослав Костов. Директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучения и главен икономист на КНСБ беше гост на предаването "Нощен..
Картите Таро съпътстват човечеството от поне 600 години, въпреки че има редица хипотези, които пращат раждането им много по-назад във времето в Древен Египет. Свързват ги с кабала, нумерология, астрология, теории на Карл Юнг, образи от Древногръцката митология, тамплиерите и розенкройцерите. Скептиците виждат в тях само псевдонаучен инструмент,..
Васил Драганов е актьорът, който вдъхва доверие и предизвиква интереса на зрителите със своите превъплъщения на сцената и на екрана. Той гостува в поредицата "Магията на театъра" на предаването "Нощен хоризонт". Всички помнят Васил Драганов от ролята му на Радко Чеканов в телевизионния сериал "Столичани в повече". Но той играе и във филмите "Мисия..
"И всеки помни по един учител - из стръмното ръката му поел". С този цитат от стихотворение на Харалампи Харалампиев гостът в "Изотопия" - учителят по Български език и литература Методий Кирилов, отговаря на въпрос за трудностите на преподавателската професия. Методий Кирилов : Трябва да разбираш ученика. Да вникваш..
Романът на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен" е сред заглавията в лятната кампания "1 град, 19 книги" на обществените библиотеки в Брюксел. Българката живее в Белгия и има шест романа, детска книга, пише и разкази. За първото си пътуване до столицата тя си спомня: "То беше през февруари 2003 г., когато отидох на стаж в Европейския..
Преподава италиански език, танцува балет, занимават я проблеми с околната среда, различни изкуства са част от живота й. Това е Гергана Дилова, с която ви срещаме отново след поредното й пътуване в Африка. Този път то е различно, защото не става дума само за пътешествие, а за кауза. Там тя се чувства свободна и помага на икономиката, на..
Партиите се готвят отрано за президентските избори, защото те предполагат стратегическа маневра. Това обясни пред БНР социологът Андрей Райчев...
Освен със своите милиони декари, засети със зърнени култури, Добруджа винаги е била прочута и със своята вкусна, хрупкава и сладка диня . Пред..
На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и..