Когато всички останали връзки прекъснат, на ход са радиолюбителите

Описанието на ситуацията тогава поразително прилича на тази, която от седмица доминира в ефира 20 години по-късно.

Преди почти четвърт век Димитър Димитров и Костадин Евстатиев правят радиомост между хиляди наши изселници в пострадалите райони и техните роднини в България и по света. Двамата са от двете страни на ефира - Костадин в Турция, като част от голямата група радиолюбители, заминала да помага, а Димитър - в Кърджали.

"Тъй като комуникациите бяха прекъснати и нямаше връзка между изселниците, които са пострадали там, и нашенците, които им бяха роднини, приятели, близки", спомнят си те.

А през 1999-та година прекъснати комуникации означавало наистина прекъснати комуникации…

"Всичко беше изпокъсано. Хората прибягнаха до радиостанциите."

Костадин Евстатиев бил радистът на групата. Работата била трудна. Хората на място събирали информацията. После я препредавали.

"Събираха информация на място - за срутени къщи, блокове, загинали хора. Предаваха по адреси. Много радиолюбители се бяха включили от България. Имаше чувство на съпричастност, хората се вълнуваха, радиолюбителите също. Всички бяха готови да помагат. Бяха на дежурство едва ли не, препредаваха си съобщенията. Имам дневник. Всяка работа в ефир се записва в дневник. Но за нас това е вече минало", разказва Димитър Димитров днес.

Радистът Костадин Евстатиев помни и друго - мъката на хората, която при бедствия е една и съща, без значение в кой сезон.

"Пред очите ми са тези картини. Най-трудното беше, когато трябваше да предаваме сведения за загинали. Най-радостното беше, когато предавахме сведения за живи и здрави."

Председателят на Българската федерация на радиолюбителите в България

Виктор Ценков твърди, че именно голямото земетресение в Измир провокирало турската държава да създаде мрежа от радиолюбители. Същата мрежа се ползва и сега по местата, прегазени от бедствието, свидетелства той.

"В момента работят доста радиолюбители от Турция. Турските колеги бяха едни от първите на терен, оказали помощ."

Засега българските радиолюбители са само в готовност да помагат на турските им колеги. В България има подобна мрежа от радиолюбители, ретранслатори и най-важното - желание да се поддържа.

"Осъзнават, че от това, което правим ние, не се търси никаква финансова изгода. Защо го правим? Защото ни е в кръвта. За нас това е като призвание."

Българските радиолюбители стоят много добре в Европа, подчертава  председателят на Българската федерация Виктор Ценков.

Радиолюбителството е и скъпо, и евтино хоби, добавя той. По думите му "в нашата страна има и от двата вида".

Радиолюбителите са застаряващ вид, но не и изчезващ, категоричен е Ценков.

"Хобито никога няма да умре."

В това са убедени и Димитър Димитров и Костадин Евстатиев – двама от групата радиолюбители, които помагат за връзката при голямото земетресение преди близо четвърт век.

И Димитър, и Костадин декларират, че докато могат, като радиолюбители винаги ще помогнат в бедствия. Само някой да ги потърси.