Усилват се рисковете за допустимо мощно земетресение по Северноанадолския разлом в региона Мармара, към който спада мегаполисът Истанбул. Това прогнозира известният турски геолог проф. доктор Наджи Гьорюр. През уикенда той беше още по-категоричен в предупрежденията, като алармира, че опасността в Истанбул е нараснала до 80%. Според него Истанбул е заплашван от трус с мощност, по-голяма от 7 по скалата на Рихтер.
В специално интервю за БНР той изрично подчерта, че не е сеизмолог, а геолог. И даде препоръки на българските власти за противоземетръсните мерки.
"Двете земетресения в Мараш със сила 7.7 и 7.6 станаха на Източноанадолския разлом и геометрично свързания с него разлом на Мъртво море, или както го наричаме още - разлома под Антакия. Първият трус се случи на разлома на Мъртво море и предизвика раздвижване на тектоничните плочи, което доведе до второто голямо земетресение. Тези два големи труса в порядъка само на 9 часа доведоха до огромни щети в региона. Трусовете бяха разположени върху "разломи на приплъзване", плочите се трият, движейки се една покрай друга, две - ляво ориентирани плочи, и това неизбежно доведе до изтласкване на Анатолийската плоча към юг. Земните пластове се придвижиха на юг".
Това изместване нормално ли е и до какви последствия може да доведе това движение?
Нормално Анатолийската плоча се измества с около 5-6 милиметра, най-много с 1 сантиметър на година. Всяка година има движение, което със сигурност е по-малко от сантиметър. При сегашните земетресения движението на плочите създава натиск върху разломните зони по границите им и те се приплъзнаха с около три метра. Това все още не е научно доказано, но е така. Говорим за огромно движение. При приплъзването на юг на Анатолийската плоча предполагам, че това доведе до огромен тектоничен стрес на разломите под Адана и Хатай. Трансферира се значителна тектонична тежест и към тези плочи. В такъв случай ние, геолозите, с основание се притесняваме, че тези движения могат до доведат до нови трусове. Да, има такава вероятност!
Спомням си в детските ми имаше един нашумял научно-фантастичен филм "7.8 по скалата на Рихтер". Гледах с ужасен поглед и не вярвах, че това днес може да се стовари наистина върху хората. Трябва ли да свикваме с тези бедствия? На какво се дължи тази огромна разрушителна мощ?
Първото земетресение със сила 7.7 е второто по големина, регистрирано в Турция. Най-голямото земетресение стана в Ерзинджан през 1939 година. Тогава земетресението беше с магнитуд 7.9, а според някои учени силата е достигнала до 8.1-8.2. Да, земетресението беше много мощно. А това, че двата труса бяха непосредствено един след друг, доведе до по-разрушителни последствия.
Проф. Наджи Гьорюр разясни, че неговите предизвестията и апели за предстоящите трусове не целят да плашат хората, а да се задействат институциите и механизмите да бъдат готови.
"Ние преди три години бяхме предупредили за евентуално мощно земетресение в Мараш, дори посочихме приблизително силата и епицентъра. Турските специалисти, в сътрудничество с чуждите колеги от 1999 година, насам предупреждаваме за евентуална опасност от трус около Мраморно море. Истанбул се намира под голям риск от земетресение. От 23 години говорим за това, но не се предприемат мерки, които да съответстват на нашите предупреждения. Да, работи се в тази насока, но за тези 22-23 години Истанбул вече трябваше да се е превърнал в град, устойчив на трусове".
Може да се каже, че София е близо до Истанбул, под страната ни също има сериозни разломи. Какво трябва да се направи в България?
Препоръките, които давам, са универсални и могат да бъдат приложени и в България. Първо, трябва да се определят населените места, под които минават разломните линии. След това трябва да се направи микрорайониране с анализи на инфраструктурата, геологията, геофизиката, сеизмологията и геодезията. Трябва да се направи оценка на дължина, ширина и дълбочина на разломите, както и на пораженията, които могат да нанесат. Трябва да се изследва евентуалната мощност и опасност от повторения. Учените наричаме този процес "Анализ на опасността". Така вече ще имате яснота какви са опасностите за вашия град или населено място. Въз основа на тези проучвания представители на местната власт, в лицето на кметове, областни управители, трябва да изработят стратегия в отговор на въпроса "Какви са рисковете за населението и града, ако настъпи такова бедствие?". Това се нарича "Анализ на риска". Този доклад трябва да съдържа информация за предполагаем брой жертви, поражения върху сгради и инфраструктура, места с опасност от пожари. Също така трябва да има информация за квартали, които биха били най-засегнати. Важно е да се знае и до каква степен ще се повлияе околната среда, икономиката и жилищния фонд. Така вече знаем каква е опасността, доколко ще сме засегнати. Тогава спретваме ръкави и започваме работа по намаляване на слабите места още преди земетресението. Стъпка по стъпка трябва да се отстраняват всички проблемни точки по вече изготвения анализ.
Как при липса на градоустройствен план, при стар жилищен фонд и може би недостатъчно строг контрол на ново строителство това би било възможно в България?
Това не е работа за един ден. Ако българският народ иска да остане по тези земи за вечни времена, той не може да спре земетресенията, но не може и да я изостави. Но с времето може да обособите места, устойчиви на тези природни бедствия. В една страна с население като в България за 15-20 години всички населени места с добро планиране могат да се трансформират в сигурни места за живеене. Това не става за няколко дни, това не е сценарий от филм на ужасите. Това е напълно осъществимо чрез добра държавна стратегия под ръководството на едно министерство в краткосрочен план от 5 години.
Интервюто на Севда Дюкянджи от Радио България с проф. д-р Наджи Гьорюр в предаването "Нещо повече" можете да чуете в звуковия файл.Темата за часовете по религия и вяра във светското образование е натоварена с много говорене и малко правене. Религия в училище - поредната ябълка на раздора Затова днес ви срещаме с отец Иван Илчев, свещеник, който не си губи времето да убеждава възрастните колко ценно и полезно е това за децата, а заедно с десетки доброволци възстанови..
Ученици от Второ училище "Н. Й. Вапцаров" в Монтана събраха 1750 лева от благотворителен базар за Великден. Те предлагаха лакомства, а парите ще бъдат дарени на фондация "Искам бебе". Това е поредната благотворителна инициатива, която се провежда в монтанското 2-ро училище „Н. Й. Вапцаров“. Целогодишно акциите преминават под мотото "Деца..
В Кипър днес, на Велика събота, ще бъдат счупени 51 стомни, по подобие на известния великденски обичай на гръцкия остров Корфу. Първата ще бъде хвърлена от председателя на парламента Анита Димитриу, под чиято егида е събитието. Инициативата за адаптиране на гръцкия обичай към кипърските условия е на фолклорната група на община Гери в област..
Гърците отбелязват великденските празници с внушителни църковни церемонии, на които присъстват и много българи. На Велики петък традицията в Гърция е да се провеждат шествия на вярващите след изнасяне от царквата на плащеницата и кръста на Исус Христос. Вярващите следват процесията със запален свещи и обикалят не само църквата, но и целия квартал. На..
Няколко влака на "Юростар" между Лондон, Париж и Брюксел са били засегнати от закъснения преди празничния великденски уикенд, съобщи Би Би Си. Най-малко един влак е отменен, а други четири са закъснели с най-малко един час, според уебсайта на "Юростар". В съобщение на сайта се казва, че влаковете на компанията в момента изпитва затруднения и закъсняват..
Под карантина заради установен случай на болестта "Гана" е общинският приют за безстопанствени кучета в Перник. Той ще остане затворен до 1 май. Заболяването е открито при улично куче, което е било настанено в приюта, преди да се разбере, че е заразено. В момента там живеят повече от 170 кучета, сред които новопостъпили, възрастни, голям брой..
В навечерието на Великден в Перник отново отвори врати Мемориалът на миньорския труд. В музейния комплекс, който се намира на площада в града, е подредена постерна изложба, представяща чудотворни икони. Експозицията е на Държавния културен институт на Министерство на външните работи. Мемориалът на миньорския труд е дело на скулптора проф...
Средната възраст на автомобилите в България е 17-18 години , посочи пред БНР председателят на Съюза на автосервизите Емил Германов. По думите му..
Социално кафене е мястото, където се събират възрастните хора в Бургас. Там от Домашния социален патронаж към Община Бургас организират различни..
Време е за всеки човек под българско небе да възкръсне една негова мечта. И всеки да се приближава към нейното осъществяване, въпреки неудачите!..