Снимките на спасителя Мирослав Маринов ще бъдат дарени на Противопожарната служба в Горна Оряховица. Фотосите на оператора на „Нова телевизия“ Пламен Иванов ще бъдат изложени в музея на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Мирослав Маринов е спасител в специализирания отряд в Горна Оряховица от 31 години, Пламен Иванов е телевизионен оператор от 18 години. Двамата отиват в Турция след земетресението – единият да спасява, другият да свърши журналистическата си работа.
„В спасителната операция бях още в началото, когато международните сили поискаха помощ от отряда, в който аз съм член – това е международният отряд за действия при такива ситуации. Заминахме на втория час и 11 дена продължи моята мисия там. Работихме в градовете Бесни и Адъяман“, разказа Мирослав Маринов.
„Заминахме на втората седмица от труса и изкарахме 10 дни в област Хатай, главно градовете Антакия, Искендерун, Османие. Природно бедствие от такъв мащаб, с толкова много разрушения, толкова много жертви за първи път отразяваме. И сега като гледам някои от снимките, настръхвам“, споделя Пламен Иванов.
Мъка е общата дума, казват журналистът и спасителят, които, въпреки че са научени да крият емоцията си, не могат да останат безучастни на разтърсващата трагедия, чиито свидетели стават в Турция след земетресението.
„Останал ми е пред очите един кадър със съборена жилищна сграда, камара строителни отпадъци, от които стърчат арматурни железа. На тези железа хората бяха вързали розови и сини балони. Минахме с колата, аз снимах с телефона набързо. След няколко часа от местни хора разбрахме, че под всеки балон е имало загинало дете. Единственото, което ми мина през ума, че никога не искам да виждам подобно нещо тук, в нашата страна“, споделя Пламен Иванов.
„Какво е останало в съзнанието ми – мъката на хората. Мъката и основно, че сме безпомощни, всички ние сме безпомощни пред природата. Търсим живот под развалините и ако има съмнения за такъв, се включваме ние и се опитваме да стигнем до мястото, откъдето сме чули този звук. А какво сме успели да направим – мисля, че направихме това, за което сме обучени и за което бяхме отишли там“, казва спасителят.
Мирослав Маринов е вадил хора и при труса в Измит в Турция през 1999 г., търсил е децата в Лим, моряците от кораба „Хера”, участвал е при спасителните операции след взрива в Хитрино и потопа в Цар Калоян. Научен е да изключва след работа, но спомените от последната спасителна операция в Турция тормозят съзнанието му:
„Видял съм човек, който с джобното си ножче искаше да направи дупка в панела, за да достигне, евентуално, до негов близък. Това няма как да се забрави. Мъката в очите на хората също няма как да забравя. Това е ужасът. Там е страшно“.
Споделя, че се е случвало по време на работа от очите му да капне сълза. „И тогава нищо, обърсвам я и продължаваме напред“.
Маринов споделя, че най-трогателната снимка, която показва в изложбата, е тази, на която в пикап, покрит с чергило, се возят седем турски деца, които се усмихват и махат за поздрав на българските спасители, които пътуват след тях.
Операторът Пламен Иванов разказва за най-емоционалните си снимки от командировката в Турция:
„Едната е с пикапа, с който хората изнасят покъщнина, а най-отгоре е сложена плюшена играчка мече. Другата е със семейство, което стои на тротоара пред къщата си и гледа как я събарят, защото не става за живеене. Други хора, които край една печка на тротоара са сложили три стола и там нощуват. Семейството, което се изнася с куфарите и след тях върви малко дете и гледа тъжно. Такова нещо не се вижда всеки ден и затова решихме да направим тази изложба“.
Всъщност идеята за изложбата със снимките от земетресението в Турция е на горнооряховски фотограф Стефан Русанов, собственик на фотостудио, а съпругата му Петя Русанова, която е копирала снимките, сподели, че за първи път от години е плакала, докато работи:
„Закупих една много добра машина за снимки, като идеята беше да правим снимки на усмихнати деца. Докато един ден гледам Мартин и Пламен предават пряко от Турция, само че те говореха за едни други деца, едни деца, които вече не са на този свят, родители, които плачеха. В рамките на 5 минути в мен се обърна нещо и си казах – трябва да направя нещо“, разказа Стефан Русанов.
„Първа аз видях снимките, защото аз съм ги копирала. 30 години го правя и никога не гледам какво копирам, но тук дори си поплаках. Снимките бяха потресаващи. Имам си две любими – рамка на бебе върху бебешко дюшече сред развалините и кола с огромен мечок – хора, които се изнасят от града след явно разбития си дом. Хората трябва да го видят и да го имат предвид, ако, не дай боже, се случи тук“, казва Петя Русанова.
На откриването на фотоизложбата присъства главен комисар Александър Джартов, директор на Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
„Децата бяха най-впечатляващи, техните очи. И е дълбоко разстройващо. Същевременно обаче показва, че има бъдеще. Част от снимките, които ще ни бъдат дарени от изложбата, ще бъдат разположени в музея на ГДПБЗН, а останалата част ще бъдат в регионалната дирекция във Велико Търново“.
Тази фотографска изложба показва човешката ни незначителност и последиците от грешките ни, коментира областния управител на Велико Търново Георги Гугучков.
„Колко сме дребни срещу природната стихия и до какви последствия водят нашите човешки грешки. Трагедия. Поздравявам фотографите, постарали са се, показали са нещо, което наистина трябва да се види от много хора и да си правим изводите“.
Десислава Костадинова и Зара Маринова през новата учебна година ще бъдат в пети клас. Те живеят в район "Аспарухово". По инициатива на Десислава бе създадена благотворителна кампания за събиране на средства за нейната съученичка Димана, която трябваше да бъде изследвана за предишното си заболяване в Турция. Десислава изработва гривнички..
За поредна година залите на Регионалния исторически музей в Русе се превръщат в занимални за децата по време на горещите летни ваканционни дни. Първото издание за тази година на "Лято в музея" приключи, но следват още две - през юли и август. Това е едно от най-желаните занимания за децата от Русе. Идеята за еко обучението сред музейните..
Ако не беше толкова страшно, би било забавно да се види шествие, в което хората водеха към бомбоубежището не само децата си, но и домашните си любимци - кучета, котки, птички в кафези, хамстери или други животни в клетки. Понякога в скривалището се струпваха повечко животинки и започнаха конфликти между тях. Медиите дълго обсъждаха участта на..
Миналия месец в Тетевен се състоя традиционната среща на ветерани алпинисти, организирана от тяхното сдружение "Мальовица" . Гости бяха Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков и Кирил Досков, които през 1984 г., в рамките на българската експедиция, изкачват Еверест по Западния гребен. Подобни срещи има всяка година и са организирани от..
Най-младежкият филиал на Столичната библиотека в район "Студентски" отбелязва 10 години от създаването си с откриване на ново споделено пространство за четене, срещи и събития, литературни четения и финал на Третия шампионат по поезия на софийските училища „Млада метафора“. Един от основните приоритети на най –голямата публична библиотека в..
Във Варна беше създадено Координационен център "Зоопатрули", с цел противодействие на насилието над животните. В кварталите на града ще има представители на структурата, които ще следят да няма посегателства над бездомните животни, за които се грижат. Това разказа за "Хоризонт" Стефан Курдов. "Проведохме среща с ръководството на..
През седмицата в различни населени места във Врачанска епархия посрещат икона с чудотворните мощи на свети Никифор Прокажения . Камбаните на храм "св. Николай" във Враца огласиха пристигането на светинята в престолния за епархията град в понеделник сутринта. Във вторник иконата беше в Мездра, вчера в Бяла Слатина, днес ще бъде в Кнежа, в петък..
"Мотивите на вота на недоверие са несправяне на изпълнителната власт с огромния екологичен проблем и по-точно екологичната катастрофа , която вече се..
Лято е. Слънцето не прощава – температурите в Силистра гонят 40 градуса. А пред Централната поща – опашки. Дълги, изнурителни, на жарещия..
Българските лекари са желани в чужбина заради добрата си подготовка и солидните си знанията. В България има много за лекуване и една от..