Земетресението започва в 11,34 часа на 1 юни 1913 година. За две седмици 79 труса унищожават близо 90 на сто от сградите в Горна Оряховица, където е бил епицентърът. Последствията от злощастното събитие са запечатани в стари снимки и пощенски картички, съхранени в архивите на Историческия музей – Горна Оряховица, които представяме в мащабна изложба, разказа за "Закуска на тревата" музейният директор Пламен Мадемов:
„И това, което по-малко се знае от историята, но ние наблегнахме в материалите е, че няколко дни след това минава едно унищожително торнадо, нещо рязко срещано за нашите ширини, което допълнително унищожава това, което земният трус е пощадил. Горна Оряховица наистина е имала сериозни години на изпитание, към това прибавяме, че тогава са били Балканските войни, мъжете са били на фронта“.
Земетресението взема 16 жертви, основно ученички от девическата гимназия в Горна Оряховица. Градът буквално е заличен, за да възкръсне след десетина години като един от проспериращите индустриални центрове на България в условията на национална катастрофа след Първата световна война.
„Тотално затриване на един град. В крайна сметка Горна Оряховица успява. Хората се събират, мотивират се, дали, може би, защото земетресението ги прави равни – от градоначалника до последния, най-бедния. Десетина години след това Горна Оряховица прави едно от първите летища в България, има първия международен мострен панаир със световни изложители. Горна Оряховица успява да се възстанови с нов облик, с нови улици, с електричество“, допълни Мадемов.
В експозицията на горнооряховския музей музеят в Стрелча прибави своята, посветена на основоположника на климатологията и сеизмологията в България. Д-р Стайко Стайков прави значително изследване на Горнооряховското земетресение от 1913 г. и с резултатите от своята работа полага основите на инструменталното определяне на земетресенията с инсталирането на първия сеизмограф у нас, но загива много млад в Първата световна война, посочи пред "Хоризонт" директорът на музея в Стрелча Николета Петкова:
„По негово настояване се купуват и монтират първите сеизмографи. Само той работи с тях. По негово настояване се монтира първият 1000-килограмовсеизмограф. Първото изследване, което се прави в България за земетресение от такъв мащаб, е точно за Горнооряховското. Прави го Стайко Стайков. Трудът му е издаден посмъртно и се счита за еталон за изследване на такъв природен катаклизъм. Изследването е изпратено до всички метеорологични станции в Европа, до университетите. Той оспорва една от основните формули за изчисление на епицентър на земетресение. Предлага нова формула. Все още се използва тази формула. За съжаление, е изпратен на фронта и е убит, на 32 години си отива“.
Експозицията „Разруха по Рихтер“ за унищожителното земетресение от преди 110 години може да бъде разгледана през цялото лято в горнооряховския музей, а за смисъла ѝ музейните директори Пламен Мадемов и Николета Петкова коментираха:
„И най-черните години, в най-тежките години на изпитание, когато се чудиш защо и как ти се случва, но намираш начин да се мотивираш и да се възстановиш“, посочи Мадемов.
„Важно е хората да помнят големите трагедии, които са се случвали, но да отдаваме почит на видните, бележитите българи, които с течение на времето започнат все повече и повече да се забравят“, допълни Петкова.
Държавата и обществото не са подготвени за трагедии от такива мащаби, коментираха посетители на изложбата.
Още по темата в звуковия файл.
Участието на България редом със Съветската армия в битките в края на Втората световна война е спасило страната ни от разпарчетосване. Това мнение изразява 98-годишният доц. д-р Иван Сечанов, който скоро трябва да навърши 99 години. Той е председател на Съюза на ветераните от войните на България. " Война повече не трябва да има . В момента..
Поредната изследователска мисия "От извора на България" отведе хореографа Александър Трендафилов и танцьорите от столичния клуб за народни танци "От извора" в русенското село Николово. Преди дни площадът пред читалището в село Николово, русенско, се превърна в арена за среща на хърцои от две села - домакините от Николово и приятелите им от..
Снежина Любенова е учителка в детска градина "Слънце" в град Левски, Василка Ненкова - в детска градина "Локомотив". Те взеха участие във форум, който беше посветен на добрите практики в училищата и детските градини. Фокусът са децата, а добрите практики зависят от учителите, казва Василка Ненкова. В град Левски има само двете детски градини,..
„Човекът, който промени моя живот“. Под това мото бижутери от цялата страна подготвят изложба в Пловдив, посветена на техния учител в занаята Владимир Буров. Майсторът бижутер също ще представи свои собствени уникати, щастлив, че е отворил за много свои възпитаници вратите към този красив свят. Изложбата ще бъде открита на 8 май в галерия..
На трети май се навършиха 20 години от гибелта на двама български рейнджъри по време на мисия в Ирак – Преслав Стоянов от Силистра и Валентин Донев от село Любимец. Джипът, с който българските войници са се придвижвали се преобръща по време на пустинна буря. На гроба на редник Преслав Стоянов в Силистра отново се събраха бойните му..
Златина Русева е артистичен директор на Международния филмов фестивал "Милениум" , който е създаден през 2009 г. и ежегодно се провежда в Брюксел. Посветен е на основните цели на ООН за хилядолетието - премахване на бедността, насърчаване на социалните промени и гарантиране на устойчиво спрямо околната среда развитие навсякъде по света...
Старите професии, които са на изчезване, и новите, които ще заменят човешките ръце с роботи, коментираха пред БНР двама обущари от Благоевград, чийто трудов стаж е колкото един човешки живот. Данка Попева е на 86 години, а 69 от тях са минали в ремонт на обувки. Колегата ѝ Сотир Николов е на 80, но трудовият му стаж е 83 години , колкото и..
Търся мнозинства на базата на добре обмислени идеи. Това обясни пред БНР Васил Терзиев, кмет на София. Той коментира тази за създаване на..
Фермери от Банско алармираха миналата седмица в ефира на "Хоризонт" за масово нарушаване на забраната за придвижване и изискванията за паша на..
Със затоплянето на времето трябва да прилагаме забравени неща, за които педиатрите не говорят – децата да се закаляват , да свикнат от ранна възраст..