Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Николета Петкова: Хората да помнят големите трагедии, които са се случвали, но да отдаваме почит на видните, бележитите българи!

С изложба „Разруха по Рихтер“ почетоха 110-ата годишнина от земетресението в Горна Оряховица

Изложбата е посветена и на паметта на д-р Стайко Стайков, основоположник на сеизмологията в България.

Пламен Мадемов и Николета Петкова при фотодокументалната изложба „Разруха по Рихтер
Снимка: Здравка Маслянкова

С фотодокументалната изложба „Разруха по Рихтер“ историческите музеи в Горна Оряховица и в Стрелча почетоха 110-ата годишнина от земетресението, унищожило железничарския град, и паметта на д-р Стайко Стайков, основоположник на сеизмологията в България.

Земетресението започва в 11,34 часа на 1 юни 1913 година. За две седмици 79 труса унищожават близо 90 на сто от сградите в Горна Оряховица, където е бил епицентърът. Последствията от злощастното събитие са запечатани в стари снимки и пощенски картички, съхранени в архивите на Историческия музей – Горна Оряховица, които представяме в мащабна изложба, разказа за "Закуска на тревата" музейният директор Пламен Мадемов:

Фотодокументалната изложба „Разруха по Рихтер 

„И това, което по-малко се знае от историята, но ние наблегнахме в материалите е, че няколко дни след това минава едно унищожително торнадо, нещо рязко срещано за нашите ширини, което допълнително унищожава това, което земният трус е пощадил. Горна Оряховица наистина е имала сериозни години на изпитание, към това прибавяме, че тогава са били Балканските войни, мъжете са били на фронта“.

Фотодокументалната изложба „Разруха по Рихтер

Земетресението взема 16 жертви, основно ученички от девическата гимназия в Горна Оряховица. Градът буквално е заличен, за да възкръсне след десетина години като един от проспериращите индустриални центрове на България в условията на национална катастрофа след Първата световна война. 

„Тотално затриване на един град. В крайна сметка Горна Оряховица успява. Хората се събират, мотивират се, дали, може би, защото земетресението ги прави равни – от градоначалника до последния, най-бедния. Десетина години след това Горна Оряховица прави едно от първите летища в България, има първия международен мострен панаир със световни изложители. Горна Оряховица успява да се възстанови с нов облик, с нови улици, с електричество“, допълни Мадемов.

Фотодокументалната изложба „Разруха по Рихтер

В експозицията на горнооряховския музей музеят в Стрелча прибави своята, посветена на основоположника на климатологията и сеизмологията в България. Д-р Стайко Стайков прави значително изследване на Горнооряховското земетресение от 1913 г. и с резултатите от своята работа полага основите на инструменталното определяне на земетресенията с инсталирането на първия сеизмограф у нас, но загива много млад в Първата световна война, посочи пред "Хоризонт" директорът на музея в Стрелча Николета Петкова

„По негово настояване се купуват и монтират първите сеизмографи. Само той работи с тях. По негово настояване се монтира първият 1000-килограмовсеизмограф. Първото изследване, което се прави в България за земетресение от такъв мащаб, е точно за Горнооряховското. Прави го Стайко Стайков. Трудът му е издаден посмъртно и се счита за еталон за изследване на такъв природен катаклизъм. Изследването е изпратено до всички метеорологични станции в Европа, до университетите. Той оспорва една от основните формули за изчисление на епицентър на земетресение. Предлага нова формула. Все още се използва тази формула. За съжаление, е изпратен на фронта и е убит, на 32 години си отива“.

Фотодокументалната изложба „Разруха по Рихтер

Експозицията „Разруха по Рихтер“ за унищожителното земетресение от преди 110 години може да бъде разгледана през цялото лято в горнооряховския музей, а за смисъла ѝ музейните директори Пламен Мадемов и Николета Петкова коментираха: 

„И най-черните години, в най-тежките години на изпитание, когато се чудиш защо и как ти се случва, но намираш начин да се мотивираш и да се възстановиш“, посочи Мадемов.


„Важно е хората да помнят големите трагедии, които са се случвали, но да отдаваме почит на видните, бележитите българи, които с течение на времето започнат все повече и повече да се забравят“, допълни Петкова. 

Държавата и обществото не са подготвени за трагедии от такива мащаби, коментираха посетители на изложбата. 


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53

"Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш". Проект на студенти от НБУ за незрящи

Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..

публикувано на 19.04.24 в 11:15
Проф. Владимир Кефалов

Проф. Владимир Кефалов сред най-добрите специалисти в света в изучаването на човешкото зрение

Преди 23 години е учредена  Бреслеровата награда . Учените или лекарите, които имат право да се състезават за нея могат да живеят в която и да е държава по света, но трябва да имат медицински или научни изследвания, които  да допринасят за лечението на хората, загубили зрението си . През  2019 г. в списъка на учените  получили високото отличие е..

публикувано на 17.04.24 в 12:33

Само зимата ли може да ни изненада? Летният сезон е пред провал заради недостиг на кадри

Летният сезон е пред провал, предупреждават хотелиери и работодатели по Южното Черноморие. Причината - задълбочаването на кризата с липсата на работници и персонал за туристическите обекти . Само по Южното Черноморие за предстоящия сезон се търсят 27 хиляди работници. Междувременно посолствата в трети държави извън ЕС, откъдето се чака работна..

публикувано на 16.04.24 в 09:41

Седмицата на космически обороти: слънчево затъмнение и научно просветление

Деца и възрастни носеха цветя за извънземните, някои ги чакаха с глави лук. Казваха, че не се страхуват : - Вярвате ли, че ще дойдат? - Вярвам, защото тази заран пак съобщиха, вестниците четем. - Те дали биха могли да помогнат на България с нещо? - Ами казаха: "Ще помогнем". -..

публикувано на 13.04.24 в 17:09

"Яйцето" в СУ се събуди за нов живот – става модерна зала за събития

Емблематичното за поколения студенти и преподаватели пространство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - "Яйцето", започва нов етап от своето съществуване. То вече ще бъде съвременно пространство за публични събития, в което ще се помещава и модерна лаборатория.  " Залата има невероятна акустика . Направихме специално озвучаване. Може..

публикувано на 12.04.24 в 12:05