Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"След края на историята" с Александър Сивилов: Дж.М.Кейнс, когото богатите не обичат

доц. Александър Сивилов
Снимка: Стоп кадър

На 1 юли 1944 година в Бретън Уудс започва конференцията на Обединените нации за финанси и парична политика. В продължение на 22 дни най-добрите финансови специалисти в света се опитват да създадат правилата на глобалния икономически ред след Втората световна война. Водещите фигури на конференцията са Хари Декстър Уайт от министерство на финансите на САЩ и Джон Мейнард Кейнс, който работи за британското финансово ведомство. В този момент дори съветските представители са склонни да се съгласят с предложенията на конференцията. Основната цел на специалистите е да създадат система, която да не допуска трусовете и кризите на предишната епоха. Най-влиятелни са идеите на Кейнс.

Той започва активната си работа за британското правителство в периода на Първата световна война. По време на конференцията във Версай се опитва да не допусне налагането на тежките репарации, които искат победителите от Германия. Кейнс е сигурен, че те ще доведат до рухване на икономиката и тежки социални последствия. След подписването на договора той написва книгата „Икономическите последици от мира“. Тя е едно от първите му произведения с международен отглас, защото в нея предрича хиперинфлацията в Германия през 20-те години. В последствие Кейнс започва да изследва проблемите, свързани с нарастването на безработицата и нивата на търсене на пазара. Икономистът не успява да предскаже наближаващата Голяма депресия, която съсипва икономиката на света, но тя става причина за нови негови изследвания. Те са насочени към икономическите цикли и факта, че в капиталистическата икономика съществуват циклични кризи. Това става и една от основите цели на неговите разработки – как да бъдат избегнати тези кризи и огромната цена, която плаща обществото и обикновените хора при рухване на икономиката.

През 1936 г. той публикува „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“, която се оказва и едно от най-известните му произведения. В нея се оспорва класическата икономическа теория, която залага на пълната свобода на пазарните отношения. В книгата се обосновава и нуждата от намесата на държавата като коректив в икономическите процеси, особено когато става дума за кризисните моменти на капитализма. Много правителства в този момент използват идеята му за създаване на държавна заетост, с която се гарантира не само социалното равновесие, но и се стимулира търсенето. Този механизъм според него може да доведе до възстановяване на икономиката. В САЩ и Великобритания идеите му получават най-голяма популярност в периода на Втората световна война. Това го прави и един от най-влиятелните специалисти в този период.

На конференцията в Бретън Уудс е застъпена една от големите му идеи – да бъде създадена международна институция, която да помага на държавите, изпаднали в криза, като им отпуска краткосрочни заеми. Така се стига до създаването на Международния валутен фонд. Основната му цел е да изпълнява социална функция като подпомага правителствата, които са в неплатежоспособност. При създаването на институцията не са предвидени правила и условия за отпускане на заеми. Международният консенсус, който е постигнат в Бретън Уудс, много бързо започва да се разпада с началото на глобалното противопоставяне на Студената война. Идеята за взаимната обмяна на валутите е първоначално подкрепена с използване на златото като основа за международния стандарт. В този момент САЩ успяват да прокарат и долара като другата основна валута, която да служи в световната търговия и икономика. Този факт кара СССР, независимо че делегацията им първоначално е подписала документите, да не ги ратифицира. Започва изграждането на хегемонията на долара. С въвеждането на плана Маршал, който подпомага възстановяването на европейската икономика, се стига и до нейната почти пълна зависимост от американската и финансовата система на САЩ.

Кейнс умира през 1946 г., без да види как неговите идеи са опорочени през следващите десетилетия. Огромна част от правителствата на западния свят използват икономическата му концепция за смекчаване на недъзите на капитализма до началото на голямата криза от 70-те години. Благодарение на прилагането на кейнсианската политика се стига до създаването на следвоенния просперитет в Западна Европа и САЩ и до появата на „социалната държава“. За съжаление инструментите, които предлага британеца не успяват да преодолеят цикличните кризи на капитализма. В началото на 70-те Кейнс вече не само не е модерен, но е и обвинен за проблемите на системата. Така на преден план излиза монетаризма на Милтън Фрийдман и Чикагската школа. Това кара западните общества да се върнат към основата на пазара и идеята, че той е единственият механизъм за контрол в обществото, а свободната търговия е единственото лекарство за всичко. МВФ взема на въоръжение оръжията на монетаризма. Ако някое правителство изтегли кредит, то трябва да балансира бюджета си, като за предпочитане ореже всички социални програми и продаде всички държавни компании на чужди фирми. Всички ние сме виждали този процес. Мантрата, че държавата е лош стопанин започва да се насажда на хората още от детска възраст, а за преодоляването на цикличните кризи на капитализма вече не се говори. Те обикновено се преодоляват с изсипването на държавните и обществените спестявания към фалиращите частни банки и компании. Такива примери в историята има много.

За съжаление днес в икономическата сфера остава водеща само идеята на монетаристите. Концепциите на Кейнс са отречени, не защото не работят, а защото пречат на богатите да стават още по-богати и на правителствата да налагат икономически контрол върху своите граждани. Би било хубаво ако се появи един нов Кейнс, който да ни покаже различен път към просперитета, но се страхувам, че икономическата криза, в която сме от 2008 г. е вероятно да не може да бъде преодоляна.

Коментара на Александър Сивилов чуйте в звуковия файл. 

* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР

По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12