Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кметът Пламен Чернев: Стълбовете са с по пет жици и половината от тях са на земята от мокрия сняг

Живот на генератори - селата в Сухиндолско остават без ток

Жителите им нямат и вода, защото се ползват помпени станции. Не работят клетките на мобилните оператори

| Репортаж
Снимката е илюстративна
Снимка: Светла Бондова

Частично бедствено положение заради неколкодневна липса на ток е обявено и в най-малката община на Велико Търново – Сухиндол.

Кметските наместници купуват и носят вода и храна на хората по селата. На генератори е домът за болни с деменция в село Горско Косово. Не работят клетките на мобилните оператори и хората нямат връзка с близките си.

В община Сухиндол от вчера частично ток има само в някои части на общинския център. Останалите пет населени места са без електрозахранване четвърти ден. Тежка е ситуацията в дома за болни с деменция в село Горско Косово. Персоналът, който се грижи денонощно за 23-мата пациенти, се придвижва с общински автомобили, защото до селото общественият транспорт не пътува. С генератори се осигуряват отоплението и осветлението в социалния дом, разказва кметът на община Сухиндол Пламен Чернев:

"С генератори подаваме електричество, за да може да поддържаме отоплителната инсталация. Готви се в социалния патронаж и храната се кара там с автомобили. Въпросът е да отворим пътя към Севлиево, защото е затворен по направлението Коевци-Крамолин. Чакаме роторен снегорин. Падналите дървета са премахнати. Мобилните оператори обаче не работят. Клетките, които са издържали 24-48 часа, вече не работят и нямаме връзка с хората. Близките звънят на нас. Ситуацията е доста сложна, надяваме се да няма снеговалежи или други навявания". 

Пет са селата в община Сухиндол – Коевци, Бяла река, Горско Калугерово, Красно Градище и Горско Косово. И в петте няма ток. Проблемът е с аварирали далекопроводи.  

"Закарали сме генератори, за да може хората да си заредят мобилните телефони поне, за да има после връзка с близките, ако има клетки. Оправили се токът, ще се нормализира всичко. Стълбовете са с по пет жици и половината от тях са на земята от мокрия сняг. Дори да докарат ток до селата, трябва вътре да се оправи електропреносната мрежа, което е много дълъг процес, трябват доста аварийни екипи да работят на място". 

Петте сухиндолски села са отдалечени едно от друго и са на различна височина. Кметските наместници помагат на хората с доставката на храна и лекарства. Но няма ли ток, няма и вода.  

"Помагаме на хората, с всичко, което е необходимо. Няма бедстващи хора, няма без храна и без вода. Селата, където няма ток, няма и вода, защото ние сме на сондажи и на помпени станции. Тези хора са и без вода – Красно Градище, Бяла река, Горско Калугерово, Коевци. В Горско Косово поне имат вода, частично се подава вода от генератора на централата". 

Става въпрос за електроцентралата на НЕК на язовир "Александър Стамболийски" в Горско Косово. 

Частичното бедствено положение в община Сухиндол ще остане докато не бъде възстановено електрозахранването за населите места.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38