Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За еволюцията в лечението на стомашните заболявания

Проф. Никола Григоров: Киселините в стомаха се влияят от гена, храненето и стреса

Снимка: БГНЕС

Стомашните киселини и свързаните с тях симптоми са проблем за много хора.  Как действат лекарствата за намаляване на киселинността, колко дълго могат да се приемат и как се лекуват заболяванията, свързани с повишената киселинност, в "Минути за здраве" разказва проф. Никола Григоров от Отделението по гастроентерология на Пирогов:

"Причината за повишената киселинност са на първо място - генетичната предопеделеност, знаете, че човешкият геном е уникален и в него има ген или група гени, които отговорят за киселинността на стомаха.

На второ място идват начинът на хранене, което пак има връзка с наследствеността, след това стресовите състояния, които повишават киселинността по определени хормонални причини.

През 1989 г. Маршал доказа, че причината за повишената киселинност и за дестабилизирането на стомаха и стомашната киселинност е един бактерий и той стана втората причина за болестите на стомаха, болестите на повишената киселинност, които включват хроничните гастрити, язвите на стомаха от различен тип и на дванадесетопръстника.

Тези заболявания дават оплаквания, дават дискомфорта, те имат усложнения, а те са много и някои от усложненията са и животозастрашаващи, поясни още за "Закуска на тревата" проф. Никола Григоров от Отделението по гастроентерология на Пирогов:

"Преди появата на модерно медикаментозно лечение пациентите доста страдаха и изпробваха различни неща - пиеха сода, калций, гълтаха охлюви, "първак" ракия и какви ли не други непроверени медицински неща, в крайна сметка се стигаше при голям брой от тях до резекция на стомаха.

В началото на 80 - те години вече имаше медикаменти - група лекарства, които мощно подтискат киселинността на стомаха и те промениха терапията до такава степен, че започна да се говори, че стомашните язви, раковите заболявания, едва ли не са изчезнали...

Не е вярно това. Дестабилитетът на стомашната лигавица си остана и до ден днешен.

Какво се случи във времето от тези 30 - 40 години. Последите години Американският институт по лекарствата и храните предупреди и то с основания, след клинични проучвания, че приемът на медикаментите за стомашни киселини, които хората вземат ежедневно, крие известни рискове. Рискове от ракови и предракови състояния на стомаха. И веднага от Американският институт по лекарствата и храните препоръча в ръководствата си да бъде ограничено времето на приема на тези медикаменти, поясни още проф. Григоров

Проф. Григоров допълни обаче, че впоследстие се правят няколко европейски проучвания по темата сред пациенти, приемащи над 10 години медикаменти за стомашни киселини и се оказва, че няма статистически достоверна разлика между популацията, която взема лекарствата и тази която не приема.


Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Държавата готви драстично по-високи такси за производители и търговци на храни

Държавата удря бизнеса с драстично по-високи такси за производители, преработватели и търговци на храни . Защо Агенцията по храните реши да повиши в пъти цените на административните си дейности към бизнеса и колко ще струва това на потребителите? "При нас тези такси не са еднократни. Таксите са ежедневни в кланиците и в транжорните се..

публикувано на 20.11.25 в 14:51
Владимир Левчев

"Тази сянка под червената скала" - новият роман на писателя Владимир Левчев

Новият роман на писателя и поет Владимир Левчев носи заглавието "Тази сянка под червената скала". Левчев е прозаик, преводач, обществено ангажиран интелектуалец с много сериозен и богат житейски опит. Бил е редактор в независими списания по времето на социализма, преподавател в Съединените щати и в Американския университет в България...

публикувано на 20.11.25 в 13:51
Елица Великова

Елица Великова за това как работят семейните констелации

Елица Великова, психолог, арттерапевт, основател и директор на Института за терапия и експресивни изкуства  гост в "Нощен Хоризонт".  Тя разказва за пътуванията си до Китай, за семинарите, които води там, за индивида в една патриархална общност, каквато е общността там. На 14 декември в София ще се проведе Уъркшоп на тема "Психология,..

публикувано на 20.11.25 в 12:53
Боряна Кирилова

Връчват наградите на БДФ "Корпоративен дарител" 2025

Церемонията по връчването на наградите на Българския дарителски форум " Корпоративен дарител" за 2025 година ще се проведе днес . Победителите ще бъдат обявени на официална церемония, която започва в 17 часа.  "Всяка година пред фокуса на церемонията и през темата, която избираме да поставим на вниманието на хората, които присъстват,..

публикувано на 20.11.25 в 11:04

Призив: Да има по-широк достъп до медицински храни

Медицинските храни, компенсиращи загубени килограми, трябва да са достъпни за хора с различни заболявания, които не могат да се хранят пълноценно . Това послание отправя Боряна Драганова, майка на 27-годишната Елена, родена с церебрална парализа и тежаща към момента само 20 килограма. Боряна беше сред участниците в среща-дискусия за състоянието..

публикувано на 20.11.25 в 07:35
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45