Това каза пред БНР блогърът Анна Шиндарова. По думите ѝ музеят е недостъпен, а посещенията – редки.
"Беше тъмно и прашно нагоре по стълбището - все едно не е там", разказа личния си опит тя.
"Този контраст между внушителните експонати там и пълната тайнственост на музея – дори студентите не го знаят, ме амбицира да напиша статията. Не очаквах такава лавина от харесвания и споделяния. Хората имат нужда от нещо добро, от кауза", сподели тя в предаването "Хоризонт до обед".
"Нека попречим на музея да изчезне постепенно като мамутите и динозаврите", гласи посланието на Анна Шиндарова, получило широка гласност в социалните мрежи.
В статията си Шиндарова предлага 5 стъпки, първата от които е спешен ремонт, "поне на мухлясалата част". Втората стъпка е поставянето на табели, включително пред сградата на университета и вътре. Трета стъпка – да се повиши таксата, защото с 2 лева трудно може да се самоиздържа такъв музей, както и да се продават малки сувенири. Блогърът предлага и промяна на работното време на музея – "да работи поне в събота", за да се подобри достъпът до него.
Хората предлагат да помогнат по нестандартни начини, даренията са най-малкото, отбеляза Анна Шиндарова.
Радостно е, че хората се интересуват от съдбата на тази сбирка. Само с дарения обаче нещата не могат да бъдат уредени. От ремонт на покрива се нуждае цялата сграда, коментира пред БНР ректорът на висшето училище проф. Георги Вълчев.
Сбирката е възникнала като учебна, за обучението на студентите, уточни той. По думите му колекцията продължава да се попълва.
Проблем е достигането до сбирката, признава проф. Вълчев, който определи състоянието на асансьорите в Ректората като плачевно.
"Никой не е против гражданската инициатива. Въпросът е, че това не става само и единствено през социалните мрежи. Няма как единствено и само през гражданска инициатива да се намерят 40-50 милиона, за да се подмени покривът на целия университет. Няма как да си говорим през медиите. Редно е да се срещнем. Добре дошли са в университета", декларира проф. Георги Вълчев.
Повече по темата слушайте в звуковия файл.
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..
Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение. За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците. " Нашата професия на..
Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..
През 2025 година банките на българския пазар очакват проблеми с платежоспособността на клиентите по обслужването на техните кредити и..
Как се извършва контролът на автомобили и хора, преминаващи през България, която от 23 дни вече е пълноправен член на Шенген? Къде са разположени..
Велико Търново е заплашен от водна криза. Причината не е в липсата на вода в питейния язовир "Йовковци", а в амортизираната мрежа и безкрайните аварии..