Доц. Димитър Калев: Грижата за онкоболните в България е неорганизирана. Затова има доплащания

Средно по 1500 лева доплащат у нас пациентите с онкологични заболявания, сочи проучване на "Индекс на болниците". Това поставя болните пред сериозни финансови бариери и достъп до адекватна здравна помощ, води и до търсене на здравна грижа в чужбина. 

69% от пациентите с онкологични заболявания е трябвало да доплащат средно по около 1 500 лева за лечението си. 26% от тях са получавали ограничени здравни грижи, показват резултатите от национално проучване на "Индекс на болниците", извършено сред 417 пациенти и техни близки. За какво е трябвало да доплащат онкоболните, разказва социологът Юлияна Гальова.

"Оказва се, че 100% от нашите респонденти са минали през някакъв вид изследване. Заплатили са средно 455 лева. Що се отнася до приема на лекарствената терапия – през такава са преминали 75% от участниците в проучването. 25% от тях са заплатили 365 лева.

Освен тези преки разходи, които се налагат на пациентите с онкологични заболявания, има и други, свързани със специализирани храни, витамини, перука, естетични интервенции. Там средната сума, която се формира, е в размер на 897 лева". 

Разходите за лечение на пациентите с онкологични заболявания не са покрити изцяло от Националната здравно осигурителна каза, Министерството на здравеопазването или общините. Това е причината онкоболните да търсят лечение в чужбина, например в Турция, казва доцент Димитър Калев – председател на Управителния съвет на Съвместната онкологична национална мрежа.

"Грижата за онкоболните в България е неорганизирана. Липсата на организация е причина за тези плащания и доплащания". 

Доц. Калев дава пример с най-честият рак при жените – този на гърдата.

"Пациентката в началото може да опипа някакво уплътнение в своята гърда. Тя трябва да отиде на мамографски скрининг. После опипаната бучка трябва да бъде биопсирана. След операцията материалът отново трябва да отиде за хистологично изследване. Пациентката отново трябва да доплати за маркери, защото не са заплатени от Касата. Всички страни с организирана медицина, включително и нашите комшии – турците, са създали т.нар. всеобхватни ракови центрове. Това е стандарт в света. Те представляват лечебни заведения, където могат да бъдат осъществени всички процедури – от прием и диагностика до последните грижи за пациента. Ако бъдат създадени в България, те биха революционизирали грижата за пациенти с онкологични заболявания". 

Единственият изход от ситуацията, според доц. Димитър Калев, е в така наречения анти-раков план, създаден през 2022 година, като до тази година няма нито една активност по него. В плана е залегнало изискване за създаване на сертифицирани и всеобхватни ракови центрове. Това би решило до голяма степен проблемите на българската онкологията, казва доцент Калев и признава, че грижата за онкоболните у нас не е добра. 

Дотогава повече пациенти ще търсят онкологична грижа в чужбина. 40% от пациентите, които доцент Калев консултира, заминават за лечение в Турция.

През 34 специалисти преминава един онкоболен у нас, казва доцент Калев и представя доц. Ася Консолова:

"Адекватна грижа означава от процес на диагноза до процес на поддържащи грижи и проследяване".