Една трета от премиерите на Третата българска държава са съвместявали поста си с този на министър

Още докато се обсъждаше възможността Мария Габриел да поеме и поста на външен министър при ротацията, се породиха редица коментари, че подобно съвместяване на длъжности било странно. Когато Димитър Главчев предложи себе си и за дипломат номер 1, идеята беше наречена "екстравагантна и авангардна".

Един поглед към историята ни обаче показва, че съвместяването на двата поста се е случвало при една трета от премиерите на Третата българска държава. 

От началото на Третата българска държава двата поста са съвместявали Васил Радославов, Александър Малинов, Александър Стамболийски, Кимон Георгиев, Богдан Филов.

Премиер и външен министър едновременно е бил само Васил Коларов през далечната 1946 г. Двата поста съвместяваше в началото на работата си като министър-председател проф. Любен Беров през 1993 г. Служебен премиер и външен министър беше и Марин Райков в по-ново време - през 2013 г.

В 90% от случите министър-председател е и вътрешен или външен министър. Само един или два пъти е бил на просвещението или на финансите, обяснява историкът проф. Веселин Методиев.

"В Търновската конституция е записано, че монархът назначава и уволнява министрите, както и избира един от тях за министър-председател. От март 1880 година спечелилата изборите партия и нейният лидер съставят правителство. Монархът назначава министър-председателя, но като министър". 

Според проф. Методиев това е една практика, която българското общество не познава и затова са виновни историците.

Във времето на Царство България - преди 1944 г., това е била доста разпространена практика.  19 премиери са били и министри на външните работи. И външни министри са били последните трима министър-председатели преди 9 септември 1944 г. - Богдан Филов, Иван Багрянов и Константин Муравиев. 

Александър Малинов, Васил Радославов и Иван Евстатиев Гешов - видни фигури от българския политически живот по време на Балканските войни и Първата световна война, също са били едновременно премиери и външни министри.

"И в модерното време – след 1990 година, господин Беров също беше и министър на външните работи. След ремонта на правителството Иван Костов беше министър-председател и министър на държавната администрация. Същото може да кажем за много държави в Европа. Кой ще бъде на определена позиция е много важно в демократични условия".

След като има цял период, в който българските премиери са били и министри, и България се е развивала, няма да има проблем и със съвместяването на постовете от Димитър Главчев, смята проф. Методиев.