Между научното и комерсиалното използване на ценни материали на астероидите

Другата причина да донесем пробите тук са инструментите. Често те са толкова обемни и тежки, че не можем да ги изпратим в Космоса. Когато стигнахме до "Бенну" в края на 2018 г. това, което очаквахме на базата на японската мисия "Хаябуса-2" се оправда. Бяха точни представите ни за размера, за формата. Бяхме толкова доволни и си казвахме: "Много сме умни! Почти всичко сме предвидили… 

Очаквахме да има груб пясък и камъчета по повърхността. Нещо като плаж с камъни. Обаче установихме, че цялата повърхност на "Бенну" е покрита с такъв груб терен. Изненада ни и това, че от него се отделят частици. Затова трябваше в продължение на две години да картографираме астероида, за да решим от къде да вземем пробата. 

Навигационният екип каза, че ни трябва гладка повърхност с площ 15 на 15 метра, за да може да се кацне. Аз бях член на екипа, който събираше, анализираше изображенията. Намерихме няколко места осем на осем. И избрахме място, което кръстихме "Славей". 

Голям успех беше събирането на пробите. За малко да не изгубим пробата, защото една частица се беше закачила на капака на контейнера. Но направихме маневра, за да не изпаднат пробите, веднага затворихме всичко в капсулата и се упътихме обратно към Земята. 

Едни от другите важни уроци, които научихме от Озирис е как повърхността на астероида е реагирала при вземане на пробата и при изстрелване. Така научихме още за поведението на този много рехав материал при много ниска гравитация. След двете години път обратно, миналата година успяхме да отворим пробата. 

Тогава журналистите написаха, че сме донесли "мистериозен тъмен прах". Но ако търсите такова нещо, какво очаквате да откриете? Щях да пиша на журналистите, но едва се въздържах."

Д-р Умберто Кампинс уверява, че към момента е малка  вероятността по време на нашия живот астероид да ни удари.

 "Бенну" е маркиран като опасен.

"Много малка е вероятността по време на нашия живот астероид да ни удари. Ние конкретно няма нужда да се притесняваме. Това може да се случи обаче на цивилизацията ни. Ние трябва да сме притеснени, защото мащабни удари е имало досега. И те ще продължат да се случват, освен ако не ги предотвратим. Трябва да направим това като цивилизация, защото иначе можем да бъдем изцяло унищожени от удар на астероид."

С други думи хора като д-р Умберто Кампинс мерят и рисковете от близостта на подобни обекти. Но изследванията целят и друго. Тяхната роля е голяма в бъдещата космическа икономика:

"Стане ли по-евтино да се добиват, ценните материали от астероидите ще са важни. Няма да ги изкопаваме от Земята. Това ще даде начало на нови икономики. Затова освен да установим нашия произход, другата цел беше да се направи спектрален анализ, да се идентифицират ресурсите, което означава да се установят какви ресурси има за бъдещото им изкопаване. 

Много скоро извличането на горива и строителни материали от астероиди ще бъде по-евтино, отколкото те да се извличат от Земята. По-конкретно най-ценните материали. Най-ценното нещо извън земята е водата. Защото може да се раздели на водород и кислород, които са отлични горива. Ако това може да се достави на сателити в орбита, около Земята, може би това ще е по-евтино, отколкото другите средства. 

Тогава може да имаме купувачи за евтините горива. И тогава ще трябва в орбита да има достатъчно средства, които да ги извличат. Такива може да бъдат създадени с 3D принтер и в космоса с астероидни материали. Представете си много сложен летателен космическия апарат. Вместо да се изстрелва, той да се сглобява в орбита. Можем да принтираме по-голямата част от структурата на в телескоп.

Тогава ще имаме много по-евтини мисии. Може да правим структури за събиране на слънчева светлина и неща, които дори не можем да си представим в момента. Ако те могат да се принтират в нулевата гравитация, в Космоса, а не при земната гравитация, вероятно ще бъде много по-евтино да се пускат такива летателни средства."

Според доктора по минералогия от Националния музей "Земята и хората" Петко Петров Космосът и астероидите наистина дават доста по-голям шанс за пътуването ни дори и до други планети.

Китай планира да започне мисия през 2025 г. за събиране на проби от близък до Земята астероид. Обединените арабски емирства са се насочили към астероидния пояс на Слънцето, разположен между Марс и Юпитер. Мисията трябва да стартира през 2028 г. 

Към уникален богат на метал астероид, известен като "Псайки" вече пътува американският космически кораб. До август 2029 г. трябва да започнат изследванията. 

Планове за бизнес с астероиди имат не само държавите. А и частни компании. Те искат да изпращат малки рафинерии, за да извличат метали и минерали за бижута, каталитични конвертори, лекарства от астероиди и да връща ценни метали на Земята. 

Други искат да извличат вода. Американски доклад изброява поне пет компании, които имат интерес да развиват такива технологии. 

А статистиката показва, че близките до Земята астероиди са една трета от около милион открити в последните 200 години астероида в Слънчевата система. 

"Връщането на пробите от астероида "Бенну" е само четвъртата, която носи проби, казва д-р Умберто Кампинс. Но ще има още мисии. …

"Какво следва. "Озирис" ще бъде в орбита около Слънцето и през 2029-та година ще срещне друг астероид – астероидът "Апофис", ще влезе в неговата орбита и в продължение на няколко години ще изследва този астероид. Защото и той е потенциално опасен. 

"Хера", европейската мисия, ще започне през октомври 2024-та година. Тя ще се насочи към астероида "Аморфос", където целим да докажем, че можем да променим директорията на астероид. "Хера" е допълнителна мисия, която ще се заеме по-подробно с анализа на подобни маневри. Това е в сътрудничество с Европейската космическа агенция за защита на Земята. Аз участвам в едно предложение. То ще бъде осъществено през 2026-а година. И това ще ни държи доста ангажирани още известно време.

В пробите на Бенну имало молекули вода и "градивните елементи" на живота на Земята. В края на януари изследователи от Япония  откриха "кометна органична материя", докато изучаваха проби от астероида Рюгу, донесена от сонда Хайабуса 2 през 2018 г. 

В "пръски от стопилка" с размери пет до 20 микрометра широки имало "въглеродни материали", които приличат на "примитивна органична материя", казват учените. И не крият, че търсенето органична материя по астероидите, изследването им за опазването на Земята от удари е съчетано с бъдещата икономика. 

Докладите говорят, че десетте най-близки и най-рентабилни астероида съдържат ресурси за около трилион и половина долара. А общата стойност на минералите в астероидния пояс между Марс и Юпитер може да струва 700 квинтилиона долара. Квинтилионът е десет на осемнадесета степен.

Още по темата в звуковия файл.