Кристина Александрова: Човек до последно трябва да опитва да постигне дори невъзможното

Според оперната певица най-уморително е нежеланието на хората да се преборят с трудностите

Интервю на Елена Бейкова с Кристина Александрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София.

На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се бори с препятствията на столичната инфраструктура, да се забавлява с приятели.

Първият спомен за досег с музиката

„При мен не е имало родителска амбиция да се занимавам с музика. Имах свободата да избирам с какво да се занимавам. Много обичах да слушам радио. Може би заради зрителния проблем и факта, че нямахме толкова възможност да играем като другите деца, слушах много радио, много музика. Може това да е предопределило по някакъв начин. Специално за класическата музика, това си е вътрешна насоченост, дойде от само себе си“.

Като дете започва да свири на пиано

„Като малка си представях как ще стана пианистка, как ще свиря на големите сцени. По-късно, като се появиха училищните хорове, се записах и стана ясно, че друга ще бъде моята насоченост. Всъщност аз това исках да правя“, разказва Кристина Александрова.

Силата на музиката като терапия

През 2016-а година от Асоциацията на родители на деца с епилепсия търсят музикотерапевт, който да се занимава с децата и младежите в дневния център. По това време Кристина Александрова е завършила висшето си педагогическо образование, но няма опит.

„Реших, че мога да опитам. Отначало беше като предизвикателство, от което да натрупам опит. Като видях, че от това, което показвам на децата, има положително въздействие в една или друга посока, реших да търся път и начин да развивам тези свои умения. Това ми носи удовлетворение, защото виждам, че те наистина се чувстват добре след всеки наш час. Трудното е, може би, в началото, докато намериш правилния път към дадено дете или човек, с когото работиш“.

Поезията също й е на сърце

„Аз съм поетеса, имам издадена книга. Предстои да издам втора. Освен писането на стихове и четенето на полезна за мен литература, обичам да прекарвам свободното си време с приятели, да бъда сред природата. Много обичам да се разхождам на места, които са откъснати от света – тихи, безлюдни. Кулинарията също ми е хоби“, споделя тя.

За достъпната инфраструктура в София

Като незрящ човек, който иска да се придвижва самостоятелно в столицата, Кристина Александрова определя достъпността като „ужасна“.

„Дупки по тротоарите. Това, което направиха със светофарите, да има звуков сигнал – замисълът е добър, но понякога не можеш да разбереш накъде трябва да пресечеш. Опитват да правят неща, но е хубаво, когато правиш нещо, да искаш и мнението на хората с увреждания“.

Цялото интервю с Кристина Александрова можете да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!