Боян Ангелов: Ако по безскрупулен начин се отхвърлят класически произведения, ние сме обречени на неуспех!

В предаването слушате и гласове от миналото чрез "Златен фонд" на БНР. С нашия гост говорим още за значението на думите и ценностите и как те формират, променят обществените нагласи и могат ли думите да убиват.

В един задълбочен и интересен разговор за силата на думите и ценностите, които класиците в българската литература са оставили и за въздействието им върху обществото и съвременните нагласи, Боян Ангелов коментира:

"Ако човек не прояви почит към миналото, към предците си, той е загубен. Ние знаем от притчи, от народни приказки и въобще от живота, че ако едно дете не почита родителите си, тази съдба ще бъде постигната и от него. Ние се водим не от страх и от някакво следващо назидание, а за това, че тези хора са направили много за българската литература."

На въпрос за ценностите и идеалите оставени от класиците и как те се отразяват в творчеството на съвременните български писатели той отговори:

"Литературата затова е литература, за да има приемственост. Ако някой реши да отсече с един замах, това което е създадено и да гради на едно голо поле нова литература, това е един предизвестен неуспех. Ако няма връзка между миналите, сегашните и бъдещите поколения, няма да я има тази традиция, защото ние не сме голям народ и родовите ни корени са много силни, родовата кръв е много силна, може би заради това, че векове наред сме били под робство сме успели да припознаем онова, което е дошло през вековете и сега в годините на свободата да можем да покажем това, което умеем. 

Но ако ние продължаваме да неглижираме класиците на българската литература, както това се наблюдава в съвременните учебници по литература, че по един безскрупулен начин се отхвърлят произведения, които десетилетия наред са били основополагащи за възпитанието на поколенията и се заменят, меко казано със сурогати, които почти нищо нямат общо с литературата, ние наистина, не знам дали можем да разчитаме на някакъв успех. Затова е толкова плачевно и нашето образование. Това го казвам с пълно съзнание.“

В заключение за отговорността на думите, които могат да убиват, за тяхната сила в изграждането и разрушаването на ценности и обществени нагласи, Боян Ангелов заяви:

"Думите могат и да убиват, но думите преди всичко могат и да лекуват. Ние трябва да използваме думите като лек, като лекарство, да топлим човешките души, а не да убиваме с тях.“

В "Нощен хоризонт" имаме досег и до мъдростта на писател, който ни води из полетата на спомена и настоящето чрез неговите разкази и романи наситени с носталгия по отминалите времена, но и с вяра в бъдещето. Това е Петър Доневски - писател, поет по душа и художник – майстор на картини и образи. Човек, чиято творческа и житейска съдба са неразривно свързани с родния му край – Белослатинската равнина. 

От първия си сборник с разкази "Тихи вечери край Скът" до последния "Земя в реални граници", неговите произведения разказват за драматичната история на българското земеделие и кооперативните стопанства. Той е летописец на една епоха, като пресъздава с майсторска четка както социалните, така и икономическите процеси в селския живот, душеприказчик на художествено-документалната „биография“ на Белослатинския край с обич към природата и хората, с които е работил.