Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от „Ряховец“.
 
Археологическият обект е открит случайно  през 2021 година при работите за рекултивация на депо за битови отпадъци на Горна Оряховица. Разкрити са близо 70 археологически структури. Сред тях са гробове, жилища, огнища и ями, отнасящи се към ХIII век. Регистрирани са общо 15 гроба, с някои особености, които показват известно отклонение от християнския погребален обред.

Според археолога проф. Хитко Вачев, научен консултант на археологическия екип, става въпрос за куманско селище:

„Куманите са съюзника на всички български царе. Няколко кумански принцеси са български царици. Имаме богати извори в това отношение, но нямаме материалните следи къде са били куманите. Това е първият обект в страната, където целенасочено се проучва нещо, което е свързано на този етап“.

Селището е източно от крепостта „Ряховец“ и е обитавано от куманите не повече от 80 години, допълни проф. Вачев.

Археологическите проучвания на терен се проведоха през последния месец и половина с финансиране от община Горна Оряховица. В тях участваха научният ръководител Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново, заместник-ръководителят Мая Иванова от Исторически музей – Горна Оряховица, трима студенти археолози от ВТУ и 13 работници. За находките Илиян Петракиев разказа:

„Има костни предмети, метални предмети, свързани с бита, ножове, ножици. Обектът е интересен, че имаме няколко култови ями с положени вътре конски черепи, а тази година имаме и цял конски скелет. За нас това не са случайни, така наречените боклучни ями“. 

Намерени са няколко медни гривни, характерни за този период от XIII век, игли, прешлени за вретено, големи ковани гвоздеи и метални клинове, с които са били захващани дървените конструкции. Подобна конструкция археолозите са имали шанс да проучват миналата и тази година. Става въпрос за жилище, в което много добре на терен са запазени овъглените греди, разказа Илиян Петракиев. Има и интересни монети.

„Монетите са си характерни за първата половина на XIII век. След последвалата девалвация на парите, те са орязани до съвсем малки парченца“, обясни Петракиев. Тази година сред находките е и един анонимен фолис от XI век, каквито има открити и в близката крепост „Ряховец“. Те са добре датирани поради факта, че са били в ями на племето печенеги, обитавали местността точно през този времеви период.

Сред откритията е и голяма пещ от XIII век.

„Извън жилище е и най-вероятно е била за приготвяне на хляб за няколко семейства или е имала обществени функции. Не е изключена възможността тя да е била предназначена и за изпичане на керамика, но подобни пещи са по-различни като тип“, поясни Петракиев.

Когато бъдат събрани археологическите данни, антропологичните данни и ДНК анализите, екипът се надява да може да се включи в проект, по който да се извърши цялостно изследване. Сега предстои някои от артефактите да се почистят в лаборатория, за да може да бъдат включени в експозицията на Исторически музей - Горна Оряховица, която се обогатява всяка година.

Репортаж от Горна Оряховица на Здравка Маслянкова чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20