Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Георги Николов: Ако се препогребат, където са били, ще бъдат своеобразен маркер за България и българите

Костите на цар Самуил - между "гробоманията" и политическата употреба

Добромир Симеонов: Политиците се намесват в исторически събития като слон в стъкларски магазин

| Репортаж
Самуилова крепост край Петрич
Снимка: БТА

За историческата наука няма съмнение, че Самуил е един от най-великите български царе в Средновековието. Това потвърдиха с нови доказателства учени от цяла Европа на международна конференция, посветена на 1010-годишнината от управлението на българския владетел.

Важен за съвременна България остава въпросът каква ще е съдбата на неговите тленни останки и златотъканата му плащеница, открити преди 55 години на гръцкия остров Ахил до едноименната базилика, която е била основен храм на Самуиловата патриаршия.

През 1969 година проф. Николаос Мицопулос открива четири гроба на остров Ахил, за които личи, че са били на владетел и негови близки. Детайлното изследване дава достатъчно основания за твърдението, че там е погребан българският цар Самуил. Тленните му останки, както и златотъканата му плащаница се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун. Постоянно изложена е плащаницата, до която има надпис, че принадлежи на владетел от 11 век.

Базиликата на гръцкия остров Ахил   снимка: Президентство на Република България

Точно преди 10 години, по молба на тогавашния президент Росен Плевнелиев, костите на Цар Самуил бяха изложени за поклонение. Българската официална  делегация тогава остава първата и единствена, преклонила глава в знак на почит към владетеля, отстоявал българската държавност пред империята близо половин век. 

От години двете съседни държави водят преговори за връщането на тленните останки на цар Самуил в България, срещу религиозни свитъци от манастира "Икоси Финица", към които претенции има Гърция.

"Не мога да намеря обяснение на този феномен в България, на тази гробомания и желанието да се намират кости и там да се полагат цветя", коментира проф. Георги Николов, дългогодишен изследовател на епохата на Самуил. Той смята, че ако костите на Самуил бъдат докарани у нас, "ще има тържество три дена и три нощи и край".

Проф. Николов подчертава, че никъде не може 100% да се определи, че това са костите на българския владетел, "само предполагаме, че са негови", а освен това не са изследвани докрай с ДНК-експертизи. Ако това се направи, историците ще могат да анализират кой и защо е бил погребан в тази базилика, както и какви са били родствените връзки между погребаните, пояснява ученият.

проф. Георги Николов  снимка: БТА

Проф. Георги Николов цитира свои колеги, според които костите трябва да се препогребат там, където са били, защото "са своеобразен маркер за България и българите".

"Така че утре като заведем там децата и внуците си, да кажем – ето, виж, дотук е била България. Това е един паметен знак. Разбира се, всичко това е много трудно, тъй като са на гръцка територия, гръцка собственост. Търговия с кости – това е не само светотатство, не само не е християнско, но е и унизително да се прави! Ръкописите са взети по законен начин, макар да са стояли там и са принадлежали на епохата на Византийската империя, на Българското царство, на Османската империя и на всички тези държави Гърция не е правоприемник, за да могат да се връщат. Тези ръкописи са безценни, те са дигитализирани и всеки учен може да ги използва."

Историческата наука в България е на световно ниво, но има един голям проблем - употребата ѝ от политиците, изразява скептицизма си Радослав Симеонов, който отговаря за военните паметници в Министерството на отбраната. По думите му, намесата на политиката в историята опорочава историческото минало, а припряността на политиците води до обратен ефект.

"Те се намесват в исторически събития по подобие на слон в стъкларски магазин. Вместо да решат проблема, го задълбочават."

Симеонов е на мнение, че международната научна общност трябва "да каже тежката си дума, за да бъдат отрязани тези долнопробни спекулации, които се правят в съседни нам държави – с името, личността, делото на българския цар Самуил".

Радослав Симеонов също изтъква, че не е толкова важно дали костите на владетеля са при нас, на наша територия.

"Фактът е, че са ги запазили и съхранили."

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Роксана Кирилова

Мисис България Роксана Кирилова на Монблан: стъпка по стъпка за живота на едно момиче

Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..

публикувано на 03.09.25 в 12:46

Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..

публикувано на 01.09.25 в 17:08

Празник на рибената чорба в село Попина

В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..

публикувано на 01.09.25 в 17:03

Студенти представиха проект за обновяване на парк „Академик“

Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..

публикувано на 01.09.25 в 13:39
Българско неделно училище в Кавала

Дружество "България" съхранява българската културна идентичност в Гърция

Станка Колева от Дружество "България", основано от българите, които живеят в Гърция, вече от 9 години живее в южната ни съседка. "Всъщност заминах не е точната дума, защото няколко лета преди да се установя тук, трайно идвахме на почивка лятото в Гърция като по близка дестинация до София, но окончателно се преместих през 2017 година. Бях с..

публикувано на 01.09.25 в 11:38
Сергей Белалов

Сергей Белалов: Световните игри за трансплантирани са празник на живота

Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия.  Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..

публикувано на 29.08.25 в 16:06

Христо Цветков: Българите от Беломорието са измъчвани, гонени, убивани - историята трябва да се помни

Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..

публикувано на 27.08.25 в 16:37