Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Грийпийнс": За българската наука ще има голяма полза, ако ратифицираме Океанското споразумение

Снимка: "Грийнпийс" - България


Огромен розов октопод превзе пространството пред Министерски съвет на 4-ти декември. С него екоактивисти от "Грийнпийс" призоваха премиера Росен Желязков да защити океаните и България да ратифицира Международното океанско споразумение. Договорът е първата в историята ясна рамка за обявяване на защитени зони в океаните, както и за оценяване на въздействието на човешките дейности върху живота там.

Мартин Томов

Мартин Томов, координатор на кампанията "Живо Черно море" към "Грийнпийс" - България, обясни как и защо се е стигнало до акцията.

"Днес дойдохме пред Министерски съвет заедно с един огромен розов октопод, за да напомним на министър-председателя за ратификацията на океанското споразумение. Това е един международен договор, който касае водите, които са отвъд всички национални граници и всъщност е първото в историята споразумение, което дава възможност да се обявяват защитени зони във водите, които се намират извън всяка държава. Също така то дава възможност да се правят оценки на въздействието на различни негативни човешки дейности в океаните. Надяваме се, че министър-председателят ще вземе предвид нашия призив и ще започне процеса по ратификация сега. Всъщност България беше една от първите държави, които подписаха това споразумение, но ден днешен не извършен този процес по ратификация, който е практическото влизане в сила на съответния договор", каза Томов.

Меглена Антонова

Меглена Антонова, ръководител на екипа и офиса на "Грийнпийс" в България, допълни, че от организацията не са спирали да опитват да комуникират с институциите, но две години след подписването на международния договор все още няма ратификация.

"Още по време на служебното правителство си разменихме кореспонденция с Министерство на външните работи. От Министерство на околната среда така и не са ни отговорили все още, нито от служебното правителство, нито от вече редовното. Изпратихме на практика наново искания за информация докъде са с процеса по ратификация. Когато се подписваше споразумението през 2023 г. от България, тогава беше водещо външното министерство, но сега и на околната среда би трябвало да се включи, за да може да се даде оценка за това има ли нужда да се промени в българското законодателство. Затова изпратихме писмо и към министър-председателя като обединяващ на тези министерства заради особеностите на това споразумение. На практика то не засяга по никакъв начин територията на България и някакви права и задължения в България, тъй като България няма излаз на открито море. В Черно море няма част, която да не е на някоя държава. По-скоро ролята ни би могла да бъде да се включим в една невероятна възможност за обединение на държавите по света за опазване на това общо богатство", разказа директорът на българския офис на "Грийнпийс".



България и особено българските учени само могат да имат полза от Международното океанско споразумение, допълни Меглена Антонова.

"Ние само можем да имаме ползва, бих казала, от него. Освен рамката за създаване на места, които да бъдат опазвани и прилагане на по-стриктни правила за това да се оценява какъв ще е ефектът от човешката дейност върху тези места в океаните. Като казваме човешка дейност, имаме предвид дълбоководен добив на ресурси като ценни метали или изкопаеми горива и т.н. Третият ключов момент е споделяне на знанието от океаните, защото има държави и компании съответно, които имат много повече ресурс и техническото обезпечение да достигат до тези много далечни места и да откриват нови видове ресурси. Но ако няма рамката това знание да бъде споделено между държавите, те си го пазят за себе си. То се превръща в търговска тайна за компанията, която е отишла и е открила някой нов вид растение. Това е нещото, от което България може да има доста голяма полза от гледна точка на науката. Ако тези знания са достъпни за цял свят, тогава и нашите учени ще могат да имат достъп до тях и да развиват тази наука и в България, което за нас е много важно също", разясни тя.



Антонова признава, че темата не е от най-належащите за българското общество, но може да донесе само положителни взаимодействия за страната ни на фона на международни конфликти и спорове.

"Природата не признава национални граници. Тя точно това може да ни подтикне, да намерим начини да работим заедно и като хора, и като правителства, държави. Смятаме, че това е ценното в това споразумение. Наистина понякога науката е пренебрегвана, но пък всъщност тя е един от начините да намерим решения за много от проблемите. Като казвам проблеми, не са някакви неща, които са просто в бъдещето, абстрактни. Климатичните промени, загубата на природни видове, това е нашето ежедневие вече. И няма как да избегнем нуждата да намираме решения", обясни ръководителят на националния офис на екоорганизацията.



Координаторът на кампанията "Живо Черно море" също акцентира върху възможното полезно сътрудничество между България и останалите държави.

"Океанското споразумение ни дава една надежда, че можем да се обединим всички държави, вместо да се разединяваме. Можем да се обединим именно в полза на защита на природата. Това е една изключителна историческа възможност за България да бъде част от това споразумение, което за пръв път в историята дава възможност за опазване на природата отвъд националните граници", подчерта Мартин Томов.

Снимки: "Грийнпийс" - България.
По публикацията работи: Мария Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата

Проф. Емил Гачев: Ще има ли криза за вода в световен мащаб, колко това ще засегне и нас?

"А земята беше безводна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата.“ Това е цитат от Битие, първа глава, първи стих. Така започва всичко, в първия ден на Сътворението.  Днес науката определя водата като най-важното условие за възникването и поддържането на живота .  Знаете ли колко от нея ни е нужно? За целия си..

публикувано на 14.08.25 в 11:12
Пленарна сесия на преговорите в Женева, 13.08.2025 г.

Криза в преговорите за споразумение за ограничаване на замърсяването с пластмаса

Преговорите за първото международно споразумение за ограничаването на замърсяването с пластмаса са в задънена улица, предадоха световните агенции. Разговорите трябва да приключат днес в Женева, но не е ясно дали държавите ще преодолеят различията си.  30 часа преди края на поредния кръг на преговорите над 100 държави отхвърлиха проекта за обвързващ..

публикувано на 14.08.25 в 05:15
Николай Петков

Алпинистът Николай Петков: Най-важното нещо за човека е да има свобода

" За мен най-важното нещо за човека е да има свобода", казва алпинистът Николай Петков .  За него свободата е далече от хората, някъде, където човешката ръка няма досег - като в планината. Преди точно 239 години на 8 август се поставя  началото на съвременния алпинизъм с покоряването на връх Монблан  от Жак Балма и Мишел Пакар. Това се случва..

публикувано на 12.08.25 в 12:00

Доц. Марио Лангуров: Къде са нощните пеперуди?

Съвременният начин на живот много ни отдалечи от природата и я скрити зад комарници, щори и дебели стъкла и вече почти не забелязваме нейните нощни обитатели.  Къде са нощните пеперуди , които така често влизаха в домовете ни, привлечени от светлината. Плашат ли се нощните пеперуди от големия град. На тези въпроси отговаря доц. Марио..

публикувано на 11.08.25 в 09:41

Кампанията „Зелени библиотеки“ се провежда в парковете на София за 11-та година

Стартира 11-ото издание на традиционната културно-образователна кампания на Столична библиотека за насърчаване на четенето  Най-разпознаваематакампания на една от най-старите културниинституции на София Столична библиотека – лятната кампания „Зелени библиотеки“, е утвърден креативен формат за насърчаване на четенето от ранна детска възраст..

публикувано на 10.08.25 в 06:00
Снимката е илюстративна

Детски летен лагер в конна база

Децата много добре се разбират с децата, възприемат ги като приятели, а и конете, които се използват а детски лагери, се чувстват много добре в детската компания. Това каза пред БНР Светлана Кършибрадова, ръководител на детски летен лагер в конна база близо до Ихтиман. "Децата се научават да яздят, но и да се грижат за конете. Могат да се..

публикувано на 05.08.25 в 16:13

В Женева започват поредни преговори за международно споразумение за пластмасата

От днес до 14-и август в Женева ще се проведе пореден кръг от преговори в опит да бъде сключено международно споразумение за ограничаване на замърсяването с пластмаса. След неуспеха на петия кръг на преговорите, които се проведоха през ноември и декември миналата година в южнокорейския град Бусан, Междуправителственият комитет ще направи още един..

публикувано на 05.08.25 в 04:39