Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво е да продаваш баници в Брюксел, където въздухът мирише на гофрети?

5
Снимка: Даниела Големинова

Следващата история ще ни отведе на едно място в Брюксел, където странно или не, традиционната българска баница е предпочитана пред гофретите и кроасаните.Това специално място е пекарна "Добруджа", където по стари български рецепти, които се предават от баща на син, се правят баници, тутманици, козуначени кифли и принцеси.

Оказва се, че българският вкус е търсен не само от нашите сънародници в Брюксел, но е запленил и белгийци, италианци, турци и румънци.

Какво е да продаваш баници в Брюксел, където въздухът мирише на гофрети? Разказва собственикът на пекарна "Добруджа" - Шани Сабинов.

Шани Сабинов е от Силистра. По професия е музикант. Завършил е Националната консерватория в София и години наред изкарвал прехраната си само с музика.

"Завършил съм НМА "Панчо Владигеров" - инструментален отдел, през 1996 г. Свирил съм на много фестивали. Участвал съм на първото "Цвете за Гошо", което беше на Мавзолея през 2001 г. Работил съм 11 години по круизи. Бил съм преподавател в Силистра в училище "Никола Й. Вапцаров". След това 7 години преподавател в Дубай в Брайтън Колидж. Също и в International Music Institute в Абу - Даби. В момента и тук работя като действащ музикант с една група, с която всяка седмица пътуваме до Нидерландия и Германия", раказва Шани.


В Брюксел Шани пристига през 2014 г. заедно със семейството си, за да поеме бизнеса на своя баща - производство на баници по стари български рецепти.

"Баща ми имаше баничарница, но той за съжаление почина и трябваше да поема бизнеса. Тя беше на друго място, пак тук в Скарбеек в Брюксел, обаче аз я преместих на този плац, където има повече български кафета и българи", разказва нашият сънародник.

Всеки ден работата в баничарницата започва по тъмно - в четири часа, за да може с изгрева, за всеки да има по нещо - от традиционната българска баница, до тутманици и козуначени кифли.

"Вървят, защото тук всичко е ръчна изработка. Отвън взимаме само вода и брашно, нищо друго. Всичко се прави тук. Нямаме никакъв полуфабрикат."

Прави впечатление, че и в пекарната, музиката е неизменен спътник на работното ежедневие на Шани Сабинов.

"Такава ми е политиката, да си върви класическа музика в баничарницата или българска музика. Умишлено и всички надписи са на български език, защото все пак е българска баничарница и трябва да се знае, че е българска."

Името на пекарната също е българско - "Добруджа".


"Понеже аз съм от Силистра, а съпругата ми е от Добрич, дефакто ние сме добруджанци. И така решихме - "Добруджа", нашият хубав край. Нашият много хубав роден край. Родният край, това ме тегли", признава нашият сънародник.

По думите на Шани, традиционният българският вкус е търсен и предпочитан не само от нашите сънародници в Брюксел, но и от белгийци, италианци, турци и румънци.

"Всякакви клиенти имам. Даже имам един клиент, който е ватман . Той е бил в България и знае малко български. Идва и казва "банички". Той също си купва от нас. Имам много различни клиенти, от всякакви националности. Интересни са им както баничките, така и сандвичите с кюфтета и кебапчета, които правим. И тях много ги харесват", казва Шани Сабинов.

През последните години в Белгия става все по - трудно да се развива малък семеен бизнес. Работим, за да преживяваме, казва нашият сънордник.

"Вече е много трудно. Нямаме никакви облекчения от страна на държавата, даже обратното. В момента, каквото могат да изтеглят от нас, го изтеглят по най - лошия начин. Бих казал, че сме на нулата. Просто преживяваме. Особено в този бизнес се преживява. Добре, че е съпругата ми, иначе не знам докъде ще стигнем и колко още ще изкараме. Мислим за прибиране в България

Този сезон ще е последният, защото не се издържа вече. Газта и тока се вдигнаха с 400 процента. Това е ужас за нас. Ние работим с газ и с ток. Материалите ни - брашно, олио, се покачиха с поне 100 процента. А не можем да искаме повече от клиентите, защото това са най - високите цени в момента. Дефакто преживяваме от ден за ден. Много ни е мъчно, но мислим за прибиране. Дай Боже, това да ни е последният сезон тук. Да сме си в Добруджа. Приятелите, родният край, това ме тегли", казва в заключение Шани Сабинов.


Още по темата в звуковия файл. 


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Преди и сега": Народният съд - пълна генна модификация на обществото

Само две седмици след паметния 9 септември "любимият син на българския народ" Георги Димитров дава указания от Москва да се унищожи фашистката интелигенция, а Трайчо Костов нарежда до началото на октомври да са готови списъците с врагове . В същата заповед уточнява, че е задължително при репресиите да се унищожават всички документи и да се..

публикувано на 20.11.25 в 11:46
Здравко Димитров

Дефицит ли е милосърдието: Защо пчелар от Враца дари 1 тон мед на деца и възрастни хора?

Доброто, също като любовта, може да се окаже лудост. За тази нестандартна трактовка ни подсеща един врачански пчелар, който споделя как му е хрумнала "откачената идея" да дари 1 тон мед на деца в неравностойно положение и на бедни възрастни хора.  Идеята беше да се направи нещо добро , съвсем естествено обяснява врачанският пчелар Здравко Димитров...

публикувано на 19.11.25 в 09:40

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20
Премиера на книгата

"Приключенията на една блондинка" - среща с автограф и чаша вино на 12 ноември

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..

публикувано на 10.11.25 в 08:00

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35