Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Наричат го българския Леонардо да Винчи:

150 години от кончината на отец Матей Преображенски - Миткалото

В село Михалци преди 170 години отец Матей създава първото в региона българско народно взаимно училище

7
В село Михалци преди 170 години отец Матей Преображенски създава първото в региона българско народно взаимно училище
Снимка: Здравка Маслянкова

През март се навършиха 150 години от кончината на възрожденеца и просветителя отец Матей Преображенски - Миткалото. 

Съратник на Левски, основател на училища и читалища, енциклопедист, полиглот, създател на перпетуум-мобиле, лечител. Освен в Търновския край, откъдето е родом, Миткалото е имал активна дейност и в Павликенския край

В село Михалци преди 170 години отец Матей Преображенски създава първото в региона българско народно взаимно училище. Сградата днес е руина.

Първото училище с читалище в Павликенско, сграда на общината, лекарски кабинет, смесен магазин, музей, пълна руина. Това са превъплъщенията, през които е преминала през 170-годишната си история най-представителната сграда в село Михалци.


В нея са посрещани войските на генерал Гурко, играни са забранени от властите театрални пиеси. В основата е отец Матей Преображенски-Миткалото, разказват Лилия Дончева, секретар на читалището в Михалци, и кметът на община Павликени Емануил Манолов:

"Миткалото е основател на килийното училище, което е създадено през 1870 година. В него се е помещавала и една стая за читалище. То е основал няколко училища и читалища във Великотърновска област, тук е най-старото училище".


В съвременното читалище на Михалци са запазени оригиналните плочи, които са били поставени на училището, създадено от отец Матей Преображенски. Запазен е и първият печат на читалището. Бил е от пет части – по една за всеки член от настоятелството, и за да се подпише и подпечата протоколът за важните решения, е трябвало и петимата да дадат своята част от щемпела.

Около 1970 година училището на отец Матей Преображенски е превърнато в музей, функционирал близо 20 години. Днес сградата, която е паметник на културата от местно значение, е руина. Намира се в общ двор с храма "Успение Богородично", който е паметник на културата от национално значение.

Съвременното читалище на Михалци

"Всички хора в селото много държат да се възстанови сградата и да си се използва, казва Лилия Дончева.

Възстановяването ще е трудно и скъпо, заради специфичния статут на сградата, но община Павликени е предприела действия, обясни кметът Емануил Манолов:

"Провели сме разговори със специалисти в архитектурно, реставрационни и консервационни работи. В бюджета имаме предвидени средства за проектите. След като сме готови с техническия проект, да видим каква ще е стойността, възнамеряваме да кандидатстваме по различни програми за културното наследство. Проблемът е от покрива. Правена е някаква реставрация през годините. Видът и материалите ще бъдат запазени. Надявам се да вдъхнем живот на тази сграда".

Моно Петров Сеизмонов, както е рожденото име на отец Матей Преображенски, е от великотърновското Ново село. Будно момче, постигнал много за България за 47-е години от живота си, разказва Елена Христова, директор на Историческия музей в Павликени:

"Той едва 9-годишен отива в Дряновския манастир, а после в Преображенския, където през 1848 година се подстригва и става монах. Той е бил не само духовник, а човек с разнородни познания и търсения. Опитва се да направи мелница с вода и пясък, нещо като перпетуум-мобиле. Бил е енциклопедист. Той е бил търсещ човек, опитал се е да направи пушка с няколко цеви. Бил е лечител и билкар".

Съвременното читалище на Михалци

Отец Матей Преображенски е учил хората на бубарство и копринарство, селектирал е различни сортове зеленчуци. В Павликенския край и днес се отглежда сорт люта чушка, която местните хора наричат "Матейка".

В павликенския исторически музей се пази и е реставриран, създаденият от Матей Преображенски "Вечен календар", който е висял на стената пред учениците в михалското възрожденско училище, разказва Елена Христова:

"Поръчал е на майстор Венко да нарисува "Вечния календар" за взаимното училище. Вечният календар визуализира православните богослужебни книги, празниците, това помага за изчисленията, там са дните, месеците. Можел е да послужи за ръководство за хората за всеки ден".

Вечният календар на Матей Преображенски - Павликени

Матей Преображенски е бил голям почитател на театралното дело, а съратникът му Бачо Киро по това време създава първия в България селски театър в близкото градче Бяла черква. Михалчани са плащали необичайна такса за гледане на представленията, разказва Елена Христова:

"Отец Матей решава да въведе такса от една къщна метла. Всеки е оставял своята метла до входа и е гледал представлението. Отец Матей е наградил всеки с книги и подаръци. Помагал е за ефектите и гърмежите в театъра. Наричат го българския Леонардо да Винчи, единственото изключение е, че не е можел да рисува".

Вечният календар на Матей Преображенски ще заема централно място в новата интерактивна музейна експозиция в Павликени, остава да бъде възстановено училището на отец Матей в Михалци.


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Здравко Димитров

Дефицит ли е милосърдието: Защо пчелар от Враца дари 1 тон мед на деца и възрастни хора?

Доброто, също като любовта, може да се окаже лудост. За тази нестандартна трактовка ни подсеща един врачански пчелар, който споделя как му е хрумнала "откачената идея" да дари 1 тон мед на деца в неравностойно положение и на бедни възрастни хора.  Идеята беше да се направи нещо добро , съвсем естествено обяснява врачанският пчелар Здравко Димитров...

публикувано на 19.11.25 в 09:40

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20
Премиера на книгата

"Приключенията на една блондинка" - среща с автограф и чаша вино на 12 ноември

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..

публикувано на 10.11.25 в 08:00

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35
Мирчихан Мехмед

Мирчихан Мехмед: Чужденците много харесват българските торти

Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..

публикувано на 03.11.25 в 12:28