Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Щастливата развръзка за Белла и Били - две кученца по време на войната в Газа

3
Мийя Лимберг и кученцето Бела
Снимка: Феня и Искра Декало

За войната между Израел и Хамас, започнала в приграничните кибуци на еврейската държава и продължаваща и до днес е писало много и от различни гледни точки. 

Днес разказваме обаче за приключенията на на две кученца по време на война и щастливата развръзка.

Мийя Лимберг, ученичка в музикалното училище, нейното кученце Белла порода ши-тцу и майка й Габриела живеят в Йерусалим, но на празника Сукот – 7 октомври 2023 г, са били на гости при нейната роднина в кибуца Нир Ицхак:

"Когато се появиха въоръжените хора до входната врата на леля ми в кибуца имах не повече от секунда и половина да реша дали да остава кученцето си Белла и да вляза сама в скривалището. Решението ми бе да го взема в ръце, за да не пострада от стрелбата на терористите. 

След това ни плениха. Под нощницата си бях скрила Бела. Страхувах се терористите да на я открият. Тя също се беше вкопчила в мен. Дори не си спомнях как са ни возили по улиците на Газа и как ни натъпкаха в тунелите. Сега гледам клиповете, които похитилите ни са публикували в социалната мрежа. В края на видеото терористите се прегръщат и целуват, че са ни отвлекли.

След това 52 дни изкарахме под земята За Белла това беше не по-малък шок отколкото за нас. Тя трепеше в ръцете ми...Дори в началото не искаше да отиде до тоалетната. Не мислех, че едно малко куче може да стиска толкова часове. Едва късно през нощта, успях да я взема със себе си до тоалетната и там тя се изпишка на пода. Продължих да правя същото: носех я със себе си до тоалетната и чистих след нея. Постоянните пазачи свикнаха, че в тунелите има кученце и познаваха Белла, не че са я харесваха или нещо подобно, просто свикнаха с присъствието ѝ. Но един от новите пазачи направо бе смаян, не разбирайки откъде са се взели кучетата на такава дълбочина.

Бяхме предупредени, че за Белла не са полагат храна и вода, които и без това бяха оскъдни. Споделяхме храната си с нея. Белла е малко куче, тежи само 4,5 килограма и яде много малко. В началото за закуска имахме по едно яйце. Давах ѝ половината. На обяд -около 150 грама макарони или ориз. Отделяхме й за нея. Макар и рядко получавахме част от израелски войнишки консерви (например половинка кутийка) с месо, както и сухи дажби от Египет, които Белла харесваше. Запазих кутийките и направих от тях купички: за храна и за вода. Тя свикна с тях. 

На няколко пъти искаше да избяга от помещението, в което не държаха. Искаше да изследва всичко, да се скрие зад леглото, на което спяхме подред. Те е доста упорита, но това не е нищо ново. Белла разбираше, че аз съм я спасила, че се грижим за нея дори в такива условия и изразяваше чувствата си с характерната си упоритост, която понякога беше дразнеше. 

Схвана, че не трябва да лае. Дори ние разговаряхме рядко и само шепнешком. Тя разбираше и кой от нашата група отвлечени изпада в униние, и отиваше при него и правеше всичко за да го разсее от тежките мисли. Когато отвън се чу грохотът от експлозии, беше много уплашена и беше изключително трудно да я сдържи. Но тя е умна и разбираше, когато трябваше да седи тихо и изобщо да не потрепва.

Може би най-драматично беше освобождаването ни след 52 дни под земята. Служителка от Червения кръст искаше да поеме Белла, но нито тя, нито аз разрешихме. Направо крещях на английски "тя е моето куче", разказва Мийя Лимберг.


А едва през миналата седмица в цял свят стана известна и историята на още едно кученце, намарано в Газа -чистокръвното кавалер-кинг-чарлз-спаниел на име Били, той имаше чип. За историята му разказва Рахел Данцинг:
"Позвъниха ми от престижна израелска ветеринарна клиника. Попитаха ме дали познавам Били. Знаеха цялото му родословно дърво, записано на чипа му . Тогава чух как са намерили кученцето ми, за което бях писала безброй обяви в сайтове за загубени домашни любимци.

По време на операцията в Газа, двама запасняци са си говорили на иврит, когато при тях се измъкнало от руините и дошло кученце. Доста свойски, то скочило в ръцете на единия, който също си имал домашен любимец вкъщи. 

Четири дни го хранили. Но били много кльощаво и козинката му била спластена. Имало паразити. На единият от намерилите го, дали отпуск за празниците. Много усилия му коствало, но успял да изведе и Били от анклава. Показал го на ветеринар. Тогава разчели чипа. 

Оказало се, че е отвлечено или е тръгнало след двама от стопаните си, които са сред похитените и след това убити, заложници от сем. Данциг от кибуц Нир Оз

Ето как се случи изчезването му: Беше рано сутринта на на 7 октомври 2023 г. варях кафе, когато чух изстрели. Мъжът ми - известният историк Алекс Данцинг и брат му отидоха да погледнат какво става и повече не ги видях. Били не искаше да помръдне от под стола. Аз се скрих в скривалището, което беше зад шкаф в склада ни. И така оцелях. 

Когато излязох, след 27 часа, Били го нямаше. До вчера. Сега кученцето ми не иска ни за миг да се раздели с мен. Сякаш харесва да му говоря на иврит! В клиниката са го обезпаразитили. Дадоха ми точни инструкции кака да го захраня. А ако то можеше да говори какво ли би разказало за това, на което е станало свидетел, за смъртта на стопаните си и за това как е оцеляло в Газа за година и повече от половина...

Неговият спасител винаги може да идва в дома ми и да си общува с Били."


Още по темата в репортажа на Феня и Искра Декало за "По първи петли".


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Весела Атанасова

Д-р Весела Атанасова събира древните митове и легенди за Египет в книга за деца - "Окото на Ре"

Известният български египтолог д-р Весела Атанасова с нова книга за Египет, но този път тя е за малката аудитория. Казва се "Окото на Ре" и е събрала древни митове и легенди.  "В "Окото на Ре" се описва ежедневната битка между Ре /Слънцето/ и лошата змия Апопи, която иска да превземе Земята, светлината на хората и да убие Слънцето, да го унищожи...

публикувано на 11.08.25 в 12:44

Потомци на Сирак Скитник посетиха БНР

Седем поколения по-късно, духът на Сирак Скитник се върна там, където започна всичко - в сърцето на Българското национално радио. Потомци на легендарния Панайот Христов - първия директор на Радио София и една от най-светлите фигури в българската култура,  прекрачиха прага на институцията. Праправнучките на Панайот Христов - Лина и Алис,..

публикувано на 11.08.25 в 11:01

Сливенският митрополит Арсений посети село Кости по повод празника му

На 2 август 2025 г., в първата събота на месец август, е празникът на с. Кости. В празничната утрин в храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена Архиерейска света Литургия. Богослужението бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия,..

публикувано на 10.08.25 в 05:30

Дрехата - кодът на нашата история, вярвания, социален статус и естетика

В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност.  То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика.  Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..

публикувано на 09.08.25 в 09:15
Туристи от САЩ, Канада и Австралия на културен тур в село Професор Иширково

Туристи от САЩ, Канада и Австралия на културен тур в село Професор Иширково

Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково.  Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..

публикувано на 04.08.25 в 11:56
Покритият мост на Кольо Фичето в Ловеч

Историкът Пламен Ечков за покрития мост на Кольо Фичето в Ловеч

Ловеч е град с богато история,   като се започне още от древното тракийско селище Мелта, през средновековната крепост Хисаря, първия революционен комитет създаден от Васил Левски и т.н.  Но  може би емблемата на града е покрития мост, познат още като моста на Кольо Фичето.   На практика обаче в сегашния си вид ловешкия покрит мост не е моста..

публикувано на 03.08.25 в 13:27
 Сабята на Стефан Караджа в Русе

Спомени за сабята на Стефан Караджа - сабя-револвер, която и сече, и стреля!

На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и една любопитна и съвременна история, свързана със сабята на войводата. Русе пази много спомени за Стефан Караджа. Тук са ръкописите на Никола Обретенов за четите на Хаджи Димитър и Караджата, на..

публикувано на 03.08.25 в 08:00