Въздействието на Държавна сигурност е разрушително по отношение на общността, в конкретния случай - на църковната общност, но това се отнася и за много други общности.
Това каза пред БНР историкът и университетски преподавател проф. Момчил Методиев, който представи книгата си "Разрушаване на общността", която е новото заглавие в утвърдената поредица "Минало несвършено".
Книгата разкрива ролята на Държавна сигурност върху Българската православна църква.
"Църквата е общност, която има собствени правила за развитие, израстване. И в момента, когато една външна институция, която няма уважение към принципите на църковната институция, започне да се намесва по един доста остър и агресивен начин, това води до разрушаване на църковната общност. Това намира и буквален израз в разкола, който избухва през 1992 година. Още от самото начало на комунистическия режим БПЦ е разглеждана като вражеска институция и целта на ДС е установяване на контрол. ... В ранния период на комунизма - 40-те, 50-те и 60-те години - има много ясно усещане за църковна общност, която се съпротивлява на това. Има различна динамика в различните исторически периоди. Документите показват, че църковната общност е жива и може до последно да произведе убедителни лидери", обясни той.
Какви са дългосрочните последици от намесата на Държавна сигурност в църковния живот през комунизма? Изследването търси отговор на този въпрос през живота и съдбата на десет жертви и петима агенти на Държавна сигурност сред висшата църковна йерархия. След дългогодишна работа в архивите на Държавна сигурност авторът аргументира мнението, че произволът и административната репресия, упражнявани от службите, водят до разрушаването на общността и до разкола в Българската православна църква в началото на 90-те години на ХХ век. В същото време документите показват, че защитата на автономията на Църквата от държавната намеса е била трудна, но не и невъзможна задача дори и в безпрецедентните условия на тази епоха. Именно в това се състои примерът и наследството на редица архиереи от разглеждания период.
Момчил Методиев е професор по история в Нов български университет, ръководител на Института за изследване на близкото минало и главен редактор на сп. „Християнство и култура“. Научните му интереси са свързани с историята на комунизма в България с фокус върху архивите на Държавна сигурност и историята на Българската православна църква. Автор е на монографиите „Нюйоркски митрополит Андрей. Биография, спомени, дневници“ (2016), „Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери" (2016, в съавторство с Мария Дерменджиева), „Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава, 1944–1989“ (2010) и „Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава“ (2008).
Интервюто на Снежана Иванова с проф. Момчил Методиев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Дългогодишният управител на резиденция "Евксиноград" Стефан Капитанов издаде книга за нея – "Евксиноград – непремълчани истории". Капитанов е управлявал резиденцията в периода 1999–2011 г., когато е била във възход. Стефан Капитанов - от волейбола до Евксиноград В интервю за БНР бившият управител изказва огорчението си, че по..
"Строители на държавата от степта: История на Първата българска империя" - това е новата книга на американския историк Ерик Холси, който от години живее в България. Книгата излиза на английски език. " Възходът на Първото българско царство се дължи на подходящ момент. Византия е в упадък. Със сигурност има и голям елемент на късмет ", коментира..
Камелия Пешева, студентка по анимационно кино в Нов български университет, и нейната сестра Бояна Василева, учител по графичен дизайн, създадоха стенописа „Омагьосаната гора“ в родния си град Кюстендил. Проектът е част от европейския конкурс „Лечебна природа – анимация за щадяща и грижовна детска болнична среда“, в който Камелия бе финалист...
В София бяха поставени 10 детски фигури в реален размер на пет опасни пешеходни пътеки. Тази инициатива, озаглавена „София – град за децата“, бе реализирана от младежката организация „Сдружение РЕД“. Целта беше да се привлече вниманието на обществото и институциите към проблемите на пътната безопасност и да се подчертае необходимостта от..
Все повече българи избират Португалия за своята следваща дестинация. Туристическите агенции у нас отчитат засилен интерес през последните години – тенденция, която се наблюдава и в световен мащаб. Какво прави тази атлантическа страна толкова привлекателна? Земята на корка, фадото, великите мореплаватели и богатата история привлича не само с красиви..
Знаете ли, че в Османската империя най-добрите майстори на пушки кремъклийки били българите. Това не е измислица, за да се тупаме в гърдите и да се самонавиваме колко сме добри и велики. Показват го документите в изследователския труд на двама, както те сами себе си определят - любители историци. Двамата са от Варна - Виолин Калчев и..
Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври. "Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много..
Как осигуриха мнозинство за нещо, което го няма? Никой не знае какъв ще е Бюджет 2026, но го подкрепят! Шокирана съм от днешното изявление, освен, че..
"Много се радвам, че конференцията "Обществените медии - силата на аргументите" събра хора от всички краища на света" . Това заяви пред БНР Милен Митев..
Българските управляващи са имали предварителна информация за евентуални санкции върху руските петролни компании и конкретно към "Лукойл" и затова,..