На бар с любими герои във видеоигрите от близкото минало

Има ли България своя първи ретро гейминг бар? Да, от 15 март насам има и от самото начало той успява да се издържа сам. Намира се в София и се казва точно така – Ретро гейминг бар (RGB). Негов създател е IT специалистът Мирослав Костов.

36-годишният Миро събира игрите на своето детство от две десетилетия и вече споделя страстта си в стотици легални копия с останалите като него. 

Надеждата му: 8-битовите фенове да набъбнат още повече. За да подсили ентусиастите, Миро е създал уютна тематична обстановка. Предлага и специални коктейли, с които да закрепнете под зоркия поглед на Соник, първия герой, който Миро споделя със сина си.

Сега вече има и дъщеря, а отпечатъците на две малки ръце под формата на култовия таралеж ще са ви на късмет, ако се впуснете в битка на една от 11-те маси, тествани лично от Калоян и Асена. 

Игрите за децата са подбрани от родителите, за да подхождат на възрастта им. Понякога дори синът на Миро го побеждава, въпреки че още не е станал на шест.

За преживяванията в бара Мирослав разказва в "Изотопия".

Изборът е богат. Можете например да се пробвате с игра пъзел. Японската версия се нарича Puyo Puyo, а Dr. Robotnik's Mean Bean Machine е "европейският начин да е малко по-атрактивна за западната аудитория", обяснява Миро. Играта прилича на "Тетрис", идеята за който се оформя точно преди 40 години. За Миро "Тетрис" е емблематична. Тя е сред основните игри, на която се състезава със съпругата си. Пъзелите допадат на половинката му. Инак не си пада по игрите. В това съпругът ѝ открива един от плюсовете на ретро игрите – биха могли да привлекат дори хора, които принципно не играят.

Въображението на съпругата се развихря, до степен че вижда в овал в бара пръстена от Sonic.

Скоро мястото се превръща в светлинен тунел и е сред най-притегателните за клиентите. Сепаретата за игра пък са в цветовете от името на заведението – червено, зелено и синьо.

Стигаме и до бара. Оттам ни гледа още един култов образ – Pac-Man.

"Играта от Pac-Man-вселената, на която хората най-често играят, се нарича Ms. Pac-Man, това е неговата приятелка/жена (въпрос на интерпретация). Имаме акцент върху стари персонажи. Имаме и Соник в дъното, едно цветенце от варелчетата на Марио, постарали сме се да запазим и тухличките. Варелите сме се постарали да оцветим като тръбите от "Марио". Гъбките горе на билярда също приличат на гъбките от Super Mario Bros."

Целта на Миро е посетителите наистина да се върнат назад във времето, "без AI, без VR, обратно към едно носталгично, спокойно време, в което, надявам се, повечето от нас са живели."

В носталгичното спокойно детство на Мирослав първата игра е купена от родителите му, когато е на 9-10 години, Tiny Toon с Бъгс Бъни. Първата конзола вкъщи е Sega Mega Drive. Това е и конзолата, към която порасналият колекционер Миро има най-голям интерес. Преди игрите се разменяли. Миро сменил неговата Tiny Toon с друга, после искал да си върне заека обратно, но било късно. "Много ревах", спомня си той.

В даден момент момчето сменя конзолите с компютри. Завръщането към старите конзоли и колекционерството се случва по-късно. "Новите игри, колкото и да са реалистични и красиви, са много сложни и не успявам да си почина, играейки", споделя той. Днес игрите му са близо 600.

"В тази втора вълна на връщане към старите игри реших да си набавя тези, които съм играл; тези, които съм искал да играя, пък не съм могъл; тези, за които съм чувал много хубави неща."

Все още не е изиграл всички, които притежава, но с радост наблюдава желанието, особено на деца, да се запознават с различни игри.

"Повечето хора наблягат на игрите, които са най-известни и познават, но имаме много клиенти, на които им е интересно да видят какво още има. Успяват да намерят игри, които не са предполагали, че съществуват, и много харесват. Когато наблюдавам това, само се радвам, защото ако успеем да научим по-малките от нас, че е имало и много хубави игри преди това, и най-важното – че всички модерни игри, които в момента играят, са базирани на тези стари игри.

За съжаление, много малко нови идеи напоследък се материализират. Най-често игрите са еднотипни или спадат към някакъв жанр и въпреки всичко, пак се стига до повторяемост. Докато тези игри от 1985-а до 1995 г. (въпреки че не са първите, преди тях е имало много други), са много иновативни, хората не са се притеснявали да пробват различни концепции. Това е родило много жанрове", обяснява Мирослав и дава пример с Duck Hunt за Nintendo.

"Може да се играе само на старите телевизори поради технологията за уцелване на патките. Технология, която е много интересна, и самата игра е много иновативна. Разчупва стандартния модел на ходене напред с човече, макар че той поражда един от най-основните жанрове на платформерските игри. В тези времена са се стараели да са много иновативни, по всякакъв начин да измислят оригинален начин за игра."

Стотиците игри на Миро се озовават в специалния бар, защото заемат прекалено много място у дома. Той обаче не иска просто да ги складира, а да ги сподели. Първоначално идеята е да създаде музей. Игрите обаче не са достатъчно за подобна експозиция (според Мирослав), а и са от малък времеви период, за да бъде музеят и адекватен, и атрактивен.

Затова в семейството се замислили за магазин за ретро игри. И без това имали много повтарящи се. Само че за да продаваш игри, трябва и да ги покажеш, смята Миро. Оттам концепцията за магазин узрява до бар, където хората да играят, да пийват, ако искат, и да се отпуснат.

Миро има стриктни критерии с какво да запълни рафтовете. Не всички игри са качествени, за да се озоват в бара, затова колекцията набъбва със собствено темпо. Акцент са и редките игри. Клиентите също се мерило какво да се купи. Част от тях вече проявяват желание да обогатят каталога.

Надеждата на Миро е барът да събере хора със сходни интереси. "Успяхме да привлечем колекционери и някои от тях искат да дарят копия. Колекцията от лична може да стане обща, както в един музей най-често се случва. Ако решим да развиваме идеята в тази посока, със сигурност има много единомислещи хора, които биха помогнали."

Според Мирослав в България има достатъчно ретро геймъри (и колекционери, и ентусиасти). Средната им възраст е 30-35 години. "Тя определя какво са играли като малки, носталгията към какви конзоли и игри ги влече." Разлики във вкусовете има, но в бара се стремят към обединение на общността, за да се споделят знания и опит.

При Миро идват и хора, които искат да пробват ретро игрите за първи път. И те имат желание да се върнат назад във времето, а най-малките търсят нови емоции.

Носталгията изглежда е ключова за ретро геймърите. Миро описва 90-арското си детство като "много хубаво", в щастливия балон на малките, създаден и обгрижван от възрастните. Съученици и приятели се събирали да играят. Ходели си на гости. Един от най-добрите му приятели до днес – Петър, е момчето със Sega-та от онези години.

Първата му собствена конзола е подарък за "няколко рождени дни и Коледи накуп". В даден момент всеки от компанията се оказва с различни игри, започва голямото гостуване и размяна. "Самопоканвахме се много често, чакахме на опашка да играем." Най-дългата опашка е за Mortal Kombat, по спомени на Миро. "Имахме си нашите моменти и нито един не е бил лош."

Още любими игри са достъпни за всички посетители в RGB. 

От лавиците изскача жабообразният агент James Pond. Към играта с него Миро също има специално отношение. Казва, че е много трудна. "Баща ми много се стараеше като избираше игрите за мен: да са приятни, да се играят добре. Тя е една от тях."

Миро често е играл с татко си. Първо побеждавал бащата, после синът, след това Миро започнал да играе сам. "Горе-долу това е йерархията, пътят на всеки геймър."

Като малък Мирослав разменя Джеймс Понд с непознат. По-късно иска да си го върне, точно като Бъгс Бъни, но е късно. Днес вече е на полицата със специалните игри. Там е и Pac-Man, оставил трайна следа в детското съзнание. С друг приятел (Антон) цъкат на компютър игра с Батман и Робин, но била толкова динамична и трудна, че чак копчетата на клавиатурата хвърчали.

На рафта има и спортни игри. Там са още infrared-контролерите за Sega; безжични без да ползват Bluetooth, а по-стари технологии за пренос на данни.

"Sega са били огромни и все още може би са, но се стараят много да иновират с неща, които не са били успешни. Това е една от причините, поради които имат проблеми след 90-те години с конзолите. В момента нова конзола на Sega няма.

Питали са ме за мечтата ми относно ретрогейминга. Мечтата ми е Sega да направи нова конзола. Дали ще ме накара да се чувствам щастлив или тъжен в зависимост от това какво се получи, е друг въпрос. Но те са били много иновативни и са се старали по всякакъв начин да движат гейминг индустрията напред не само с хубави игри, но и с различен хардуер.

Пример за това: безжични контролери, които работят с infrared-технология. Не съм сигурен дали са първите. Някъде съм чел дори, че са едни от пионерите на безжичните технологии, но съм сигурен, че някой друг ще знае повече и ще каже: "Това не е така". Това, което е важно в тази ситуация: въпреки че технологията не е перфектна и имат проблеми, са успели да изкарат този хардуер и са имали безжични контролери в началото на 90-те. В момента всеки контролер е безжичен или поне се опитва да бъде."

За Миро в онези години и технологичният, и артистичният напредък са от значение за компаниите. Кое обаче е развило индустрията повече?

"Лимитацията на хардуера е в основата да се опитват разработчиците на този софтуер и на игрите да са много креативни." Някога разработчиците се сблъсквали с проблеми като ограничената памет, докато се стараели да правят игрите все по-красиви. По-късно ограниченията са заобиколени с допълнителни чипове.

Някога игрите в България не вървели добре и защото често били пиратски, а не оригинални. "В момента, в който изиграеш някакъв мач например, играта крашва." Налагало се да се прилагат хитринки като да записваш километрични кодове, а после пак да ги въведеш на ръка с контролера.

Игрите в бара на Миро са само и единствено оригинали. Следващата, с която иска да се сдобие, е Alien Soldier. Засега не я открива в хубаво състояние на адекватна цена. Адекватността се определя и от продавача, но най-вече от купувача – игрите струват колкото си готов да дадеш.

По стените в RGB има шкафове с игри, но и детски рисунки, вдъхновени от тях. Синът на Миро е първият, чиито произведения са окачени. Вече са изложени и рисунките на деца на клиенти. Така няколко поколения ретро геймъри ще са обединени в страстта към новия живот на любимите стари игри.

Цялото интервю с Мирослав Костов чуйте в звуковия файл.

Снимки: Лора Търколева