Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Здравния туризъм - възможности и реалности в областта на балнеолечебните процедури

Снимката е илюстративна
Снимка: FB/ Victoria Spa / original page /

По данни на Министерството на туризма в България към момента функционират 47 са балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, 106 са СПА центрове, а 38 са уелнес центрове или общо 191 сертифицирани обекти. Това показва наличието на добре развита инфраструктура и разнообразие от услуги, насочени както към профилактика и лечение, така и към релаксация и подобряване на жизнения тонус.

Председателят на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм д-р Сийка Кацарова очертава здравния туризъм като стратегическа възможност за България да се утвърди като целогодишна и конкурентна дестинация в Европа и света. Тя подчертава, че този сектор може да допринесе за преодоляване на сезонността в туризма и за развитие на селските райони, като се възползва от природните ресурси и традициите в балнеолечението. 

Близо 1,3 млн. регистрации на български туристи и около 100 хил. чуждестранни туристи са отчетени през миналата година в 17-те общини с развит СПА туризъм, сочат данните на Министерството на туризма. От януари до април тази година общият брой туристически регистрации е около 490 хил., от тях 455 хил. са на български и около 35 хил. на чуждестранни туристи.

Най-посещаваната дестинация през миналата година е община Велинград, следват община Разлог и община Хисаря. Регионите Сандански, Павел Баня, Гърмен, Девин, Кюстендил и Сапарева Баня също привличат значителен брой туристи и се утвърждават като центрове в този сегмент на туризма.


Данните на Министерството на туризма показват, че за последните 2 години малко над 35% от пълнолетните българи са практикували вид здравен туризъм (СПА, уелнес, балнео или санаториум) и се наблюдава траен ръст на интереса.

Гостите в курортите са предимно българи, а чуждестранните туристи са основно от Северна Македония, Израел, Румъния и Гърция.

Около 61 % от посетителите са между 30 и 59 години, почти 20 на сто – над 59 години, а малко под 19% – деца и младежи до 29 години. При младите българи водещ мотив е почивката, развлечение или празнуване, докато при по-възрастните доминират потребности, свързани с лечение, профилактика и подобряване на здравословното състояние. Предпочитани са 4 и 5-звездни хотели и специализирани медицински центрове. Средният престой е 2–3 нощувки, като гостите от Израел остават средно 5,7 нощувки – значително по-дълго.


СПА туризма и балнеологията се комбинират успешно с почти всички видове туризъм: морски, планински, ски, културен, винено-кулинарен, делови и голф туризъм. Това увеличава възможностите за привличане на туристи и превръща България в целогодишна дестинация с разнообразни и комплексни услуги.

По инициатива на Българския съюз по балнеология и СПА Туризъм Министерството на туризма, под ръководството на министър Мирослав Боршош, създаде Междуведомствена работна група, която да изготви пътна карта за развитие на медицинския туризъм в България.

Това ще донесе не само икономически ползи, но и ще утвърди страната ни като място, където хората могат да получат качествена и достъпна здравна грижа – при това в приятна среда, която е привлекателна за посещение през цялата година.

Министерството на туризма традиционно подкрепя събития за популяризиране на здравния туризъм, като информационната среща в Мюнхен през март и Националната конференция в Бургас през май тази година, организирани в партньорство с Българския съюз по балнеология и СПА Туризъми други ключови институции.

През втората половина на годината предстоят предстоят информационни кампании във Франкфурт и Виена. Събитията са част от усилията на Министерството на туризма да наложи България като предпочитана дестинация за балнео, СПА и медицински туризъм в Европа.

Ивана Колар – директор на Европейската среща на върха за здравния туризъм, беше специален гост на Националната конференция за здравен туризъм, организирана от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, която се проведе в Бургас. По време на събитието тя представи политиките и стратегическите действия на Хърватия в областта на здравния туризъм.

Всички познаваме Хърватия със забележителното ѝ крайбрежие, казва Ивана Колар.

Нова магистърска програма "Здравен туризъм", която дава възможност за надграждане на знанията в тази важна и перспективна област има вече в Бургаския държавен университет "Проф. д-р Асен Златаров".

Програмата е едногодишна за онези, които вече са завършили бакалавърска степен в направление "Обществено здраве". А за всички останали специалности, включително от други области, обучението продължава две години – или общо четири семестъра. Проф. Златина Караджова – ръководител на катедра „Организация и управление на здравеопазването“ към Бургаския университет разказва за възможностите за обучение. 

Рехабилитацията, балнеологията и физикалната терапия са най-евтините и ефективни методи за предотвратяване на нуждата от скъпи лекарства и терапии, казва д-р Ченко Чалъков от Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация.


Според професора по белодробни болести Коста Костов в България между 100 и 200 хиляди души се нуждаят, но не получават грижи за продължителен Ковид. Има доказателства, че физикалната рехабилитация има имуномодулиращ ефект при лечението, подобрява защитата на организма. 
Такава диагноза – дълъг ковид - не съществува все още в България и пари за лечението ѝ не се дават, посочва още проф. Костов. В последните години в Германия след добавянето на лечението на продължителен Ковид разходите за здравеопазване са нараснали тройно.
По данни на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм програмата на НОИ обхваща само около 50–60 хиляди души, като не дава възможност доставчици на услуги да бъдат сертифицираните медикъл СПА центрове по Наредба 4 на Министерството на туризма и Министерството на здравеопазването. 
Това означава, че нуждаещите се, които не могат да проведат терапиите си по тази програма трябва изцяло да заплащат услугата. Необходимо е българската здравна система да инвестира повече в профилактика, подчертават още от съюза. Д-р Ченко Чалъков от Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация коментира темата. 

Община Минерални бани е известна с лечебните си минерални води и природни ресурси, които помагат на хората при различни здравословни проблеми и стимулират здравословния начин на живот. 
Тук може да намерите помощ при болки в ставите, нервно напрежение и други хронични заболявания, а природата и чистият въздух правят престоя още по-полезен за здравето и доброто настроение. Минерални бани е място, където всеки може да се погрижи за себе си и да си почине истински, като съчетае лечение с релакс и движение на открит, споделя Гинка Тенчева, началник отдел в община Минерални бани, която отговаря за политиките в развитието на туризма.

Още по темата слушайте в звуковите файлове. 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България участва в Световното първенство по събиране на отпадъци

Световното първенство по събиране на отпадъци се проведе в столичния парк „Дамян Дамянов“ на 30-ти август. Голямата награда за победителите е петдневен престой в Япония, където предстои да премерят сили заедно с останалите участници от други страни. Именно в Япония през 2008г.  възниква този нов спорт, „SpoGomi”, комбинация от първите срички на..

публикувано на 07.09.25 в 06:02
 Ботаническа градина

Ясен Иванов - създателят на Ботаническа градина "Борика" в село Борика

Ландшафтният дизайн е симбиоза между ландшафтната архитектура, социалните потребности, геоложката структура, климатичните условия и нуждите на растителните видове, а целта е постигане на един естетически и екологичен резултат.  Когато става дума за красива градина, старият континент със сигурност държи първенството по изящни примери на добре..

публикувано на 04.09.25 в 15:54

През "Очите на Бога" до тракийските съкровища и туристически обекти край Луковит

Една от бележитите личности за луковитския край е поетът, общественик и учител Сергей Румянцев. Сегашното луковитско село Румянцево, където той е роден носи неговото име. В селото има и къща музей на поета и паметник, а за живота му разказва Милен Иванов от сдружение "Румянцево". Още по темите слушайте в звуковите файлове. 

публикувано на 03.09.25 в 09:33

Лято по поречието на Янтра и красивите й меандри през Велико Търново

Повече от 150 вида птици обитават поречието на Янтра, която извива своите красиви меандри през Велико Търново. Можете да видите някои от тях, да си починете, да съберете тен, да се позабавлявате или просто да поседнете за малко на шарена сянка край ромола на реката в старопрестолния ни град. Тези възможности дават неговите два плажа – малки,..

публикувано на 02.09.25 в 15:04

Речен туризъм в Габровския и Троянския регион

В летните горещини друго предпочитано място в Балкана за прохлада са троянските курорти Шипково и Чифлик предлагат и много басейни с минерална вода и плажове. А гостите на Шипково освен за отмора и забавления могат да се възползват и от лечебните свойства на водата. Още по темата в репортажите на Велина Махлебашиева и Пламен Христов за..

публикувано на 02.09.25 в 14:58
Вяра Крушкова и Чавдар Илиев

Вяра Крушкова и Чавдар Илиев от фондация "Bat World Bulgaria" за живота на прилепите

На Европейската нощ на прилепите гости на "Нощен Хоризонт" бяха Вяра Крушкова и Чавдар Илиев от фондация "Bat World Bulgaria", която години наред се грижи за пострадали прилепи и решава конфликтни ситуации между хората и тях.  "Bat World Bulgaria" е асоцииран член на "Bat World Sanctuary", най-голямата организация с такава дейност в света.  Вяра..

публикувано на 01.09.25 в 10:56
Мартин Томов

Интерактивна карта на нефтените петна в Черно море от "Грийнпийс" – България

"Грийнпийс" – България изготви интерактивна карта на нефтените замърсявания в Черно море. Използвани са сателитни данни. Регистрирани са 170 петна за година. "Тези в Черно море вероятно са и много повече . Ние изключихме от тази карта всички, за които има съмнения, че са нефтени петна. Проблемът е световен. Във всички океани и..

публикувано на 27.08.25 в 08:08