Това, което наблюдаваме с климата у нас, е част от проблема, наречен глобално затопляне. Дългосрочните прогнози сочат, че затоплянето ще е най - силно в Югоизточна Европа, където е и България.
Това заяви пред Радио Пловдив доц. Калинка Кузмова, агрометеоролог от Аграрния университет в Пловдив. Според нея, неустойчивостта на климата и аномалиите през последните години показват, че Южна България върви към субтропичен климат.
Това означава, че ние трябва да приспособим селското стопанство към тези промени, смята доц. Кузмова. Тя отбеляза, че за тази цел трябва да се внедрят нови сортове сухоустойчиви земеделски култури. Това е дълъг процес, тъй като в крайна сметка означава промяна и на технологиите на отглеждане на земеделските култури.
Ще се променят и сроковете за агротехническите дейности, посочи агроспециалистът.
Оптималните срокове за сеитба, които са били актуални преди 30 - 40 години, се изместват от все по - топлите и сухи зими, обясни Калинка Кузмова. Тя препоръча на зърнопроизводителите да направят по - рано сеитбата на зърнените култури, ако топлото време се удължи.
Ако чакаме края на март, практически ще сеем при воден дефицит, предупреди специалистът.
Доц. Кузмова припомни, че в Пловдив през този сезон снежна покривка не е имало. Затова тя определи като основателни притесненията на собствениците на трайни насаждения от неочаквани застудявания.
Февруари ще е по - студен от януари. Но критични температури за овошните дървета няма да има, прогнозира Калинка Кузмова. Тя припомни, че най - студоустойчива е ябълката, след нея е сливата, които издържат до минус 32 - минус 35 градуса.
Ако в края на март или през април има някакви повратни студове, тогава притесненията на стопаните ще са основателни. Но, прогнозата е, че такива студове няма да има, така че няма от какво да се притесняваме.
Калинка Кузмова коментира, че поне в пловдивския регион есенните влагозапаси са били над нормата. Но те се изчерпват заради сухото и топло време през януари, което продължава и през февруари.
Лозята издържат до минус 18 градуса, заяви още доц. Кузмова и препоръча на стопаните да съчетават почвеното подхранване и с листно подхранване на земеделските култури.
Цялото интервю на Емил Костов с доц. Калинка Кузмова е в прикачения звуков файл.
"И я превърнаха в пустиня. И нарекоха това мир." С този цитат от Тукидит п олитологът от Софийския университет проф. Татяна Дронзина коментира пред Радио Пловдив преговорите между САЩ и Русия за примирие в Украйна. Тя изрази притеснение, че до този момент Украйна не получава гаранции за сигурност отникъде. Това е една търгашеска..
"По-трудната задача при въвеждането на еврото вероятно ще е да убедим българските граждани, че това е това е по-добрият избор за тях самите, отколкото управляващите да убедят отговорните за членството европейски институции", смята икономистът Георги Стоев. Наскоро той обяви в профила си във Фейсбук готовост да отговаря на въпроси на интересуващи се за..
Въпреки грозните сцени от протеста на „Възраждане“ в събота нормалността в страната ни се завръща. Това коментира политическият анализатор и журналист Иван Тропанкев. Аргументира се с това, че имаме работещо правителство с опозиция, на прага сме на приемането на бюджет 2025, както и на влизането ни в еврозоната. „Докладът за членството..
Община Пловдив ще защитава обществения интерес при финализиране на електронната система в градския транспорт. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Ерол Садъков, заместник-кмет на Пловдив с ресор транспорт. Той обясни, че в момента се водят преговори с фирма „Тикси“ за сумата, която трябва да се даде допълнително за..
Смешна е историята дали е вярно, че България е изпълнила критериите и може да влезе в евозоната от 01.01.2026 г., защото става въпрос кога точно се закръгля при изчисляването на критерия. Това заяви в предаването "Точно днес" макроикономистът Георги Ганев . "Когато се опитваш да вкараш аналогова действителност в дигитални цифрови критерии, понякога..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно