Светослав Борисов, диригент: „Инвестираш някъде, за да получиш другаде”

„Силата на съдбата” ще дирижира тази вечер от 19.00 часа във варненската опера Светослав Борисов. Доскорошният главен диригент на Държавна опера Варна продължава да работи със своя Камерен оркестър в Австрия, а миналата есен спечели конкурса за капелмайстор на Магдебурския оперен театър.

Светослав Борисов ще гостува в "Радио Варна представя" в неделя след 13.00 часа. Тогава ще говорим за магията, която обединява хората на сцената и в залата, за първата диригентска палка и партитурата, която винаги присъства в неговия куфар, за пътя от Варна до Германия, за музиката като вълшебство и промяната в поговорката „Музикант къща нехрани”.

Габриела Гаврилова започва разговора със спектакъла тази вечер от 19.00часа - „Силата на съдбата”...

Една прекрасна, много комплексна творба от Джузепе Верди, която не се изпълнява често и затова каня публиката тази вечер от 19 часа. Който не е имал възможност да види на предпремиерите и премиерата в Летния театър, тази вечер да заповяда в салона на Държавна опера Варна.

Силата на съдбата за вас като човек и като музикант каква е?

Силата на съдбата ме е водила на много различни места , поставяме в различни изпитания и винаги е интересно когато човек като си прави равносметка. Тази преплетеност на сюжета е много силна застъпена в тази творба, така че ние бихме могли да говорим  много дълго, но по-скоро бих искал да призова хората да дойдат, да видят и да чуят „Силата на съдбата”.

Силата на съдбата във Вашия живот?

О, тук навлизаме в много философски теми. Аз самия смея да твърдя, че държа нещата в свои ръце, но се съобразявам и с това мъничко неизвестно- съдбата.

Вие сте един от младите български диригенти, които са се доказали в Европа.Как успявате да постигате всички тези неща? Да,  началото е във Варна, вие сте  трето поколение музикант.

С труд и много желание, много любов към това ,което правим. Без талант едва ли човек може да постигне нещо в която и да е сфера, но само талант не е достатъчен. Необходимо е и малко доза късмет или съдба. Аз съм човек, който си поставя цели, който гледа в бъдещето , на гледа в едно здравословно обозримо бъдеще. Стремя се да правя крачките си напред без те да са огромни скокове,за да не правя пропуски и така да се срути тази стълбичка.

Имате договор с Магдебургския оперен театър до 2019 година. Какво ви дава на Вас това?

Вярвам, че съм на прав път, защото спечелването на конкурс в немски оперен театър само по себе си вече един голям успех. След този успех следва, разбира се, доказването.

Колко години вече сте свързани много много близко с музиката?

Като трето поколение музикант започнах на 4 години и половина да свиря на пияно и оттогава.

Мразехте ли пияното на някакъв етап от живота си ?

„Мразя” не е точно употребено, може би е силно казано. Но много се ядосвах, че трябваше да се упражнявам докато приятелите ми играят футбол. Аз съм и спортист и исках и аз да играя. Правех го единствено между 14 и 16 часа – тогава не може да си свири, трябва да се пази тишина и през лятото играех с приятелите си в този интервал при 40 градуса. Но това са жертвите. Сега си спомням с усмивка, на ако не се полагат усилия, не се постигат успехи. Това е балансът в живота- инвестираш някъде, за да получиш другаде. Това би следвало да го разберат всички млади хора, които се занимават с това ,защото не е по подразбиране - че просто „хоп” и се получават нещата.

Пожелание?

Да бъдем здрави и да отворим сетивата си към красивите неща, към изкуството и колкото и тривиално да е - да се опитаме да бъдем по-добри един към друг.