Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Усещане за Фейсбук

Куражът в живота заменя фалшивото удовлетворение от лайковете в мрежата, споделя Светлана Павлова – психолог и психотерапевт, в студиото на Радио Варна.  Емилия Николова разговаря с нея за усещането ни за Фейсбук и за маркера за щастие в мрежата.

-  Имам наблюдението, че първото, което правим сутрин, след като отворим очи, е да видим профила си във Фейсбук. Вие също имате профил, така ли направихте тази сутрин?

-  Не, тази сутрин не направих така и много рядко моите сутрини започват с Фейсбук. Обикновено при мен Фейсбук е последното, което се случва за деня.

-  Мнозина обаче правят тъкмо това. С какво толкова ни държат социалните мрежи, г-жо Павлова и има ли изследване за емоционалните ефекти на участието на всички нас в мрежата?

-  Фейсбук задоволява две основни човешки потребности – да влизаме в роля, в която харесваме себе си и се чувстваме значими в нея, и да бъдем приемани. Да бъдем харесвани от останалите. Така че  от тази гледна точка Фейсбук може да бъде както полезен, така и вреден. Неслучайно в последните години се заговори за зависимост от социални мрежи. Защото Фейсбук не е единствената социална мрежа. Младите хора предпочитат Туитър, Инстаграм. Линкедин е също добра социална мрежа. Тоест не толкова социалната мрежа е проблем, колкото идеята за какво човек влиза в нея.

-  Да бъдем харесвани, търсим си сутрешното хапче за щастие. Ще преброим колко са ни лайкнали, колко са ни споделили и така ще тръгнем доволни в новия ден.

-  В реалността няма гаранция, че ако сме се облекли с нови дрехи, ако сме си направили прическа, ако сме постигнали нещо в професията, в образованието си, това непременно ще доведе до аплодисменти от другите. По-често очакваме критика, очакваме неприемане и по-страшното -  очакваме безразличие. Докато в социалната мрежа това, което споделяме винаги получаваме някакъв положителен отклик, независимо дали зад този отклик стои реално приемане и харесване на реални хора, които наистина ни познават.

- Защо му е нужно на човек да получава виртуално одобрение?

-  Ние се страхуваме в реалния свят да се свързваме с другите хора. Нямаме и умения да го правим. Докато Фейсбук създава една относително безопасна среда, в която ние бихме могли да моделираме образа си така, както ни се хареса - да изглеждаме по-умни, по-красиви, по-обичани, по-успели, по-печелещи...

- Да, защото е факт, че положителната страна на живота, това представяме ние в своя профил и това предизвиква у останалите завист. И ефектът се мултиплицира, щом той е така, аз съм ще съм по-така.

- Ако човек е депресивен и тревожен, ако човек не харесва себе си, когато сравнява собствения си реален свят с виртуалния свят на хората, които среща във Фейсбук, той може да стане още по-депресиран и да, той може да има завист, да има тъга, да има чувството, че се  е провалил в живота, че не е успял, защото не е бил на Хаваите, не кара тази кола,  не е облечен по този начин. Но  това може да повлияе само на хора, които в реалния свят не се чувстват добре в кожата си.

Цялото интервю на Емилия Николова с психолога Светлана Павлова чуйте в прикачения файл:





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младият актьор Симеон Дамянов: Ако и един зрител излезе от театъра с една идея по-избистрено съзнание, свършили сме си работата

Шекспир е казал, че животът е сцена, където всеки човек, актьор и играе определена роля. Така е, но някои са актьори професионално на театралната сцена, като Симеон Дамянов, част от "Театър българска армия", когото варненци имаха възможност да видят във втората постановка "Хамлет" от Международния театралния фестивал Варненско лято. На сцената на..

публикувано на 03.06.25 в 11:21

Тангото се ражда в прегръдката

Връзка. Ако с една дума трябва да се опише тангото, то това е именно връзка. Етимологията на танго може да се търси и в термина „тангента“, т.е. като допирателна, като допир. Връзка между мъжа, жената и музиката – това са трите елемента, които формират танца танго. Това каза Радослава Ангелова, преподавател и тангера в Танго школа Corazón,в..

публикувано на 03.06.25 в 08:00

Актьорите Ели Колева и Ясен Атанасов за "Хамлет": Всеки ден се питаме "Да бъдеш или да не бъдеш"

Международният театрален фестивал бе открит снощи с постановката „Хамлет“ на Театър „Българска армия“ и под режисурата на Стоян Радев. Трагичните герои на Хамлет и Офелия са изиграни от Ясен Атанасов и Ели Колева. Това е най-краткият и най-разбираем "Хамлет", казаха актьорите в предаването на Радио Варна "Новият ден". Младата актриса споделя, че си е..

публикувано на 02.06.25 в 11:13

Åke Henriksson (MOB 47): Не сме фалшиви пънкари

Интервю с Christer "Chrille" Lindholm и Åke Henriksson (MOB 47) Шведските пънк кръст легенди MOB 47 идват в София, в "Grindhouse Skateboard Club“, за първия си български концерт. Съпортът е от БИТОВ ТЕРОР, FALSE(-)NEGATIVE и VERSO IL NULLA CREATORE. Поканата отправена към MOB 47 е от "Sofia Waste Water System". Датата е 7 юни.  Интервюто с..

публикувано на 02.06.25 в 10:25

Фотографска изложба "На фокус: Крайбрежие"

Изложбата "На фокус: Крайбрежие" е закриващо събитие на пролетната фотографска работилница „На фокус: Крайбрежие“ – обучителна програма в сферата на документалната фотография част от Фотографска програма „На фокус“ в Аморфа Академия 2025. В работилницата участват младежи на възраст 16-24 години.  Групова фотографска изложба „На фокус: Крайбрежие“ е с..

публикувано на 02.06.25 в 07:00
Мехмед Юмер

Мехмед Юмер: Последното убежище на доганизма е травматичната памет

Ахмед Доган е дал съгласието си за нов политически проект. Това съобщи в предаването на Радио Варна „Позиция“ журналистът Мехмед Юмер. „Ако доганистите искат да направят нова партия, те трябва да разчитат на нови лица, които могат да дойдат от младежката организация на АПС. Хората изгубиха доверие в ядрото около Доган“, подчерта Юмер. По..

публикувано на 31.05.25 в 13:12

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла надълбоко, за да разкаже

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла на дълбоко, за да разкаже. Сърцето на този град е районът около пристанището. Това коментира в хода на представянето на късноантичната и средновековна крепост в кв. Хоризонт в Белия град доц. д-р Чавдар Кирилов от СУ „Св. Климент Охридски“, част от екипа, водещ разкопките там..

публикувано на 30.05.25 в 08:00