Младият актьор Симеон Дамянов: Ако и един зрител излезе от театъра с една идея по-избистрено съзнание, свършили сме си работата

Шекспир е казал, че светът е сцена и всички ние сме актьори. Така е, но някои са актьори професионално, на театралната сцена, като Симеон Дамянов, който е част от столичния Театър "Българска армия". Варненци имаха възможност да го гледат в ролята на Марцел в спектакъла "Хамлет", с който беше открит Международният театралния фестивал "Варненско лято". На сцената на Театър "Българска армия" вече близо десетилетие Симеон се превъплъщава успешно в образи от класически и съвременни текстове от Шекспир до Йовков, от Оскар Уайлд до Франц Кафка. Гласът му звучи в детски анимационни филми, обичани от деца и възрастни.

Тази година беше номиниран за награда "Икар" за водеща мъжка роля - Били в постановката "Племе" на Театър "Българска армия". Припомняме това с гордост, защото Симеон е варненец.

Какво означава за теб този театрален свят?

Изключителна чест и привилегия. Това е нещо, за което съм мечтал от малък. Всъщност стъпването, особено на сцената на Драматичния театър във Варна, Варненско лято, за мен има особена стойност и значение, защото когато пораствах, имах усещане и насоченост към тази професия. От ученическите си години съм си мечтал да стъпя на тази сцена, гледайки постановки като "Калигула", като "Вуйчо Ваньо". Никога не съм предполагал, че ще успея. Радвам се, че имах шанса и изключителния късмет да съм тук, където съм в момента. Това всичко, което изброихте, в момента звучи много впечатляващо, но е плод не само на  работа, но и на страшен шанс.

Да, те хората виждат това на сцената, но това, което е зад сцената, и труда, който полагате, той остава някак скрит.

Има го разбира се, аз и колегите ми се опитваме винаги да сме максимално достоверни и да носим стойност на хората, да се опитваме поне малко да променяме възгледите и мирогледа им, начина, по който виждат нещата. Ако един зрител си тръгне от театъра с една идея по-избистрено съзнание или с някаква мисъл, върху която да разсъждава вечерта, значи ние сме си свършили работата.

Играеш в класики, но озвучаваш герои в анимации, които децата обожават. Как превключваш между сцената и дублажното студио?

Много е весело да озвучавам герои в анимации, те са много по-шантави, по-крайни и е изключително забавление, в театъра все пак има една известна достоверност, която трябва да гоним. Извинявам се за думата, но в анимацията човек може тотално да се разпищоли, просто да използва най-лудите си страни, да експериментира, да пробва всякакви гласове и бленди.

Влизал си в образа на Левски, на Дон Жуан. Как се променя човек, когато минава през такива различни лица?

Всеки един от тези образи оставя нещо като следа в теб. Ние като актьори изхождаме винаги от себе си и от собствените си впечатления и преживявания за тези роли. Аз се опитвам, когато е биографичен персонаж като Левски, там нещата са много конкретни и нямаш право особено много да страниш от очертаната пътека, в исторически план. Но когато става въпрос за персонажи като Дон Жуан опитваме да дадем частица от себе си. 

Чуйте повече от интервюто на Иван Барбов със Симеон Дамянов: