Атанас Иванов е прекарал по-голямата част от живота си в морската шир. От 1967 година започва да плава уж за година-две, а годините като вълни се нижат, та чак до пенсия. И сега, когато е пенсионер, не го свърта вкъщи. Все морето го тегли. На брега пуска котва, иска да посреща изгреви и да изпраща залези, да е в магията на морското очарование. За да е в близост до синята омая става охрана в заведение на крайбрежната алея във Варна. Към края на това интервю солени морски сълзи бликнаха в благия му поглед. Нормално е да има чувства, когато човек е вложил толкова любов в работата си. Силните мъже са канари с добри сърца. Интервюто с Атанас Иванов направи Ваня Славова:
-Разкажете ми за най-интересните си преживявания в морето...
-Аз, ако взема да разказвам случки, те са много.
-Все пак, някоя по-интересна!
-Бяхме със старите кораби още, "Аргос" се казваше нашият, по река Ганг нагоре, в Калкута бяхме. И там идваха различни хора., търговци...И един възрастен човек идваше, казваше се Чампала, д-р Чампала. Аз, като идваше, му давах ябълка. Човекът се радваше много. И веднъж каза: "Тоз кораб ще потъне". "Аргос" бе корабът, тогава направих 19-месечен рейс, младо момче бях. Връщаме се в България, сменя се целия екипаж. Качва се новият екипаж, корабът тръгва на рейс, вече под новото име "Гоце Делчев". И потъна корабът.
-Как е познал този човек, че корабът ще потъне?
-Не знам как е познал, но тоз кораб потъна. В Палермо, на остров Сицилия.
-Загинаха ли моряци?
-Не, не. В пристанището стана инцидентът. Дава и взема морето, взема от здравето на моряка.
-Личният живот страда ли поради моряшката професия, семейството?
-Страда, че се лишават с месеци, мен ме няма. Най-дългият ми рейс е 19 месеца. Дъщеря ми израсна без баща кажи-речи и сега е в чужбина, там живее, там работи, много е добре. Аз съм тук, пазач в момента, на това заведение.
-Днешните моряци нямат толкова дълги рейсове. Повечето ходят на 4-5 месечни контракти. Каква е разликата с предишните моряци?
-Аз почнах да пътувам 1967 година. Катерът в музея, който е, торпедният, на него служих три години и един месец. Сега моряците не са така сплотени както старите. Сплотени колективи бяхме, а сега няма такова нещо. Голяма е разликата между старите моряци и сегашните.
-Кой град е най-гостоприемен за чужденци, от местата, на които сте били?
-Където има музеи съм се чувствал добре. Бяхме в Балтимор, там отидохме на екскурзия, американец ни води да разгледаме. В Белия дом съм влизал. Гостоприемни са в Япония.
-Вие връщахте ли се различен след всеки рейс?
-Да. Тръгваме от Япония. Предупреждават ни да не тръгваме, че ще ни сполети тайфуна Билда. Ние тръгнахме, едва се спасихме и чак до Кейптаун, нос Добра Надежда, тогава каналът беше затворен още, и си казах: "само да се прибера в България, хвърлям багажа и повече на кораб няма да стъпя." Да, ама от Кейптаун до Гибралтар, после навлязохме в Средиземно море, дето казват моряците: толкова е тихо, че мравките вода пият, огледало. И пак продължих да пътувам. И всеки рейс ми е различен-с хубави и с лоши неща. Различни държави, градове, на островите съм ходил-Сицилия, Кипър и Малта. Реки много съм посещавал. Най-много ми харесва реката Мисисипи.
-Какво представлява?
-Плавателна, голяма и права е. Докато Парана, като ходих за Росарио, Аржентина, тя много лакътуши и е много красива. По Ганг съм плавал, по Лаврентий за Квебек, Канада.
-Все ми е чудно каква е тази моряшка любов към морето, която загърбва всичко останало на сушата?
-И аз не мога да дам отговор. Просто и аз, уж тръгнах за една-две години, пък се пенсионирах.
-И сега, макар и пенсионер, сте отново близо до морето.
-Влече ме ( просълзяане ), предлагаха ми да плавам, но съм с операции, не мога вече.
-Поне сте видели свят, има какво да разказвате и да си спомняте.
-Касети нямам, но имам снимки.
-Важно е това, което остава в сърцето за вас лично.
-Да, разказвам вкъщи и на приятели.
Интервюто може да чуете в звуковия файл:
Реалният брой на убитите жени, жертви на домашно насилие, е възможно да е двойно по-голям. Държавата продължава да не изнася национално представителна статистика. Данните, които обществото вижда, са резултат от работата на гражданския сектор - активисти, които следят медийните публикации. Това каза Надежда Дерменджиева, директор на Български фонд за..
Интервю със Scott Vogel (TERROR) „Only the Hard“! Така се казва турнето на хардкор титаните TERROR, което на 29 ноември ще събори пространството за алтернативно изкуство и култура в София „Топлоцентрала“. Поканата е от „141“ и „EventEase“. TERROR водят със себе си DEATH BEFORE DISHONOR. RISK IT!, а на сцената ще се качат и родните герои LAST..
Ирена Ангелова има над 20-годишен опит в музиката. Заминава за скандинавските страни, когато е едва на 21 години, и изгражда успешна кариера в Дания, където се установява да живее и твори. Копнежът по родината обаче е толкова силен, че един ден тя решава да се върне в България. Завръща се и към красотата на българския език, а след дебютния ѝ..
Цветан Цветанов е автор и водещ на радиопредаванията "Аларма" и "Заедно след полунощ: Вавилонската фонотека" по програма "Христо Ботев" на БНР, редовен автор на "Портал Култура" и неуморен организатор на концерти под шапката на "Аларма пънк джаз", попълващи празните полета между стойностната музика извън стандартите и българската публика...
„Колосът“ на Силвия Плат излезе за първи път на български език. Стихосбирката на американската писателка е в превод на Румен Павлов. Той е носител на награда "Перото" за дебют за стихосбирката "Отвор". Румен Павлов признава, че преводът на единствената излязла приживе стихосбирка на Силвия Плат, започва донякъде случайно. "Имах книгата. Започнах да я..
Най-вероятно кметът на Варна Благомир Коцев ще бъде преместен от София във Варненския затвор в началото на следващата седмица. Това съобщи единият от адвокатите на кмета Ина Лулчева, в предаването на Радио Варна „Позиция“. „Надявам се, че съдът във Варна ще измени мярката на Благомир Коцев. Това той ще може да се върне при семейството си, а и..
През тази седмица от Института за пазарна икономика представиха свой, алтернативен на държавния бюджет, с драстични реформи и орязване на разходите в администрацията, здравеопазването и съдебната система. Така, според експертите, ще се предотврати задълбочаването на дефицита до края на десетилетието и ще се избегне "румънския сценарий". Не говорим..