Добрин Паскалев е роден на 25 декември 1954 г. във Варна. Второ поколение лекар, той завършва медицина през 1980 в Медицинския университет – Варна. Има две специалности – вътрешни болести и нефрология. Защитава докторска дисертация в областта на диализата. Автор и съавтор на повече от 150 научни статии, съобщения, монографии, учебници и ръководства по медицина. Любовта към книгите наследява от баща си д-р Николай Паскалев, уважаван варненски офталмолог, а чувството за рима и поезия – от майка си Елена Паскалева. Пише стихове от ранните си ученически години. Превежда някои известни творби от Хайнрих Хайне, който е един от любимите му поети. През годините сътрудничи на алманах „Света гора“, на литературното издание „КИЛ“ и на всекидневниците „Народно дело“ и „Черноморие“. Носител на първа награда от литературния конкурс „Любовта, без която не можем“ през 2005.
Всекидневието на тежките медицински случаи не пречупва деликатното светоусещане на Добрин Паскалев, напротив – обръща очите му към изживяванията в граничната зона между живота и смъртта и го извежда до философски прозрения за вечните стойности. Докоснат от неласкавата съдба, преминал през своето вътрешно чистилище след загубата на най-близки хора, той разтваря душата си в стиховете. Радостта в живота и онова, което усмихва очите му, е дъщеря му Елена.
Сега той застава пред читателите с една дълбоко лична книга "Стих от дъжд и щурец", в която виждаме имената на звездните хора в неговия живот, много от които са вече отвъд, но продължават да бъдат вдъхновение за него. Книгата е съставена от стихове, писани в последните десет години, които са подредени в шест цикъла: „Сянката на думите“, „Учителят каза“, „От душа и сърце“, „Смехът поправя нравите“, „Вярвай, че имаш и ще имаш“, „Молитвеник“, като често заглавията са латински изрази и сентенции.
Ваня Славова разговаря с него за поезията и значимите неща в живота:
-Понеже сте лекар, какво е за вас поезията: бягство или спасение?
-Понякога и двете. Разбира се, може да бъде спасение след тежки преживявания, които включват центровете там горе и ръката започва да пише, но понякога може да бъде и за малко бягство, така че зависи просто от момента и от случая.
-Вие кога посягате към перото, за да творите поезия?
-Бих казал, че никога не съм се насилвал в такъв смисъл, че както човек тръгва на работа с мисълта: ставам примерно в 6 часа, в 8 трябва да съм на служебното място и да започна... Никога не съм се събуждал с мисълта, че днес трябва да напиша едно, две или пък три стихотворения. Просто вероятно има една натрупване, което човек усеща, че не може да издържи, ако не го нанесе на листа.
-Какви са стиховете от стихосбирката "Стих от дъжд и щурец", заглавието е интересно?
-Преди всичко тази книжка бих искал да кажа, че е посветена на паметта на моите родители, а иначе заглавието идва от един ред, от един стих на първото стихотворение, правейки си една равносметка, че думите които съм събирал и от дъжд, и щурец, ще задържат спомена за мен и тогава, когато вече няма да съм тук.
-Харесвате латинския език, може би и латинските афоризми...
-Да. За медицината латинския език все още остава един език, на който се пишат диагнози и се дават наименования. Пък и само до преди век век и нещо латинският е бил това, което е днес английският за науката и медицината. Латинският е език, който в три-четири думи може да даде една много голяма мисъл. И дори си спомням, че някога по латински на караха в добрия смисъл на думата да учим афоризми, които не отмират, те са крилати думи и изречения.
-И поезията е вечно жива. Имате ли любим стих от стихосбирката, или всички са любими?
-Както е сравнението кои деца са най-мили на родителите...Но секунда само да погледна, това е моята "Утринна молитва".
-Разбирам, че може би вярвате в Бог?
-Да.
-Какво е за вас Бог?
-Вярвам, че има такава една сила. Нека така да кажем. Мисля, че няма нищо лошо, по-лошо е да няма никаква вяра.
Интервюто може да чуете в прикачения файл:
По сигнал на граждани Радио Варна направи проверка на фактите, свързани с инвестиционното намерение за застрояване на терен от 175 декара във варненския район „Аспарухово“. За Радио Варна кметът на района Ивайло Маринов припомни, че теренът е регулиран с ПУП, утвърден през 2007 година, а е „изваден“ от така наречената „червена зона“, свързана с..
Международният джаз фестивал „Варненско лято“ ще се проведе от 1 до 3 август в двора на Археологическия музей, съобщи за Радио Варна Вероника Вапирова, дъщеря на Анатолий Вапиров – основател на фестивала. Събитието започва в 20:30 часа. В рамките на тридневната програма любителите на музиката ще чуят 6 концерта. Както винаги, ще..
Не е случайно, че рибите присъстват в изработените скулптури от Иван Сутев, директор на Музея на мозайките в Девня, тъй като е родом от Несебър. В почивните месеци Сутев се занимава с дърворезба. Иван Сутев завършва Котленската художествена гимназия през 1982 г и оттогава дърворезбата е негово хоби. „За съжаление вече годините и зрението..
От 21 юли 2025 година Борислав Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор. Законът е ясен и всички в тази държава трябва да се съобразяват с него. Това подчерта за обзорното предаване "Позиция" на Радио Варна адвокат Михаил Екимджиев от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека. По думите му законът, приет на 21..
Изложбата „Царско лято“ на Лилия Кунева и Крис Николов, посветена на „лятото преди бетона“, ще бъде открита от 19 часа на 1 август в Морското казино. Картините в нея са повлияни от обиколката на художниците в Полша и Германия и опитите им да се доближат до големите майстори, обясниха за Радио Варна авторите. На откриването ще..
Интервю с Markus "Infernal" Kuschke (DESASTER) Малко повече от месец остава до осмия „Running Free Festival“. „Стринава“ очаква на 29 и 30 феновете на олдскуула, събрани там от организаторите HMC „Metal Force“. Основните действащи лица са CORONER, ASPHYX, DESTRÖYER 666 и DESASTER. Останалите – MEZZROW, GALLOWER, LEATHERHEAD, SCHIZOPHRENIA,..
Българският феномен по яденето на люти чушки Николай Филипов доказа, че граници пред човешката издръжливост няма. В поредния си огнен подвиг Филипов се опита да подобри три световни рекорда, свързани с яденето на една от нaй-лютите чушки в света. „Поставих си за цел три рекорда“, сподели рекордьорът пред Радио Варна. Един от тях –..