Социален дъмпинг или свободно движение на работниците?

След  края на източно-европейската обиколка на френския президент Еманюел Макрон, разговаряме с Адриян Николов, икономист в Института за пазарна икономика. Интервю на Емилия Николова в предаването  "POST FACTUM"

- Каква е конкретната цел на Макрон, какви са измеренията на исканията му и възможно ли е това да се случи? 

Това, което прави Макрон е насочено не толкова към българската публика, колкото към френската. Той изпълнява едно предизборно обещание и се опитва да демонстрира своето желание да разсъждава и да действа по въпроса, отколкото да очаква да достигне до реално политическо действие за ограничаване периода на командировките до една година.  Неговото предложение е много по-умерено от това, което представителите в България са очаквали, включително на организациите на шофьорите се опитаха да представят т.е. в никакъв случай няма да стане дума за изтегляне на каквито и да било командировани работници, а за съкращаване на максималната продължителност, която могат да прекарат в друга европейска държава в рамките на една година.

- Намеренията, които визира Макрон в България, за цяла Европа ли се отнасят?

- Именно, да. Тук става въпрос за промяна на европейска регулация, която вече съществува. Настоящият режим казва, че командировани работници, които работят във фирма в изпращаща страна са задължени да получават поне минималната работна заплата на приемащата страна, но имат право да плащат своите социални осигуровки в страната,  която ги изпраща. Това е елемента, който Макрон се опитва да представи като социален дъмпинг, т.е. предоставя конкурентно предимство пред местните работници, които работят на френския пазар в неговия случай. Дали това е така, е доста съмнителна тема. Лично аз не съм виждал убедителни доказателства, че подобен социален дъмпинг изобщо се случва.

- Числата говорят сами по себе си. Колко са командированите работещи българи във Франция  и да видим дали е сериозно влиянието им на пазара на труда?

- Има около 2 милиона души, които са изпратени от Източна в Западна Европа. Около 14 хиляди българи работят по този тип командировъчни отношения в Западна Европа, но дори те до един да са на френския пазар, макар да не е така  /само в Германия има два пъти повече командировани работници, отколкото във Франция/, те не са в състояние да повлияят по какъвто и било начин на местния пазар, пък било то и да са в един сектор.

- В кой сектор са съсредоточени?

- Според данни на Евростат това най-често се случва в строителството. Второто място е транспортът, но тук говорим за много по-кратки командировки. Строителят отива в друга държава и работи между четири и шест месеца, а шофьорите на камиони пътуват за много по-кратки периоди от време "от и до" дестинацията си, но времето, през което са извън страната си, се води командировка. Затова техните организации се изказаха най-остро за тези регулации.

- Само че синдикалните организации у нас казаха "да" на това предложение.

- Аз лично не можах да си обясня реакцията на синдикатите. По-скоро ми се струва, че те се опитват да играят на нотата "честно заплащане", което е много лесно продаваемо съобщение за техните членове и хората, които ги подкрепят. Тяхната реакция беше много бърза, в рамките на няколко часа след първоначалните разговори. По-скоро синдикатите се опитват да защитават позицията си за равно заплащане в рамките на ЕС.

- Да, но ако беше еднакво заплащането, едва ли щяхме да имаме тази тема.

- ЕС изобщо не включва идея за равно заплащане. Няма го в начина, по който сме се конституирали тази политическа организация.

Има ли бъдеще тази идея и как източно-европейските държави гледат на тази идея, чуйте в интервюто на Емилия Николова с икономиста Адриян Николов: