Художникът Иван Додов:"Голямо предизвикателство е да укротиш водата!"

Художникът Иван Додов, който е признат магьосник на акварела гостува във Варна за пети пореден път със самостоятелна изложба. В експозицията наречена „Импресии“ са включени повече от две дузини акварелни творби. Почти всички от тях са рисувани в пленерни условия в различните кътчета на България и Европа, в които Иван е пътувал през последната една година. Той е роден на през декември 1960 г. в гр. София. Завършва Художествена гимназия – София, през 1979 г., а през 1986г. и Художествена академия, специалност “Художествено пространствено оформление”, в класа на проф. Георги Петров. От 1989г. работи и се развива в областта на акварелната техника. Има множество самостоятелни изложби у нас и по света. Специализира в Париж през 1993 г. и в Австрия при проф. Ник Тиц през 1999 г., а в гр. Пасау (Германия) всяка година работи по един месец. Негови картини са притежание на частни колекции както в България, така и в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Израел, Испания, Италия, Унгария, Франция и т. н. С Иван Додов разговаря Вяра Николаева:

- От кога е тази любов между Иван Додов и акварела?

- Любовта между Иван Додов и акварела датира от 1973 година. Бях още ученик в художествената гимназия. После продължих да се занимавам професионално с акварел. Сега сме 2017 година. Доста години станаха.

- Почти четвърт век.

- Четвърт век на ти с акварела. Така се получи. Любов с акварела. Цел на живота ми-акварелната техника и развитието в тази област. Той ми дава всичко-почти.

- А, защо акварела, а не друга техника?

- Защото винаги съм имал едно особено отношение към водата и цвета. Голямо предизвикателство е да укротя водата, да я съчетая с цвета и да създам нещо красиво за хората.

- Казахте, че обичате водата, че искате да я овладеете. Това е изключително важно при акварелната техника. В живопистта при работата с маслени бои, ако допуснеш грешка можеш да я прикриеш, както казват колегите Ви-да я замажеш, но при акварела не се получава. Тръгне ли водата няма спиране. Така ли е?

- Да. То това е и предизвикателството при акварела-да можеш успокоявайки водата да я използваш за твоите цели, да я съчетаеш с цвета и да се получи истинска живопис. По този начин да пресъздадеш това, което чувстваш и виждаш. Водата е една стихия, която много помага в акварела. Ти, ако не си я използвал в пълния и капацитет, то няма да се получи нищо.

- Обичате да сте детайлен.

- Да, обичам да вкарвам детайла като център в моите картини. Целта ми е да мога да прикова вниманието на публиката, на хората които гледат нещата и по този начин да им покажа това, което най-много ме е впечатлило. Всичко останало да е приглушено като фон. Напоследък отделям голямо внимание на живописването. На цвета. На светлината. На концентрирането в светлината като детайл. Да центрира картината.

Цялото интервю на Вяра Николаева с художника Иван Додов можете да чуете в звуковия файл:

За Иван Додов проф. Аксиния Джурова коментира: „За Иван  пейзажът като творческа инвенция е сакрален и деликатната техника на акварела е жива.  Силата на неговите акварели е в умението да усети особеностите на природните сезони и да им намери съответните цветови съчетания на места мистично въвличащи ни в дълбочината на златната есен, на други, смразяващи ни в ледените сияния на хоризонта и острите силуети на голите клони и очертания на сгради. Сред тази феерия от багрено-светлинните игри на световъздушната среда изплуват загадъчно ефирни като паяжини самотните в есенния листопад изящни извивки на металните столове по кафенетата на градските тротоари или дворове, потопени в утринната мъгла кубета на църкви и зъзнещи с настъпващата зима мачти на самотни лодки в пристаните.Като продължител на най-доброто в акварелната живопис у нас, Иван Додов въвлича чрез рисунъка детайла като активен компонент на творбите си. Но тук не става въпрос за рисунък, който подготвя, нахвърля бъдещата картина. Той работи “ад хок”, в момента бързайки да улови мимолетното в природата. Става въпрос за изваждането на определени детайли от архитектурния и природен ландшафт чрез конкретност на формите им на фона на характерните разливки на цвета, създаващи усещане за особено сфумато. Така реалност и иреалност се преплитат в едни чисто негови живописни внушения.”