Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Charlie Benante (ANTHRAX, PANTERA, THE VIOLENT HOUR): Голяма част от музиката днес не е добра и това е истината!

Снимка: https://consequence.net

Интервю с Charlie Benante (ANTHRAX, PANTERA, THE VIOLENT HOUR) и Carla Harvey (THE VIOLENT HOUR, екс-BUTCHER BABIES)

Какво се случва, когато старата и новата школа си подадат ръка? Отговрът е THE VIOLENT HOUR – проект на бившата BUTCHER BABIES Carla Harvey, с продуцент и участник барабнистът на ANTHRAX Charlie Benante. Преди година Carla Harvey напусна BUTCHER BABIES и подкрепена от приятеля сиCharlie Benante, създаде THE VIOLENT HOUR. Проектът издаде едноименен миниалбум, в който участват още Zakk Wylde, John5, Brandon Yeagleyот CROBOT. Преди това обаче Carla Harvey и Charlie Benante дадоха специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Charlie Benante (ANTHRAX, PANTERA, THE VIOLENT HOUR) и Carla Harvey (THE VIOLENT HOUR, екс-BUTCHER BABIES) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 28.07.2025 година.


От другата страна - Привет, Carla, привет, Charlie. И двамата сте добре познати имена в екстремната сцена, но ако не знам нищо за THE VIOLENT HOUR, какво е първото нещо, което трябва да науча?

Carla Harvey - Това е добър въпрос. Не знам... Charlie, ти какво мислиш?

Charlie Benante – Според мен THE VIOLENT HOUR ще се превърнат в любимата ти група, защото се завръщаме към създаването на песни, а не се насочваме към правенето на шум. Става въпрос за песни, които са слушаеми, на които можеш да си запееш припевите и да им се наслаждаваш. Както правехме в миналото.

От другата страна - Защо започнахте с миниалбум?

Carla Harvey – Днес дългосвирещите албуми не получават признанието, което имаха преди години. Преди вземаш албума, сядаш и го слушаш от началото до края. Имаше много концептуални издания. Не мисля, че днес хората отделят толкова внимание на това. Също така всички песни, които сме създали, много ми харесват и искам да поставя специален акцент върху всяка една от тях. За това си казах, че това може да стане единствено, ако издадем миниалбум. Така всяка песен ще получи вниманието, което заслужава.

От другата страна - А до колко визуалната част е важна за група като THE VIOLENT HOUR?

Carla Harvey – За мен визуалната част на една група винаги е била много важна. Дори и когато бях хлапе. Давам ти пример с „Welcome to the Jungle“ на GUNS N’ ROSES. Чух първо песента. След което видях снимки на групата. Начинът по, който се обличаха и изглеждаха, местата, на които се мотаеха в клиповете, направо ме взривиха. Бях напълно завладяна от всичко. От този аспект, визуалната част на една група, винаги е била важна за мен. Обичам да снимам клипове, обичам да споделям с публиката, какво ме е провокирало да напиша дадена песен, като чрез музикалното видео им давам визуална представа върху процеса.

От другата страна - Това означава ли, че днес музиката се възприема повече с очите, а не с ушите?

Carla Harvey – Надявам се, че истината не е такава. Мисля, че в музиката все още я има онази чистота, при която хората слушат с ушите си, а не само с очите си. Но посланието при двете заедно може да е много по-силно, когато съчетаеш добра песен с добра визуализация. Charlie, ти какво смяташ по въпроса?

Charlie Benante – Когато в миналото се появи MTV, телевизията започна да превръща и да насища музикалната индустрия с неща от типа: „Добре, трябва да направиш видеоклип и да похарчиш много пари за него.“ Така хората получаваха визуална представа за онова, което слушат. Все едно казваш „Давай да разбием нещо“. И им го показваш. Пусни си песента на Peter Gabriel „Sledgehammer“. Страхотна е. Невероятна е. Пускаш си я в колата или където си искаш. После виждаш видеото и започваш още повече да обичаш песента. Защото свързваш добре направения клип с нея. Всичко е свързано. Днес нямаме MTV, но има TikTok, а платформата всъщност се превръща в новата MTV. Там хората пускат кратки видеа, които се трансферират в стриймове. Гади ми се от подобни думи. Мразя ги. TikTok стрийм, човече... Не ми харесва. Предпочитам да посетя магазин, да си купя онова, което ме интересува и да си го пусна на уредбата. Но ето с какво се сблъскваме сега и просто трябва да играем играта.

От другата страна - Въпрос към Charlie Benante. Музикант като теб с толкова дълга кариера, лесно ли се адаптира към модерните времена?

Charlie Benante – Независимо от всичко в повечето случаи трябва да се адаптираш. Дори и тази част от теб, която не одобрява това и смята, че всичко е пълен боклук. Един вид проява на почтеност към теб самия. Има една част от мен, която не обича да участва в т.нар. meet & greet, защото не искам да феновете да ми плащат някакви пари, за да се снимат с мен и да си вземат автограф. Но бизнес моделът се промени толкова много. И това ни принуждава да правим подобни неща, за да компенсираме загубите, които търпим, заради пресъхналите парични потоци. Вече не продаваме албуми, не продаваме дискове. Музиката е вече безплатна. Посягаш и си я вземаш. Разбираш ме. Така че да си в този бизнес днес, е трудно, заради точно такива неща. Но продължаваме да сме в него, защото все още много го обичаме и търсим начини да го накараме да проработи.

От другата страна - Какво загуби музиката заради социалните медии?

Carla Harvey – Според мен музиката загуби част от мистерията си. Може би, защото всички трябва да работим много усилено. Трябва наистина да си много отзивчив в социалните медии, да си много интерактивен в социалните медии. Хората харесват подобно поведение. Но по този начин се губи и малкото останала мистерия, защото всеки един детайл от живота на артистите е вече на показ. Малко ми липсват детските години, когато минавах покрай тур-бусовете и се надявах да зърна някого, защото вътре бяха рок звездите. Днес това го няма. Мистерията изчезна. В същото време обичам песните. Обичам да си пусна една песен и да я изслушам от началото до края. Дори по няколко пъти. Със социалните медии получаваш някакви 15 секунди. Хората трябва да вземат решение на базата на 15 секунди, вместо да си пуснат цялата песен, да я слушат от–до и да се потопят в нея.

Charlie Benante – Вниманието, което се отделя, клони към нулата. Вниманието, което младите, тийновете отделят, е почти никакво. Ако не ги приковете през първите 15 секунди, сте ги загубили, а те са вече на 15-те секунди на нещо друго. В миналото не беше така. Когато ние издавахме и продавахме албуми и дискове, феновете се редяха на опашки от полунощ, за да си ги купят. След което се прибираха вкъщи или си ги пускаха направо в колата. И бяха погълнати от музиката, защото я обичаха. Не вярвам, че днес хората обичат музиката по начина, по който го правеха в миналото. Те се отнасят към нея, като нещо за еднократна употреба. Но все още има и такива, които обичат музиката. И тук се намесваме ние, защото също продължаваме да я обичаме. Създаваме песни, издаваме албуми, защото на нас ни харесва. И знаем, че все още има фенове, които ги обичат и боготворят.

От другата страна – Добре, обаче, заради социалните медии музикантите създават музика или съдържание?

Carla Harvey – В това е борбата. Защото днес често трябва да сме и създатели на съдържание. Трябва да създаваме толкова много за социалните медии, за да бъдем актуални. А това отнема от време, което може да бъде използвано, за нови песни. Така че от една страна, очевидно светът е станал много по-малък заради социалните медии. Те са една от причините с предишната ми банда да станем големи. Те определено помагат, което е страхотно. Но от друга страна отнемат от времето за създаване на нови композиции. Има дни, в които бих искала просто да пиша музика, вместо да се чудя какво е следващото нещо, което трябва да публикувам, за да получи няколко харесвания. Което не е никак забавно.

От другата страна - THE VIOLENT HOUR не е проект за албуми, а пълнокръвна група, нали?

Carla Harvey – Да, това е пълнокръвна група. Много съм развълнувана, че тръгваме на обиколка. На репетициите работим с потенциални членове на бандата. Все по-вълнуващо става. Тук не говорим само издаване на албуми. Определено искам да тръгнем на турне и да видим какво ще се получи.

От другата страна - Предимствата и недостатъците да започнете нова група с добре познати музиканти?

Carla Harvey – Когато правиш нещо в продължение на 15 години, като мен – пея екстремен метъл от 15 години, хората искат да виждат и чуват единствено тази част от мен. Започването на нещо ново, винаги е свързано донякъде с борба. В началото много се притеснявах дали, ако предложа нещо ново, то ще се хареса. Днес този страх се е изпарил. Просто съм щастлива, че създавам музиката, която искам. Много е отпускащо. Хубавото е, че донякъде имам изградена фен база. Отрицателното е, че тя иска същото, което досега е получавала от мен, а не нещо ново. Но феновете ми приемат много добре онова, върху което работя. Прекрасни са, което означава, че всичко е страхотно.

Charlie Benante – THE VIOLENT HOUR е групата на Carla. Аз съм просто продуцент и автор на песни, но бандата е нейна. Още в началото, когато я видях, че се притеснява как ще бъде възприето всичко, й казах, че композициите са достатъчно добри. „Повярвай ми, хората ще харесат групата. Така работят нещата. Ако излезеш с нещо, което е наистина добро, хората няма да го подминат и да го отрекат. Те не биха се отказали от теб заради това, че им предлагаш нещо ново. Щом е добро, ще има хареса и ще те подкрепят.“ И хоп, бум, вече имаш мигновен фен... Трябва да правиш тези неща, за да израстваш като музикант. За това става въпрос. Достигай до хората, давай им нещо, което ги докосва по такъв начин, че веднага след като го чуят, да си кажат, че е добро и да се превърнат във фенове.

От другата страна - Как всъщност днес се определя кое е добро и кое не е чак толкова добро?

Charlie Benante – Човече, това е доста труден въпрос. Защото голяма част от музиката днес не е добра и това е истината. Постоянно търся нова музика. Очаквам я с нетърпение. В момента живо се интересувам от новия запис на DIMMU BORGIR. Обичам тази банда. Смятам, че са невероятни и че следващият им албум, че бъде наистина много добър. Аз все още съм слушател и фен на различни неща. Но днес излиза толкова много музика, която ми звучи еднакво. И се чудя как хората успяват да различат едното от другото, от третото. Разбираш ме. Всичко зувчи, все едно е създавано във вакуум и изглежда по един същ начин.

Carla Harvey – Съгласна съм с Charlie. Голяма част от музиката звучи по един и същ начин. Онова, което прави една песен добра, е начинът по който те кара да се чувстваш. Има композиции, които би се изненадал, че харесвам. Ако една песен те кара да се почувстваш по определен начин, значи е добра. И не мисля, че останалите ще отрекат, че тя е добра. Обаче днес всичко звучи твърде лъскаво и перфектно. И точно това не харесвам в днешната музика.

От другата страна - Преди малко каза, че си се притеснявала дали новото ти начало ще се хареса. Това означава ли, че днес феновете на екстремната музика продължават да са консервативни?

Carla Harvey – Мисля, че в миналото хората бяха по-широкоскроени. Като дете обичах толкова различна музика. Една от любимите ми банди беше RUSH и в същото време слушах PANTERA. Също така LORDS OF ACID и GUNS N’ ROSES. И никой никога не ме е карал да се чувствам така, сякаш не мога да харесвам всички тези групи едновременно. Днес усещам, че музикалната снобария е повече, но смятам, че хората посрещат с отворени обятия новото. Не знам. Мисля, че ако се ограничаваш само до един стил, ограничаваш и себе си като човешко същество.

Charlie Benante – Съгласен съм с Carla. Вярвам, че хеви метъл общността винаги е била настроена едностранчиво. Трябва или да е едното, или другото. И толкова. Преди много години обаче с ANTHRAX направихме нещо немислимо. Взехме ляв завой и работихме заедно с PUBLIC ENEMY. А това отвори широко вратите за други групи, които да минат през тях, да тръгнат по същия път и да прегърнат стила - комбинацията от рап и рок. И виж какво произлезе от това. Имаш всичко - от RAGE AGAINST THE MACHINE, през LINKIN PARK и LIMP BIZKIT, до KOЯN. Това отвори съзнанието на хората, които се питаха какво още би могло да стане, какво още би могло да произлезе в рока, какво още би могло да бъде направено. Разбираш ме. През цялото време разполагахме с едни и същи съставки. И си запитахме, какво ли ще стане, ако ги смесим с нещо друго. Какво би могло да се случи? И бум, случи се нещо ново. Вече имаш нови жанрове в музиката. Някои хора ще кажат, че нещата не са никак добре и това, което е станало, е лошо. Но повечето ще се съгласят, че се е случило нещо добро, защото се появиха нови видове музика.

От другата страна - Да, обаче, все още има хора, които обвиняват ANTHRAX, че са убили хеви метъла.

Charlie Benante – Не съм съгласен. Те може и да смятат, че това уби метъл музиката. Аз обаче мисля, че метълът се самоуби. Защо мисля така? Ще направя кратко отклонение. През 1986 година четири банди METALLICA, ANTHRAX, SLAYER и MEGADETH издадоха своите емблематични албуми. Тези четири албума не звучат като нищо друго. И не звучат еднакво. Защото се стремяхме да направим нещо страхотно. И после се появи празнината, защото много групи вече не постъпват по същия начин. Не мисля, че се стремят да направят наистина нещо страхотно. И ако има нещо, което уби хеви метъла, това беше той самият. Метълът се самоуби. Хората обвиняват грънджа, че след появата си, е убил хеви метъла. Добре, не знам дали съм съгласен с това или не съм съгласен, но не мисля, че ню метълът е убил хеви метъла. Просто хората се променяха. И точно по това време отвориха малко повече ушите и съзнанията си. Сещаш се какво имам предвид.

От другата страна - Тогава кое е по-добре за метъла – да бъде мейнстрийм или ъндърграунд?

Charlie Benante – Ха, зависи от портмонето ти. Това е истината. Защото, може да си толкова дълго в ъндърграунд, че в един момент да се превърнеш в мейнстрийм. Т.е. там си, докато ъндърграундът не се разпространи достатъчно.

От другата страна - Кое е клишето в музиката, което ви дразни най-много?

Carla Harvey – Боже, Charlie, ти със сигурност имаш добър отговор.

Charlie Benante – Познаваш ме, слушам всичко. Не слушам само едни стил, а всичко. Има няколко неща, които винаги ме карат да се запитам „Защо? Защо се случва това?“. Не харесвам поп музиката. Мисля, че е ужасна.

Carla Harvey – Не ми харесвам сегашната тенденция, текстовете в хип хопа и R&B музиката да са толкова вулгарни. Вече няма нищо иронично в тях. Всички е толкова нахакано и нахално. Наречи ме старомодна, но ми идва в повече.

Charlie Benante – Никоя от тези поп звезди, за които четеш и виждаш, не може да напише песен. Необходими са 15 души, за да напишат едно тяхно парче. Което за мен вече не е никаква музика. Това е производствена линия и е ужасно. И това уби музиката. Наистина уби музиката.

От другата страна - Коя е крайната цел на THE VIOLENT HOUR?

Carla Harvey – Боже, крайната цел е да разпространя по света всички тези песни, които нося в душата и в сърцето си. Целта на артиста е да споделя. За това е тук. Това е и моята цел. Да изкарам всичката музика, която имам в себе си и да я споделя с всички. Да намеря музиканти за групата, с които сме на една вълна. Да направя турнета. Просто да покажа всичко това на света отвън.

От другата страна - В песните, които пуснахте до момента, участват Zakk Wylde, John5. Ще продължавате ли да каните и други артисти?

Carla Harvey – Ще се опитам да направя, колкото е възможно повече подобни колаборации. Представи си каква късметлийска съм да имам Charlie Benante, Zakk Wylde, John5... В албума пея една песен с Brandon Yeagley от CROBOT. Страхотно е да си сътруднича с тези хора и се надявам, че ще продължим по същия начин.

Charlie Benante – Ще се върна към онова, което казах малко по-рано - за съставките. По някакви причини се сетих за John5 заради самата песен „Sick Ones“. Почувствах, че стилът му би могъл да допринесе с нещо наистина добро. Когато той върна онова, което беше направил, си спомням, че с Carla бяхме в колата. Слушахме го и се усмихвахме, защото беше съвършено. Същото се получи и със Zakk. Той разбираше от какво има нужда песента и просто го изработи. За това обичам тази работа. За това е музиката. Тя е вдъхновение. Тя е учудването, което вдига. Това се случва всъщност. И точно това е красотата на музиката.

От другата страна - Как ще отговорите на очакванията на феновете, във всяка песен да гостува китарист от такава класа?

Carla Harvey – Като привлека някой, който е толкова добър. Имам някого предвид. Който би се справил. Ще видим…

От другата страна - Лесно ли се постига баланса между старата и новата школа в THE VIOLENT HOUR?

Carla Harvey – Не мисля, че е трудно, защото двамата с Charlie имаме много богат музикален вкус. Страхотното по отношение на Charlie е, че той е меломан и постоянно слуша нова музика. Той не е като мен. Мисля, че съм зациклила в старата школа повече, отколкото той. Charlie изследва много повече музика отколкото аз. За това и за тези песни, бъди сигурен, че влиянията ни са отвсякъде.

От другата страна - Последен въпрос – кой е вашият най-„Spihal Tap“ момент?

Carla Harvey – За мен е един вид обратен „Spinal Tap“ момент. Веднъж с предишната ни група свирихме във Филипините. Поискахме да ни осигурят повдигащи елементи за сцената. Едни такива малки кутии, на които и от които да скачаме, каквито ползваме в Щатите. Едни такива малки кутии... Във Филипините разликата между бедните и богатите е огромна. Бедността е голяма. Но сцената, на която излязохме, беше огромна. А тези повдигащи елементи бяха като елеваторите, които някои музиканти използват, за да се появят на сцената, обгърнати в дим. Три метра високи. Такива, с които KISS се появяват пред публиката. Не можехме да повярваме. Бяхме онемели. Беше страхотно. Някак си обратен „Spinal Tap“ и в същото време много забавен момент, който никога няма да забравя.

Charlie Benante – Боже, пич, ще ти разкажа най-лудата и забавна история. С ANTHRAX бяхме на един фестивал в Испания. Трябваше да хванем самолетна връзка веднага след шоуто. Трябваше да напуснем фестивала много бързо, за това от сцената директно се озовахме в колата, която ни беше отредена за транспорт. И шофьорът я подкара директно срещу едни стълби. Направо откачихме. Паникьосано му заобяснявахме, че пред нас има стълби. Той спокойно отговори, че няма проблем и тогава започна едно подскачане по тях… Най-лудото нещо, което някога ни се е случвало.

От другата страна – Последно, последно – какво става с новия албум на ANTHRAX? Няма как да не попитам…

Charlie Benante – Ще излезе в началото на следващата година. Тъкмо го довършваме. Постоянно повтарям, че го довършваме... Защото, когато чуем всичко, отново си казваме, че би могло да е по-добре. Но в момента нанасяме последните щрихи по него. След което започва смесването. И ще излезе в началото на следващата година.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Писателят Красимир Симеонов: От теб зависи да вземеш решението да бъдеш щастлив в един тъжен свят

Сборникът „Мотодзен. Рокерски истории“ бе представен вчера в арт салона на  Радио Варна. Това е десетата книга на писателя и поет Красимир Симеонов. Разказите в нея той трупа по време на своите многобройни пътувания с мотор. Някои са печатани и преди, но дълги години приятели го провокират да ги събере в отделна книга, която излиза в издателство..

публикувано на 14.08.25 в 08:30

Ветроходец: Който веднъж се увлече по ветроходството, остава с тази "болест" завинаги

Който веднъж се увлече по ветроходството, го хваща т.нар. болест "ветроходство" и остава верен завинаги на този спорт. Това каза капитанът на ветроходния отбор на Медицински университет- Варна, Ангел Дипчиков. Съществува закономерност между спечелването на регата и поддържане на добър екипаж, каза той. Създаването на екипаж е едно голямо..

публикувано на 13.08.25 в 11:35

Предприемач, почетен гражданин на Варна: Част от приходите на бизнеса трябва да се връщат в обществото

Финансистът и предприемач  Димитър Желев  получи единодушна подкрепа от Общинския съвет за удостояването му със званието почетен гражданин на Варна заради постиженията му в сферата на финансите и индустрията, както и за участието му във възстановяването на фасадите и позлатените куполи на Катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Почетните звания и..

публикувано на 12.08.25 в 07:30

Варна е домакин на пътуващата изложба „Следи от изчезване“ – глас за изчезващата дива природа на България

До 29 август 2025 г. варненци и гости на града ще могат да посетят пътуващата изложба „Следи от изчезване“, разположена в зеленината на Природонаучния музей. Изложбата е част от кампания, посветена на опазването на редки и застрашени животински видове в България. В центъра на експозицията са детайлни отливки на стъпки от диви животни, чието..

публикувано на 11.08.25 в 07:00

Семейство антиквари: Показваме старинни пафти, носии и български украшения в училища

Национално антикварно изложение Варна-2025 г. се провежда на 8, 9 и 10 август, на алеите до Аквариума в Морската градина. Редки находки, безценни предмети и страстта към антиките ще съберат във Варна ценителите на историята. За първи път ще има участници от други държави.  Редовни участници във Варна са Николай и Даниела Петрови от Стара..

публикувано на 09.08.25 в 13:58

Thomas Vikström (BRAZEN ABBOT, THERION, екс-CANDLEMASS): Не съм политически активист, а съм артист

Интервю с Thomas Vikström (BRAZEN ABBOT, THERION, екс-CANDLEMASS) Thomas Vikström, певецът на THERION, отново ще излезе пред родната публика. Този път като част от BRAZEN ABBOT. С тях ще отбележи 30 годишнината от излизането на дебюта на групата на Николо Коцев „Live and Learn“, в който Thomas Vikström има основно участие. Концертът ще бъде със..

публикувано на 08.08.25 в 18:05
Ламбрин Сотиров

Ламбрин Сотиров: Варна отново ще е лятна столица за почитателите на антики

Националното антикварно изложение Варна-2025 г. ще се проведе на 8, 9 и 10 август, на алеите до Аквариума в Морската градина. Редки находки, безценни предмети и страстта към антиките ще съберат във Варна ценителите на историята.  За първи път ще има участници от други държави, разкри организаторът Ламбрин Сотиров, основател на Народно читалище..

публикувано на 08.08.25 в 09:30