Д-р Станимир Куюмжиев е роден на 17.12.1951 г. в Пазарджик. Завършил средно образование в родния си град в МГ.”К.Величков” през 1969г. През 1971 година учи зъботехника в институт Й.Филаретова”- гр. София, след което и висше образование-дентална медицина в Медицинса академия в гр. София през 1978г. Повече от 40 години работи като стоматолог. До тук всичко в биографията му е наред. Интересното е, че прилага знанията си от зъботехниката в направа на изящни, малки пластики от метал и камък. Експериментира в направата на бижута, занимава се с дърворезба и леене на чанове. Много обича работата си, но всеки свободен миг е в ателието, което си е направил и се отдава на своето хоби. Там се чувства свободен.
-Как се появи тази страст към изкуството? Вие сте стоматолог по професия и скулптор по душа, така ли?
-В Библията пише „В началото бе словото”, а при мен в началото беше рисуването. Спомням си, че като бях в четвърти клас, бях нещо болен. Майка ми, за да се занимавам и да не се депресирам ме накара да прерисувам рисунки от някакви книжки. Тогава се разбра, че горе-долу мога да рисувам. Може да се каже, че от там съм започнал. Специално за скулптурата си спомням, че баща ми беше отрязъл един клон от крушата в двора и смяташе да го изхвърли, а на мен ми стана мъчно за клона. Взех няколко длета и се опитах нещо да направя. Направих две човешки глави-нещо като тотеми. Така се запалих. Те бяха нещо като дървени скулптури. После започнах и дърворезба.
-Защо не продължихте по пътя на изкуството, а станахте стоматолог?
-След гимназията мислех да ставам художник. Мислех си че става така, без подготовка. Мислех си, че имам страшен талант. Чиста наивност. Кандидатствах в Художествената академия. Първият път без никаква подготовка. Успях да премина първи кръг и на втория ме скъсаха. Там са три кръга изпити. После по идея на майка ми започнах да уча зъботехника, за да не си губя времето. Даже незнаех какво е зъботехника. Една зъботехничка ме запали за професията, като ме убеди, че ако завърша такава специалност ще мога да работя с различни метали, керамики и пластмаси и даже ще мога да изработвам и пръстени. Между другото моят прадядо е бил златар и това малко ме подтикна да видя, какво е това нещо зъботехниката.
-Значи крушката си има опашка?
Да! След като завърших зъботехника не се отказах и опитах за втори път да кандидатствам Художествената академия. Този път с малко повече подготовка. Минах двата кръга изпити, но ме скъсаха на третия. Започнах работа като зъботехник, ама работата не ми хареса. Да бъда изпълнител и да не решавам аз не беше за мен. Работих една година и бях решен да опитам трети път в Художествената академия. Рисувах. Подготвях се. Въобще не съм мислил да ставам зъболекар. Мой колега, зам. главен лекар и партиен секретар ме извика преди да отида на изпитите и ме попита, какво мисля да правя. Казах му за Художествената академия. Той ми каза ми да стъпя на земята и ми посочи за пример своя път - от зъботехник към стоматолог. Подтикна ме към стоматологията. Отидох в София да се подготвям за Художествената академия. Следобедите учех и малко биология. За мой късмет тогава нямаше приемен изпит по химия. Кандидатствах първо стоматология, но въобще не отидох да видя резултатите. Не смятах, че съм приет. Направих трети опит в Художествената академия. Минах трите кръга, но не ми стигнаха седем стотни, за да вляза. Вече бях разбрал, че са ме приели стоматология и пътят ми тръгна в неочаквана посока. Влечението ми към изкуствата обаче никога не ме е оставяло.
-Кога започнахте да правите тези красиви, изящни малки пластики?
Започнах през 1996 година. Бях успял да придумам двама професориот Франция да дойдат в България да изнасят лекции. Двамата бяха зодия Риби. Чудех са какъв подарък да им направя, за да им остане. Тогава направих първите две риби използвайки технологии от зъботехниката.
Цялото интервю на Вяра Николаева с д-р Станимир Куюмджиев можете да чуете в звуковия файл:
Мечтателка с фотоапарат, която преследва залези, изгреви и луната. Това е Росица Димитрова от Варна, травъл блогър, пътешественик, фотограф и ловец на кадри, които често обикалят света преди нея в медии като "National Geographic" и "Forbes". За втора поредна година нейна снимка влиза в престижна селекция на "Capture the Atlas", озаглавена "Нощните..
Когато Иван дойде да тренира на 5 години и половина, бяхме като деца на лунапарк - забавление безкрай, а резултатите са впечатляващи - създадохме плашещо добър на корта човек. Така описа работата си с шампиона на "Уимбълдън" първият треньор на Иван Иванов - Пламен Радев. Всичко, което съм постигнал, е благодарение на усилията, вложили в мен..
Варненският състезател по тенис Иван Иванов, който спечели "Уимбълдън", се завърна в родния си град от Лондон. Tой беше посрещнат като национален герой на Летище Варна снощи. Звездно посрещане във Варна на Иван Иванов - носителят на титлата от Уимбълдън (ВИДЕО) "Очаквах такова посрещане, бяха ми казали по телефона, но все пак такава..
Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..
Серията от вотове на недоверие е по-скоро форма на услуга към управляващите. Това подчерта за Радио Варна политологът Димитър Ганев. Опозицията - "Продължаваме промяната - Демократична България", е в непрекъсната политическа дилема, допълни той. Не е добро послание за града случващото се с кмета на Варна Благомир Коцев, коментира още..
Първите магистри по специалността „Космическо инженерство и технологии“ на Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ защитиха своите дипломни работи. Това са капитан Филипа Александрова (летец от авиобаза „Чайка“), Емил Райчев (КБС), Димитър Димитров (катедра „Информационни технологии“) и Кристиян Панайотов (Математическа гимназия „Д-р..
14 юли е националният празник на Франция – денят, в който страната чества превземането на Бастилията с военни паради, балове на пожарникарите и фойерверки. Но далеч от цялата тази суета, днес един французин ще прекара деня по съвсем различен начин – във Варна, до пещта на собствената си пекарна. Грегори Шарниге е от Брест и в продължение на 18..