Захари Карабашлиев: Варна е град за завръщане!

„Хавра” - вторият роман на изтъкнатия писател Захари Карабашлиев, вече няколко седмици оглавява класациите. Той излиза девет години след безапелационния успех на „18% сиво”. Литературният трилър в духа на Пол Остър и Иън Макюън за кратък период успя да завладее сърцата на хиляди български читатели и да ги направи съпричастни към личната история на една от ключовите фигури в нашата история – Джанюариъс Макгахан, както и към битката за справедливост на младия Никола, завърнал се във Варна след мистериозната смърт на баща си и изправен пред една променена, апатична и гротескна България.

Няколко часа преди премиерата на новия си роман във Варна, писателят Захари Карабашлиев гостува в предаването на Радио Варна  "Гравитация 0". Интервю на Светлана Вълкова:

- Има ли забранени въпроси, защото много събеседници поставят граница?

- Никога с мен не може да има забранени въпроси. Ако някога чуеш от мен " За това не ме питай." , тогава не ме кани.

- Да започнем със заглавието на новия роман, защото много хора се питат - какво е  хавра. Аз си спомням, че когато говорих с теб преди време за романа,  ти ми каза друго заглавие -  "Свобода".

- "Свобода" , да.

 - Защо реши да промениш заглавието?

- "Свобода" беше работното заглавие, което би подхождало на този роман, защото става въпрос за два вида свобода. От едната страна имаме стремежа към лично освобождение, а от друга страна е свързано  и с темата за българското национално освобождение, макар и по-косвено. "Свобода" беше едно мое много желано заглавие  и през цялото време си вървеше като мотив докато пишех романа. С края на романа, обаче, у  мен остана усещането, че ще е  банално. От друга  страна - няма нужда мотива да бъде на корицата.  Бяхме с едни приятели в един ресторант и единият от хората, с които бях споделил книгата каза :" Абе, каква "Свобода"? Сигурен ли си?". И аз казвам - не, имам друго заглавие и то е вътре в романа - "хавра".  И  той ме попита "Каква е тази дума? Аз не съм я чувал. Звучи много интересно, искам  да науча нещо за нея. ".   А тя е много стара дума. Означава - пустеещи земи, буренясали и изоставени.

И в поземленото право тази дума още съществува. На моя нотариален акт за земи, наследен от дядо ми, пише: "50 дка хавра в местността ...". И  по времето, когато завърших романа имах нужда от нотариален акт. Помолих майка ми да  ми изпрати копия на нашите и като ги гледах ... И така и стана.

- Сподели, че си слушал някаква специална музика докато пишеш романа и  различна, според това коя сюжетна линия развиваш.

- Да. Докато пишех историческата линия слушах руска  класическа музика от края на 19 век. А докато пишех съвременната част на романа слушах от Nine Inch Nails до големите класици на съвременната филмова музика.

- Бързо ли ти вървеше писането?

- Да, аз пиша доста бързо, но докато стигнеш до това бързо писане има доста литературно мълчание. Аз обичам да има сюжет - начало, среда, край. Обичам класическия тип разказване  и в историческата линия съм следвал  този класически тип, докато в съвременната съм си позволявал да правя малко по-смели експерименти. Включително едно изречение от две страници, за което вече доста ме  ядат някои. Други пък го обичат.

- Защо?  То е посветено на Варна и мисля, че описва Варна по един невероятен и много верен начин.

- Благодаря, благодаря...

- Една друга много голяма тема, която очевидно те занимава,  е темата за завръщането.

- Да.  Това е най-смисленото нещо, което човек може да направи - да напусне родното гнездо като щъркел или лястовица, но после да се върне пак.

- Но това е друг човек, може би, който се завръща?

- Точно така. Защото на тоя свят ние имаме един живот и ако го изживеем само на едно място, ще се лишим от възможността да постигнем повече от това, което ни е дадено.

- Има реални личности, които са прототипи на героите в романа.

- Да, разбира се. Има един образ на доктор Вяра Стоименова, който е базиран на една забележителна варненка, която също е доктор. Казва се доктор Стоянова, педиатър.

- Определено Варна диша в твоя роман.

- Да, да, да ... В един момент си казах - абе, софиянци дали ще го харесат?

- И харесват ли го?

- Много, много. Истината е, че софиянци повече харесват варненци, отколкото варненци - софиянци.

Цялото интервю с писателя Захари Карабашлиев, чуйте в звуковия файл: