2
„Хавра” - вторият роман на изтъкнатия писател Захари Карабашлиев, вече няколко седмици оглавява класациите. Той излиза девет години след безапелационния успех на „18% сиво”. Литературният трилър в духа на Пол Остър и Иън Макюън за кратък период успя да завладее сърцата на хиляди български читатели и да ги направи съпричастни към личната история на една от ключовите фигури в нашата история – Джанюариъс Макгахан, както и към битката за справедливост на младия Никола, завърнал се във Варна след мистериозната смърт на баща си и изправен пред една променена, апатична и гротескна България.
Няколко часа преди премиерата на новия си роман във Варна, писателят Захари Карабашлиев гостува в предаването на Радио Варна "Гравитация 0". Интервю на Светлана Вълкова:
- Има ли забранени въпроси, защото много събеседници поставят граница?
- Никога с мен не може да има забранени въпроси. Ако някога чуеш от мен " За това не ме питай." , тогава не ме кани.
- Да започнем със заглавието на новия роман, защото много хора се питат - какво е хавра. Аз си спомням, че когато говорих с теб преди време за романа, ти ми каза друго заглавие - "Свобода".
- "Свобода" , да.
- Защо реши да промениш заглавието?
- "Свобода" беше работното заглавие, което би подхождало на този роман, защото става въпрос за два вида свобода. От едната страна имаме стремежа към лично освобождение, а от друга страна е свързано и с темата за българското национално освобождение, макар и по-косвено. "Свобода" беше едно мое много желано заглавие и през цялото време си вървеше като мотив докато пишех романа. С края на романа, обаче, у мен остана усещането, че ще е банално. От друга страна - няма нужда мотива да бъде на корицата. Бяхме с едни приятели в един ресторант и единият от хората, с които бях споделил книгата каза :" Абе, каква "Свобода"? Сигурен ли си?". И аз казвам - не, имам друго заглавие и то е вътре в романа - "хавра". И той ме попита "Каква е тази дума? Аз не съм я чувал. Звучи много интересно, искам да науча нещо за нея. ". А тя е много стара дума. Означава - пустеещи земи, буренясали и изоставени.
И в поземленото право тази дума още съществува. На моя нотариален акт за земи, наследен от дядо ми, пише: "50 дка хавра в местността ...". И по времето, когато завърших романа имах нужда от нотариален акт. Помолих майка ми да ми изпрати копия на нашите и като ги гледах ... И така и стана.
- Сподели, че си слушал някаква специална музика докато пишеш романа и различна, според това коя сюжетна линия развиваш.
- Да. Докато пишех историческата линия слушах руска класическа музика от края на 19 век. А докато пишех съвременната част на романа слушах от Nine Inch Nails до големите класици на съвременната филмова музика.
- Бързо ли ти вървеше писането?
- Да, аз пиша доста бързо, но докато стигнеш до това бързо писане има доста литературно мълчание. Аз обичам да има сюжет - начало, среда, край. Обичам класическия тип разказване и в историческата линия съм следвал този класически тип, докато в съвременната съм си позволявал да правя малко по-смели експерименти. Включително едно изречение от две страници, за което вече доста ме ядат някои. Други пък го обичат.
- Защо? То е посветено на Варна и мисля, че описва Варна по един невероятен и много верен начин.
- Благодаря, благодаря...
- Една друга много голяма тема, която очевидно те занимава, е темата за завръщането.
- Да. Това е най-смисленото нещо, което човек може да направи - да напусне родното гнездо като щъркел или лястовица, но после да се върне пак.
- Но това е друг човек, може би, който се завръща?
- Точно така. Защото на тоя свят ние имаме един живот и ако го изживеем само на едно място, ще се лишим от възможността да постигнем повече от това, което ни е дадено.
- Има реални личности, които са прототипи на героите в романа.
- Да, разбира се. Има един образ на доктор Вяра Стоименова, който е базиран на една забележителна варненка, която също е доктор. Казва се доктор Стоянова, педиатър.
- Определено Варна диша в твоя роман.
- Да, да, да ... В един момент си казах - абе, софиянци дали ще го харесат?
- И харесват ли го?
- Много, много. Истината е, че софиянци повече харесват варненци, отколкото варненци - софиянци.
Цялото интервю с писателя Захари Карабашлиев, чуйте в звуковия файл:
Целият живот и кариера на Силви Вартан са движени от любов. Двигателят ѝ никога не е бил реваншизмът или амбицията, а любовта. Не е желанието да доминира или да бъде център на внимание, както често се случва при талантливи хора. Силви Вартан е дълбоко вярващ, смирен и тих човек. Любовта винаги е била нейният пътеводител. Това казва режисьорът на..
Години наред страната ни води погрешна икономическа политика. Ние взимаме заеми не за да стимулираме икономиката, инвестициите или инфраструктурата, а за да плащаме пенсии и заплати. Това мнение изрази в предаването на Радио Варна "Позиция" Кънчо Стойчев, социолог и заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния..
Незаконното застрояване на изчезващи от кадастралната карта речни корита е резултат от пълната безотговорност на институциите. Докато те си прехвърлят топката, опасността от наводнения и човешки жертви нараства. Това каза екологът Тома Белев от Сдружение "Зелени закони" в предаването на Радио Варна POST FACTUM. Според него областните управители,..
Стефани Анастасова от няколко години пътешества около света съвсем самостоятелно. Тя споделя своите преживявания в канала си в YouTube "Около света със Стефи" , което ѝ създава множество последователи, а наскоро гостува във Варна, за да представи новата си книга, в коятo събира впечатления след 7-месечно самостоятелно пътешествие из Южна Америка...
Фестивалът "Възможното образование", посветен на хуманистичния подход в образованието, се завръща тази есен във Варна. Тридневното събитие започва в петък 31.10 и продължава до неделя 02.11. в Арт салона на Радио Варна. В програмата има прожекции на три документални филма, които разказват за успешни творчески и човеколючиви практики в българското..
Йонка Господинова е педагог и културолог, преподава в българското училище в Париж, преди това дългогодишен учител в България. Това лято тя представи и у нас своята образователна програма „Слънчеви руни“ за българските деца и за децата, посещаващи български училища в чужбина, която се радва на топъл прием от колегите й в различни държави. Част от..
Южна Корея е свят, коренно различен от нашия - организиран, дисциплиниран, толерантен и в същото време динамичен и целеустремен. Посещението в Корея беше поразяващо. С тези начални думи описа ярките си впечатления от пътуването си до Южна Корея журналистът Виолета Тончева в предаването на Радио Варна Post Factum. Тя участва в делегацията на..