„Хавра” - вторият роман на изтъкнатия писател Захари Карабашлиев, вече няколко седмици оглавява класациите. Той излиза девет години след безапелационния успех на „18% сиво”. Литературният трилър в духа на Пол Остър и Иън Макюън за кратък период успя да завладее сърцата на хиляди български читатели и да ги направи съпричастни към личната история на една от ключовите фигури в нашата история – Джанюариъс Макгахан, както и към битката за справедливост на младия Никола, завърнал се във Варна след мистериозната смърт на баща си и изправен пред една променена, апатична и гротескна България.
Няколко часа преди премиерата на новия си роман във Варна, писателят Захари Карабашлиев гостува в предаването на Радио Варна "Гравитация 0". Интервю на Светлана Вълкова:
- Има ли забранени въпроси, защото много събеседници поставят граница?
- Никога с мен не може да има забранени въпроси. Ако някога чуеш от мен " За това не ме питай." , тогава не ме кани.
- Да започнем със заглавието на новия роман, защото много хора се питат - какво е хавра. Аз си спомням, че когато говорих с теб преди време за романа, ти ми каза друго заглавие - "Свобода".
- "Свобода" , да.
- Защо реши да промениш заглавието?
- "Свобода" беше работното заглавие, което би подхождало на този роман, защото става въпрос за два вида свобода. От едната страна имаме стремежа към лично освобождение, а от друга страна е свързано и с темата за българското национално освобождение, макар и по-косвено. "Свобода" беше едно мое много желано заглавие и през цялото време си вървеше като мотив докато пишех романа. С края на романа, обаче, у мен остана усещането, че ще е банално. От друга страна - няма нужда мотива да бъде на корицата. Бяхме с едни приятели в един ресторант и единият от хората, с които бях споделил книгата каза :" Абе, каква "Свобода"? Сигурен ли си?". И аз казвам - не, имам друго заглавие и то е вътре в романа - "хавра". И той ме попита "Каква е тази дума? Аз не съм я чувал. Звучи много интересно, искам да науча нещо за нея. ". А тя е много стара дума. Означава - пустеещи земи, буренясали и изоставени.
И в поземленото право тази дума още съществува. На моя нотариален акт за земи, наследен от дядо ми, пише: "50 дка хавра в местността ...". И по времето, когато завърших романа имах нужда от нотариален акт. Помолих майка ми да ми изпрати копия на нашите и като ги гледах ... И така и стана.
- Сподели, че си слушал някаква специална музика докато пишеш романа и различна, според това коя сюжетна линия развиваш.
- Да. Докато пишех историческата линия слушах руска класическа музика от края на 19 век. А докато пишех съвременната част на романа слушах от Nine Inch Nails до големите класици на съвременната филмова музика.
- Бързо ли ти вървеше писането?
- Да, аз пиша доста бързо, но докато стигнеш до това бързо писане има доста литературно мълчание. Аз обичам да има сюжет - начало, среда, край. Обичам класическия тип разказване и в историческата линия съм следвал този класически тип, докато в съвременната съм си позволявал да правя малко по-смели експерименти. Включително едно изречение от две страници, за което вече доста ме ядат някои. Други пък го обичат.
- Защо? То е посветено на Варна и мисля, че описва Варна по един невероятен и много верен начин.
- Благодаря, благодаря...
- Една друга много голяма тема, която очевидно те занимава, е темата за завръщането.
- Да. Това е най-смисленото нещо, което човек може да направи - да напусне родното гнездо като щъркел или лястовица, но после да се върне пак.
- Но това е друг човек, може би, който се завръща?
- Точно така. Защото на тоя свят ние имаме един живот и ако го изживеем само на едно място, ще се лишим от възможността да постигнем повече от това, което ни е дадено.
- Има реални личности, които са прототипи на героите в романа.
- Да, разбира се. Има един образ на доктор Вяра Стоименова, който е базиран на една забележителна варненка, която също е доктор. Казва се доктор Стоянова, педиатър.
- Определено Варна диша в твоя роман.
- Да, да, да ... В един момент си казах - абе, софиянци дали ще го харесат?
- И харесват ли го?
- Много, много. Истината е, че софиянци повече харесват варненци, отколкото варненци - софиянци.
Цялото интервю с писателя Захари Карабашлиев, чуйте в звуковия файл:
Нестабилната икономическа и политическа обстановка в България се отразяват сериозно на строителния бранш. Това коментира за Радио Варна строителният предприемач Атанас Костурков. Той има поглед върху развитието на строителството на страната от 1989 година до днес и допълни, че най-трудно в момента е намирането на качествени кадри в сектора. На..
20 тона на година е количеството на уловената черноморска бодлива акула от български рибари. Уловът е много по-малък в сравнение с преди няколко години, когато е бил около 150 тона. Това съобщи за Радио Варна генералният секретар на Консултативния съвет за Черно море Йордан Господинов, който е председател на Асоциацията на производителите..
Варна бе избрана за последна спирка на бизнес форумите в рамките на проекта Real Estate Business Forum Center Works. Темата тази година е „Стандарти на бъдещето в средата на живота“, а целта е да се обсъди визията на местната власт за устойчиво развитие на градовете. Това каза за Радио Варна Снежана Стойчева - управител на компанията..
Интервю с Peter "Peavy" Wagner (RAGE, REFUGE) Една от бандите, които определят стандартите в спийд и пауър метъла RAGE, навъртя четири десетилетия. За това и следващия гост в „От другата страна” е лидерът на немските метъляги Peter "Peavy" Wagner. Сега, ако трябва да обясняваме кои са RAGE и кой е Peavy, начи, не сте си написали домашното...
На 1 октомври, когато светът празнува Музиката, Ви срещаме с човека, за когото тя, Музиката, е спасение и смисъл. (бел. ред. Във всеки един ред, в който думата "Музика" се спомене в този текст, тя ще бъде изписана с главна буква - заради силата, която има, и заради заряда, който носи тя за събеседника ни и за всички, които я обичат). Добо..
105 години навърши на 29 септември Евдокия Чочева - варненка, родена в Гръцката махала, и пазеща духа на Стара Варна в сърцето си. Вероятно най-възрастната варненка е неуморима и с буден интелект, вълнува се от политическите събития и слуша от сутрин до вечер любимото Радио Варна. Пристрастието ѝ към БНР идва от това, че нейната сестра - Недялка Цанева,..
Морската градина на Варна е невероятна. Такова място нямат Копенхаген и други големи градове. Това сподели специално за Радио Варна датският урбанист Леон Легеланд, след разходката си с велосипед в морската столица. “Устойчива градска мобилност - хора и публични пространства” беше темата на третото събитие от тазгодишното издание на “Форум за Варна”,..