Защо пицата в Швеция не е постна?

Емилия Иванова е на 47 години и от десетилетие живее в Швеция. От няколко години заедно със семейството си има пицария в района на увеселителния парк Liseberg във втория по големина град в страната – Гьотеборг.  Тя е един от хилядите българи, които пращат пари на роднините си.

860 милиона евро са изпратили през миналата година у нас българите в чужбина, което е с 30 милиона повече от чуждестранните инвестиции.   По този показател България се нарежда на четвърто място в Европейския съюз, показват данни на Евростат.

За пътя към успеха и какво води до него - Емилия Иванова. Интервю на Габриела Гаврилова .

Човек преминава през много изпитания, през много трудности, много упорит труд и може би най-важното е решението какво точно иска човек. В много случаи човек не успява, защото не знае какво точно иска. В момента, когато ние решихме, че искаме да се занимаваме с бизнес с пици, започнахме да реализираме този план. И успяхме!

В България имахте ли подобен бизнес?

Не! Аз бях секретар в една фирма, никога не съм се занимавала с пици или ресторантьорство.

Как тогава успяхте в Швеция?

Първоначално влязохме като съдружници в една голяма пицария, но когато са двама и повече, ако двама са на едно мнение, другите - не. Затова решихме със семейството си, тъй като и децата ни са големи и помагат, да започнем самостоятелен бизнес. Хората ни знаят така и това е нашето малко бижу.

Къде се намира пицарията?

В Гьотеборг, близо до увеселителен парк Лисеберг.

Имате много посетители?

Да! Много туристи!

Каква е Вашата пица, която толкова много хора харесват?

Казва се "Ла Маре". Пицата е с месо и много зеленчуци.

Препоръчително е да се изяде една, а на другия ден калориите да се изгорят във фитнеса. В Швеция дебели хора няма. Не защото не ядат пици, а защото много спортуват. Мисля си, че ако ние живеем по-здравословно, една пица няма да е проблем...

Двама българи създават собствен бизнес в Швеция. Как се случва това?

С много труд. Не само че работим по 12 часа, но правим калкулация всяка втора минута. Благодарна съм на семейството, благодарна съм на децата ни, които са неотлъчно до нас и работят непрекъснато заедно с нас.

Какви са условията за бизнес в Швеция?

Там сякаш има повече спокойствие и дават повече възможност на дребния бизнесмен да успее. Не сме получили облекчение в данъците, но държавата ти дава възможност да се реализираш... Там е по-дисциплинирано. Персоналът не е възможно да те зареже по средата на сезона.

Как се случва това?

Може би спокойствието на работа, може би това, че заплащането е по-високо... Получаваните пари поставят човек на най-важното ниво - средното, защото средното ниво е определящо в една държава. Когато всички живеят на това ниво....

Вашето семейство, което е изцяло българско,  ще се върне ли в България?

Да. Един ден... Аз обичам България и имам носталгия към нея. Обичам си приятелите, обичам си средата, обичам си красотата на България!

Но не е достатъчно, за да се върнете сега?

Не! Няма го това спокойствие. Няма го уважението между хората, което е най-важното. Не може, когато се прибера в България, на всеки втори километър да получавам "среден пръст" или бибиткане.

Защото не сте добър шофьор?

Не зная, може би, защото колата е с чужд номер...

Аз съм шофьор от 22 години и никога не съм имала проблем... Но в България се притеснявам да карам.

И в Швеция има катастрофи, но не толкова често, има и колегиалност в шофирането.

Кое прави по-спокойни хората в Швеция?

Уважението между хората. Уважението, че другият също е човек.

Това въпрос на манталитет ли е?

Аз си мисля, че да. При нас всеки си мисли, че е по-голям. Няма по-големи. Всички сме равни. Това, че има повече пари, не го прави по-голям. Забравили сме си ценностните системи, забравили сме това, че сме хора преди всичко.

Отношението, човещината - няма ги. Забравили сме ги.

Хората и в Швеция също имат лични проблеми, но не ги показват. На работното си място ти трябва да си винаги усмихнат, добре зареден към хората. Аз също имам проблеми, но когато застана срещу клиент, винаги се усмихвам, защото той не е длъжен да търпи моето настроение.

Вашето пожелание?

Пожелавам на хората да се обичат, да правят компромиси, да приемат човека срещу тях като човек, а не да се опитват да ги променят, защото и мравката на този свят си има достойнство.