Chris Bay (FREEDOM CALL): Всяка страст в крайна сметка води по някакъв начин до щастие

Интервю с Chris Bay (FREEDOM CALL)

През миналата година немската банда FREEDOM CALL издаде „Silver Romance“. Албум, в т.нар. стил хепи метъл, в който групата се чувства изключително добре близо 30 години. И въпреки положителната енергия, която струи от музиката на FREEDOM CALL, момчетата са здраво стъпили на земята и нищо човешко не им е чуждо, ако трябва да се позовем на клишето. Всъщност с лидера, китарист и основен композитор на FREEDOM CALL Chris Bay си поговорихме за много човешки неща в специалното интервю, което той даде за „От другата страна“.

Интервюто с Chris Bay(FREEDOM CALL) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 15.09.2025 година.

От другата страна - Привет, Chris, как си? Как се получи фестивалното и концертно лято?

Chris Bay - Концертите, които до момента сме направили, бяха повече от невероятни. Имахме страхотни участия на летни фестивали. Все още сме на турне в подкрепа на последния ни албум „Silver Romance“. Не можахме да свирим през лятото навсякъде, където бяхме планирали. Ето, че в Швеция ще бъдем в края на октомври и началото на ноември. Следващата година също ни очакват изненади. Ще напуснем Европа и ще се разходим и до други континенти. Обаче все още нищо не е обявено, за това си остава тайна. Очакват ни много приключения и вълнуващи преживявания.

От другата страна - По какъв начин новите песни на FREEDOM CALL се свързват със старите песни на FREEDOM CALL?

Chris Bay - FREEDOM CALL са FREEDOM CALL. На този свят съществуват милиони банди, които са страхотни. И всички те очакват големия успех, голяма публика на концертите си. Такива неща. Шансовете да изградиш собствена запазена марка стават все по-малки. Ние като FREEDOM CALL открихме своята в дебрите на хепи метъла, при доброто настроение и парти атмосферата. Хванахме този шанс, който ни се отвори, за да изградим собствения ни стил. А той се казва хепи метъл. Получихме награда от едно американско списание. Те заявиха, че по кристално ясни причини и без съмнение FREEDOM CALL са най-щастливата метъл банда в света. Благодарни сме за това отличие и продължаваме в същата посока и стил.

От другата страна - Балансът между хепи метъла и сериозните теми?

Chris Bay - Разбира се, че е важен. Ние като човешки същества имаме, както нашите хубави моменти, така и лоши моменти. Няма как да сме усмихнати с отварянето на очите сутрин. И така през цялото време. Имаме своите лични проблеми в семейството, при връзките или общо казано в настроението през деня. Говоря за проблемите, с които се сблъскваме в ежедневието и които всеки от нас има. За това и може би си забелязал, че музиката е нещо като терапия за нас. Когато имам лош ден или някакви проблеми – дали финансови или семейни, музиката винаги ми помага. Помага ми за душевното ми равновесие. Може би това е една от причините FREEDOM CALL да продължават по пътя на щастливата музика. Защото е личният ми шанс, както и шанс за бандата да се отърси от лошите моменти и да изостави лошото настроение в реалния живот. Когато съм на сцената, не се опитвам и не очаквам да показвам и доказвам моите китарни и вокални умения на публиката и на феновете. Мисля, че на този свят има много по-добри музиканти, отколкото сме ние. Но ние имаме възможност да дадем на нашата публика, докато ни слуша албумите, докато е на наш концерт или гледа шоуто ни на някой фестивал, възможност за бягство от ежедневието, от проблемите. Просто за час и половина да си изкара страхотно. Това е всичко, друго няма.

От другата страна - Ти правиш хората щастливи, но как ти се поддържаш щастлив?

Chris Bay - С музиката. Вземам китарата и започвам да свиря. Сядам зад пианото и импровизирам. За мен това е страст. А всяка страст в крайна сметка води по някакъв начин до щастие. Или просто води до вътрешно удовлетворение. Защото се занимаваш с най-любимото си нещо в живота. Проблемите, ежедневието, те така или иначе са постоянното присъствие. Трябва да преминаваш през тях всеки ден. Да приемаш вълните от лоши моменти и лоши дни. Музиката е моето бягство от реалността. С нея пристъпвам в света на фантазията.

От другата страна - Успяваш ли като професионален музикант?

Chris Bay - Да, аз съм щастливо копеле. Наистина. Много музиканти преминават през много трудни моменти още докато започнат и преди да станат професионалисти. Пътят е един. Трябва да израстваш и да надграждаш, първоначално свирейки в малки клубове в родния ти град. FREEDOM CALL имаха шанса да започнат от по-високо ниво, когато се връщам към 1998-1999 година. От самото начало на групата. Всичко това се случи заради продуцентите и заради лейбълите. Сключихме звукозаписен договор от старта на бандата. Което направи всичко по-лесно за нас. Защото реално не започнахме от най-ниското и най-дълбокото музикално ниво. Така че можем да кажем, че сме щастливи копелета, защото ни беше предоставена тази възможност. Печеленето на пари от музика не е никак лесно. Завърших училище и в същото време ми беше предоставен шансът да бъда професионален музикант. Разбира се, по време на пандемията преживях кратко прекъсване. Но съм музикант 24/7.

От другата страна - Какви мисли ти минаваха през главата по време на пандемията? Беше ли притеснен, дали ще се върнем към нормалността, когато всичко това свърши?

Chris Bay - Разбира се. Мисля, че всички бяхме притеснени. Без значение дали си музикант или се занимаваш с нещо друго. Всички бяхме притеснени, защото перспективите изчезнаха. Кризата нямаше решение. Никой не знаеше какво ще стане, какво всъщност става. Преди не ни се беше случвало подобно нещо. Нямахме предишен опит, примерно от преди десет години, когато всичко се е развило благополучно. Никой не знаеше какво ще стане. Лично аз постоянно пътувах. 24/7. Свикнал съм да нося тежки камъни от едно място на друго. И тогава само за една секунда настъпи тишина. И знаеш ли какво направих? Започнах да доставям плодове и зеленчуци за детски градини и по домовете на възрастни хора. По някакъв начин поне малко се чувствах все едно турнетата продължават. Защото зареждах, шофирах и разтоварвах. Почти като на турне. Това ми спаси живота.

От другата страна - По какъв начин възстанови нивото, на което беше преди пандемията?

Chris Bay - За щастие имахме възможност да направим няколко от тези дистанционни концерта с всички ограничения и спазвайки изискванията за безопасност - най-ужасните концерти, които някога съм правил през живота си. Това не беше реалният живот, а някаква симулирана реалност. Имахме и онлайн концерти, които се излъчваха в различни платформи. Доста нелепо положение. Но имахме шанса донякъде да се съхраним като група. Да не губим форма. Отне ни време да се възстановим до същото ниво на енергия и мотивация. Когато ограниченията започнаха едно по едно да отпадат, някак си не можехме да повярваме, че се случва. Съмнявахме се, че ситуацията ще се повтори. Чудехме се дали ограниченията няма да се завърнат или дали можем да започнем, да си правим планове за бъдещето с нов албум и турне. Всички си задаваха въпроси и всички имаха много съмнения. Стъпка по стъпка, обаче, нещата се промениха. И нека да забравим за този период. Едва ли някога ще се повтори.

От другата страна - Като професионален музикант страхуваш ли се от провала?

Chris Bay - Не. Никога. Всеки може да се провали независимо от работата. Никога не си 100 процента подсигурен. Доходите никъде не са сигурни. Никой не е застрахован от болести или сериозни проблеми, ментални отклонения или лични неразположения. Може в някакъв момент да ти се промени мисленето. Никога не знаеш какво ти е подготвило бъдещето. Никога не можеш да си напълно сигурен и да вярваш, че в продължение на години или десетилетия промените няма да те засегнат. Като музикант и професионалист на свободна практика съм много по-гъвкав. Все пак вече съм доставял плодове и зеленчуци в детски градини. Мога да правя много неща. Като фрийлансър, без значение дали си музикант, артист или се занимаваш с нещо друго, дори в съзнанието си ти си много по-гъвкав и адаптивен, отколкото при фиксираната работа от 9 до 5. Какво ще стане, ако работодателят ти банкрутира? Какво тогава? И в същото време имаш семейство, градиш къща, плащаш вноски по кредит всеки месец? Не можеш да знаеш, нали? За това винаги съм бил много внимателен какви инвестиции правя. Никога не съм си мечтал за „Порше“ или подобни скъпи материални удоволствия. А и никога не са ме привличали. Водя обикновен и лесен начин на живот. Защото имам своята страст. Преживявам любовта на живота ми всеки ден. Нямам нужда от кой знае каква материални неща, за да балансирам между скапана работа и личен живот. Живея прекрасен живот. И най-важното нещо, за което трябва да постоянно да внимавам, е финансовото състояние. Но не се страхувам от проблеми с гласа ми, с ръцете ми, с това, че може и да не мога да свиря на китара. Ще намеря решение и ще оправя проблема.

От другата страна - Заради името на групата FREEDOM CALL – в какво се изразява свободата днес?

Chris Bay - Свободата е много, много голяма дума. Вярвам, че всеки се стреми към нея. Но може би никой няма да знае какво да прави със свободата, когато е наистина свободен. Какво да правя, когато съм свободен? Логичен въпрос. Повечето хора не могат да живеят без ограничения. Нуждаят се от лидери, които да им казват какво да правят. Смятам, че когато си сто процента свободен, трябва да се научиш, да се справяш с положението. Защото със сигурност ще си задаваш въпроса „Сега какво да правя?“. Няма заповеди, няма правила. Но свободата е много важна. Според мен тя е повече представа, лично пожелание. Една представа на въображението към която всеки се стреми. Не мисля, че някога някой ще бъде по всички линии сто процента свободен. И смятам, че никой не иска наистина да се озовава в подобно положение. Защото като хора, всеки има необходимост да прави нещо. Което от друга страна ограничава свободата му. Свободата е огромна, много силна дума и всички се стремим към нея.

От другата страна - От какво се нуждае един човек, за да бъде свободен днес?

Chris Bay - Трудно е да отговоря на този въпрос, без да използвам клишета. Едно от клишетата е, че си свободен, когато си богат, когато имаш пари. Обаче всъщност в това положение не си точно свободен, защото имаш парите. Защото те те водят и ръководят. Ако нямаш до себе си жена, нямаш деца, може би можеш да го наречеш свобода. Но се заблуждаваш. Ти не си напълно свободен, защото примерно копнееш за семейство. За всеки поотделно свободата е много лично, емоционално и индивидуално усещане. Всеки има своя представа и обяснение за нея. Когато си щастлив, когато си удовлетворен от живота, си постигнал някаква лична свобода. Но тя не може да се обясни с думи. По-скоро е чувство, усещане.

От другата страна - А защо през последните години хората приемаха свободата за даденост?

Chris Bay - Така е. В момента ситуацията в света е изключително лоша. Както от политическа страна, така и от чисто човешка. Много хора, много човешки същества страдат. Може би не става въпрос за глад и пари. Но твърде много хора се страхуват. Най-лошото чувство, което можеш да изпиташ. Чувството на страх. Без значение от какво се страхуваш, ти се страхуваш. Най-лошото е, че не можеш да си обясниш, защо се страхуваш. Намираме се в много опасно положение. Уплашените хора няма какво да губят или имат твърде малко за губене. Което може да влоши положението и е възможно то да бъде изпуснато от контрол. В момента ситуацията в света е много лоша. Много внимателно трябва да се справим с нея. Трябва наистина да се молим, политиците да са способни, да овладеят положението и то по правилния начин. Те са по-малко от нас и трябва да им окажем натиск, за да го направят.

От другата страна - Музикантите свободни личности ли са?

Chris Bay - По някакъв начин е точно така. В сферата на музиката, да. Но в същото време зависим от много неща. Зад нас стои звукозаписната индустрия. Имаш звукозаписна компания, агенти. Имаш технически екип, звукови техници и от теб зависи, ти си отговорен и задължен те да са също щастливи. Т.е. не си сто процента свободен. Ако искаш да си сто процента свободен, трябва всичко да правиш самият ти. Трябва да създаваш песни, да пишеш текстове, да разполагаш оборудването си на сцената, да свириш сам по концертите, сам да управляваш тур буса. Но смятам, че един музикант е по-свободен от един обикновен банков служител или офис работник.

От другата страна - Можем ли да поставим знак за равенство между свободата и щастието?

Chris Bay - Определено, определено. Мисля, че свободата може да те ощастливи. Може да те направи свободен, ако я овладееш. Но може бързо да се отегчиш, защото никой не ти казва какво да правиш, когато се събудиш. Няма сутрешно позвъняване за ставане. Когато имаш позвъняване за събуждане, вече не си свободен. Лесно е за обяснение. И тогава не си щастлив. От друга страна, когато си свободен, имаш много повече задължения към самия себе си, а много хора са по-щастливи, когато живеят във все повече ограничения, защото имат по-малко отговорности. Просто печелят пари и всичко е наред. Други не са щастливи, защото трябва да се грижат за семейство, деца. А трети не са щастливи, защото нямат семейство.

От другата страна - Рязко сменяме посоката на интервюто. Какво са THE BEATLES за теб?

Chris Bay - Аз съм старо копеле. Израснал съм с THE BEATLES, но не съм от тяхното поколение, а от следващото. Те бяха от предишното. Аз съм от това поколение, което постоянно си задаваше въпроса THE ROLLING STONES или THE BEATLES. За мен винаги е ставало въпрос за THE BEATLES. Обичам хармониите и мелодиите. Обичах ги и продължавам да ги обичам. И то много. Имах един голям бележник, в който бяха събрани всички песни на групата. Бяха нотирани и можех да ги изпълнявам на китара или пиано. Мисля, че съм изсвирил всяка една от тях.

От другата страна - Те нали пеят, че парите не могат да им купят любов. Но днес какво не можеш да купиш с пари?

Chris Bay - Добър въпрос. Имам един пример, който постоянно използвам. Ние с FREEDOM CALL като концертираща група живеем живот, който не можеш да купиш с пари. Ако си милионер и разполагаш с купища финансови средства, може би можеш да си купиш сцена, екип, необходимата техника, както и да платиш на хората, да дойдат като публика. Нещо като игра, в която всички са актьори. Но това е смешно. Не е сериозно. Това не е истинският живот, които ние изживяваме. Защото не можеш да си купиш любовта на феновете. Толкова е просто. Няма значение колко души има пред сцената, когато сме на нея. Дори един да е, за мен няма проблем. Той е там, защото цени музиката и изпълнението ни. Това е сериозно и искрено. Фалш е, когато трябва да плащам на някого, за да ме подкрепя. Парите на са всичко. Да, правят доста неща в живота по-лесни, но с тях определено не можеш да си купиш обич.

От другата страна - Има ли шанс, който никога няма да си простиш, че си изпуснал?

Chris Bay - В момента не ми липсва нищо. Може би след пет години ще има нещо, за което ще съжалявам, че съм пропуснал, но в края на краищата миналото си е минало. Каквото е било, е било и не мога да го променя. Не мога да пътувам във времето. Миналото си е минало. Единственото, което можем да направим, е когато попаднем в същата ситуация, да постъпим по друг начин. Но да мислим, че сме постъпили погрешно, не е правилният начин да гледаме на миналото. Защото няма как да го променим. То за това е минало, защото вече се е случило. Нещата са такива, каквито са. Нека гледаме към бъдещето.

От другата страна - А трябва ли да съжаляваме за пропуснатите възможности?

Chris Bay - Не, определено не. Сигурен съм. Както казах по-рано, нещата са такива, каквито са. Ако пропуснеш нещо, следващия път не изпускай шанса си. Бъди малко по-концентриран и фокусиран. Внимавай повече за хората около теб и за условията. Но никога за нищо не съжалявай, защото не можеш да промениш миналото. Било, каквото било. Можеш да се извиниш, което е много важно. Много е важно да можеш да кажеш „Извинявай“. Но да съжаляваш за миналото? Не е точното поведение. Няма как да го промениш. Станало е и не подлежи на промяна. По-добре се извини. Това е по-важната част.

От другата страна - В коя песен можем да открием душата на FREEDOM CALL?

Chris Bay - Както отбелязах, най-важната тема в музиката на групата е щастието. Текстовете, обаче, са нещо друго. Вече съм възрастен и би било леко смехотворно постоянно да повтарям, че живея на Земята на светлината. Т.е. да се пусна по допирателната. Имаме композиции, в които текстовете са на много сериозни теми. Когато обаче комбинираме сериозни теми, с леки мелодии, хората никога няма да разберат, че съответните песни са сериозни. В последния ни албум „Silver Romance“ имаме композиция като „Out of Space“, в която мелодията те хваща от първите акорди. Можеш да танцуваш на нея, но текстът е много дълбок. В него говоря за психичните проблеми на хората, с които те не могат да се справят сами. И трудният избор, пред който са изправени –да намерят начин все пак да се справят с проблемите или да напуснат живота. Изборът между самоубийство и помощ. Никога никого не бих посъветвал да се самоубие. Самоубийството не е решение за никого и за нищо. Т.е. искам да кажа, че имаме запомнящи се мелодии, заради които се смята, че създаваме парти песни. Но те не са такива, защото текстовете са много тежки като теми