Паша Александрова е наследник на стар възрожденски род от Бесарабия, един от прадедите е опълченец по време на Руско-турската война, а фамилията идва от дядото, който се преселва от Сливенския край - той бил добър воденичар и така наследниците стават Дерменджиеви. Паша успява да открие 400 наследници по целия свят, има снимка на къщата на прапрадядото в Бесарабия и мечтае да посети този край, за да се види лично и с другите си роднини.
Аз отдавна зная за моя прапрадядо, опълченецът Зинови Дерменджиев. Разпитвала съм моя баща, в къщи още стоят тетрадките, където съм "изрисувала" всички мои прапрадеди...
Откъде е Вашият дядо?
Той е роден в Бесарабия, неговият баща също е роден там, но се оказа, че родът е от Сливенския край. Те са се преселили след Руско-турската война през 1830 година заедно с напускането на ген. Дибич-Забалкански.
Преди 3 години мои колеги ми подсказаха да участвам в една историческа конференция и оттогава са по-сериозните ми проучвания...
Знае ли се достатъчно за Вашия род?
В рода - да, но иначе няма достатъчно информация. В музея в Добрич има негови документи.
Как когато няма достатъчно информация в обществото, паметта се съхранява в рода?
Моят дядо прави родова среща през 70-те години и тогава е написана една статия, която впоследствие допълних ...Това за мен е лично постижение...
Какво е важно, когато правим своето родословие?
Най-важното е да говорим с нашите баба и дядо.
Ако са живи!
Така е . Може да потърсим информация и по селата.
Не си даваме сметка, че тези хора утре може би няма да ги има и затова пропускаме момента да съберем историята на своя род, а това е важно.
Моето най-голямо откритие е, че нашият прапрадядо е дошъл в Добруджа след Освобождението. Ние знаехме, че за Бесарабия тръгва неговият баща, а се оказа, че това прави неговият прадядо. Така открихме две поколения, за които не знаехме.
Свързахме се с моя чичо в Бесарабия. Видях и снимките на къщата,където е роден опълченецът Зинови, имам и желание да я видя лично. В тази къща сега живее моят чичо, което е нещо прекрасно като чувство.
Разбрахме докъде стигат корените на Вашето родословно дърво. А къде са неговите клони?
До Якутия, където имам свои братовчедки и с тях поддържаме контакти с помощта на моя чичо от Бесарабия. Но има и във Франция, и в Америка... Има още роднини, но не успявам да се свържа с тях, защото не ми остава време...
Колко са наследниците на този род днес?
Аз съм намерила около 400. Но нямам цялата картина. Само дъщерята на опълченеца има 8 деца, които имат свои...
На какъв език общувате, след като живеят по целия свят?
На български.
Да споделите някоя интересна случка, докато събирахте родословието?
Как открих чичо си в Бесарабия. Той е правнук на брата на опълченеца. Стана по интернет. Започнахме да си пишем в 12 часа вечерта и не спряхме до 5 часа сутринта.
Той ми изпрати снимки, оказа се , че има много неща, които не знаем...Самите спомени ...
Опълченецът Зинови Дерменджиев никога не е прекъсвал своята връзка с роднините в Бесарабия.
Пишели са си писма. За най-обикновени неща - за земите и това, което те са засели. Това, което най-много ме натъжи, че на половин страница са си изпращали поздрави - поименно от всеки до всеки.
В днешно време, при мобилните телефони, с които разполагаме, ние рядко се сещаме да се обадим на своите родители.
Защото семейството определя какви сме ние. Даже и това как изглеждаме, откъде идват нашите имена. Но най-вече защото ще установим връзка с историята и това откъде сме ние.
В последните години наистина светът стана едно глобално село и да се почувстваме част от него, а не като прашинка - трябва да намерим своята история. Паметта на семейството ни е необходимата връзка.
Написаното остава. Има интересни истории, които трябва да се запишат и ако не го направим, няма да останат.
За емоцията от срещите с роднините, за спомените - в интервюто на Габриела Гаврилова
Изкуство без зрител, не ме интересува такова изкуство. Най-голямата награда за мен е, когато зрителите си тръгнат от залата усмихнати и замислени. Това каза режисьорът Ивайло Христов след представянето на новия му филм "Любоф", който откри тазгодишното издание на Фестивала на българския игрален филм "Златната роза". Основната идея на лентата е да..
Интервю с Tommy Talamanca (SADIST) Има банди, които прекопават музиката без да се набиват на очи и уши. Но винаги достигат до ценителите. Тяхната музика не е за масовия слушател. Трудно се възприема от първо слушане, но влезеш ли в нея, няма откопчване. Всеки нов албум е ново стъпало в музикалното изследване. Пътешествие, което винаги води към..
Пътешествието в българското кино е пътуване, не по магистралата, а по странични пътища - редуващи се малки градчета и селца, които ти отнемат дъха с красота и неповторимост, но понякога и пусти, изоставени от хората места. Българското кино е феномен, който е много притегателен за мен. Тaка описа възприятието си за киното у нас председателят на журито на..
Интервю с Fabio Lione (ANGRA, ATHENA XIX, екс-RHAPSODY OF FIRE) Русе отново ще бъде домакин на „Green Rock Fest“. 17-тото издание на форума ще бъде между 20 до 22 септември. Концертната част ще бъде на площад „Свобода“ на 20 и 21 септември. Началото е от 18 часа, входът, както винаги, е свободен, като на сцената ще излязат както утвърдени..
Връзката на Милко Божков с Рей Бредбъри е емоционална и датира още от годините на късното му ученичество и ранно студентство. Тогава той се влюбва в "Марсиански хроники", без дори да подозира, че през 2025-а ще подреди изложба с реални марсиански пейзажи, инспирирани от снимки, направени от марсоходите. "О бичам да правя пейзажи и то безлюдни..
Интервю с Chris Bay (FREEDOM CALL) През миналата година немската банда FREEDOM CALL издаде „Silver Romance“. Албум, в т.нар. стил хепи метъл, в който групата се чувства изключително добре близо 30 години. И въпреки положителната енергия, която струи от музиката на FREEDOM CALL, момчетата са здраво стъпили на земята и нищо човешко не им е..
С всяка следваща година намаляват кандидатите за учители по Български език и литература и по Математика във Варна и областта. Това съобщи за Радио Варна Ирена Радева, началник на Регионалното управление на образованието. За сметка на този недостиг, трайно се увеличават желаещите да преподават в начален етап на образованието, интерес има и към..