Тънкости как да направим хубави кадри със смартфон от ваканции и лични празници разкри в предаванет "Новият ден" фоторепортерът Любомир Бенковски-Бенджи. Той самият също е подбрал телефона си с характеристики, отговарящи на професионалните му критерии и често снима репортажи и с него. Любомир Бенковски има опит като телевизионен оператор и фоторепортер към вестници и телевизии в родния си град Плевен и като кореспондент на БТА. От 2000 година живее и работи във Варна. Като фоторепортер е снимал близо 7 години за вестниците "24 часа" и Труд". В момента е регионален мениджър за Североизточна България на Агенция "Булфото". Бенджи посъветва всички увлечени да снимат:
Първо е много важно да се забърше обектива на камерата на смартфона. За разлика от фотоапаратите, при които предната леща се предпазва от капачка, при смартфона нямаме капачка, държим по джобовете си, пипаме го с пръсти и много често предната леща е замърсена. Това разваля снимката. Получават се едни размазани снимки. Хубаво е, да се придобие навик преди да се включи камерата на смартфона, да се забърше с мека памучна кърпичка предната леща. Дали това ще е микрофибърна кърпичка за очила или ако нямаме дори дреха, но да бъде почистена.
Как да композираме по-добре снимките си?
Композицията е цяла голяма тема, но е хубаво хората поне да се запознаят от интернет с правилата за златното сечение. Бих могъл да кажа следното - в повечето телефони има т.нар.мрежа, която може да бъде включена, Това са две хоризонтални и две вертикални линии. Те не се появяват после на сниката, а са само за гледане. И когато човек гледа снимката е добре да постави сюжетно важните обекти в пресечните точки на тези линии. Това са т.нар. силни точки в композицията.
Тоест не центрираме, а гледаме силните точки.
Точно така.
Да кажем за светлината. Обикновено снимаме при различни условия, но по време на почивка избираме хубаво време, силна слънчева светлина.
Да, хубаво е да се знае, че смартфона няма обектив и сенник, както фотоапарат. Добре е да гледаме слънцето да не е срещу нас, когато снимаме със смартфон. Може да е някъде встрани или зад нас. Освен, яко не търсим ефекта на дефекти, които да ги превърнем в ефекти. Още повече, че автоматиката се лъже, когато е насрещна светлината, и е много вероятно обекта да излезе тъмен.
А как да правим добри снимки на сняг?
Снегът е прекалено бял, там автоматиката се лъже и снимката става малко тъмна. Снегът не става бял на снимката, а мръсно сив. Можем да използваме т.нар. заключване на автофокуса и експонацията. Това става в чукване на екрана и задържане на пръста. Так, където сме чукнали и задържали, там измерва експонацията приоритетно. Подбираме обекта, който ни интересува, да кажем човека, чукваме на лицето, задържаме пръста, за да заключим експонацията и тогава ще имаме едно по-коректно мерене - човекът ще бъде нормален, снегът ще бъде бял и снимката няма да е мръсно-кална.
В кои часове от денонощието е най-хубава светлината за фотография?
В така наречения "златен час", сутрин след изгрев и вечер преди залез слънце. Тогава сенките са дълги, светлината е мека, топла и снимките стават по-ефектни, особено ако искаме да снимаме архитектура или пейзажи. Професионалните фотографи избират ранното ставане или малко преди залез, това е доброто време.
Кога една снимка разказва, има история? Какво й е необходимо, за да се получи тази магия?
Когато е уловен т.нар. решаващ миг. Този термин е измислен от великия Анри Картие-Бресон. Той винаги говори за снимките си в този аспект, че в тях винаги е уловен решаващия миг, тоест най-важното което е от дадената ситуация или от дадената сцена. Тогава снимката е жива, истинска и ефектна.
Тоест, когато сме с компания някъде и искаме да запазим спомен от личния си празник, да не правим прекалено режисирани снимки от типа "стройте се-усмивка", а да има по-раздвижена ситуация?
Да, да не се карат хората да позират за снимка, а да използваме тези непринудени моменти и да снимаме, когато хората са по отпуснати и по-непринудени, тогава стават и по-ефектните кадри.
Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..