Археолози доказаха, че край нос Киллик е съществувало важно древно пристанище. По време на подводна експедиция бяха открити котви, амфори и керамика, които свидетелстват за активен морски трафик от I хил. пр. Хр. до Средновековието.
Aрхеолози откриха изчезнал тайнствен остров и потънал кораб край Камчия
В периода от 17 до 23 септември 2025 г. в акваторията край нос Киллик, в близост до село Близнаци, община Аврен, се проведоха подводни археологически проучвания под ръководството на проф. д-р Иван Христов. В експедицията участваха водолази от Националния исторически музей, служители на Националната служба за охрана, както и доброволци и приятели на музея, съобщават от НИМ.
Изследванията обхванаха малкия залив южно от нос Киллик — зона, която е сред най-слабо проучените под вода участъци от Северното Черноморие, посочват експертите.
Припомняме, първоначалните проучвания, проведени през 2023 г., доведоха до откриването на редица ценни находки, свързани с древното корабоплаване в Западния Понт: амфори, каменни щокове, калаен слитък, железни котви и останки от късносредновековен потънал кораб. На базата на тези открития археолозите изказаха хипотеза, че в района на нос Киллик е съществувало убежище за кораби при лошо време, както и активно пристанище, обслужващо античното селище Ерите.
Целта на втория етап от проучванията беше да се установят границите на пристанищната зона към късноантичната крепост Ерите, както и да се картографират важни подводни елементи – скали, рифове и концентрации на движими културни ценности.
Самата крепост Ерите е обозначена в известната антична карта Tabula Peutingeriana. Според данните в нея по черноморското крайбрежие в рамките на провинция Втора Мизия са съществували пътни станции, сред които Одесос (Варна), Ерите (при устието на р. Камчия) и Темплум Йовис (вероятно при днешния град Обзор). И трите са били важни пристанищни центрове, разположени директно на морския бряг или при устието на реки , тоест, сигурни пристанища.
В хода на тазгодишната подводна експедиция бяха регистрирани 348 фрагмента от антични и късноантични керамични съдове и амфори. Сред тях се разпознават амфори, произхождащи от Хераклея, Хиос, остров Кос, както и римски амфори от типове LR1 и LR2, северноафрикански амфори и други. Намерените фрагменти обхващат широк хронологически диапазон, маркиращ инвентара на плавателни съдове и типичната за пристанищни райони натрупани находки.
Сред най-ранните находки са три каменни котви с един отвор, които могат да се датират най-рано в началото на I хил. пр. Хр.
Изключително ценни са трите железни котви от римския период. Те принадлежат към тип „B“, известен в научната литература като „римски ранноимперски“ според класификацията на Г. Капитен. Особен интерес представлява и една желязна котва от Средновековието – тип „E“ (по същата класификация), характерен за периода VII–XI век. Тя е единственото сигурно доказателство за използването на залива и през Средновековието.
На базата на събраните данни може да се заключи, че акваторията южно от нос Киллик е функционирала като място за товаро-разтоварни дейности още от началото на I хил. пр. Хр. до началото на VII век. През късното Средновековие тук са потънали няколко плавателни съда. Геоморфологията на носа, който в миналото вероятно се е вдавал по-навътре в морето, е формирала естествена защитена пристанищна зона. В условия на лошо време тази зона е предоставяла сигурно убежище за кораби, които не биха могли безопасно да пристанат при устието на река Камчия.
Проведената експедиция съвпадна с успешно завършване на обучителните курсове на членовете на водолазната група на музея. Фотографът Тодор Димитров успешно премина курс за инструктор, а проф. д-р Иван Христов получи сертификат за три звезди по международната система CMAS (Confédération Mondiale des Activités Subaquatiques).
Предстоят разкопки на крепостта Ерите, където археолозите могат да очакват нови интересни открития.
Руска Маринова, която вчера навърши 100 години, посрещна юбилея в дома си на улица „Места“ в район „Аспарухово“ във Варна. Тя беше поздравена от кмета на района Ивайло Маринов. Столетницата каза, че няма рецепта за дълголетие, но вярва, че без Бог нищо не се случва и е благодарна на двамата си сина, на снахите и на тримата си внуци, че се грижат за..
Семейство глигани бе забелязано да се любува на морето на плажа в кв."Аспарухово". Галин Данев, който бил в района за сутрешното си бягане, първо вижда две от дивите прасета, а след това към тях се присъединили още от членовете на фамилията. Направило му е впечатление, че животните не се притесняват от човешко присъствие, разказва той пред БНТ. В..
"Варна играе" и тази събота, 27 септември, а събитието, което цели да върне движението и играта в ежедневието на българските семейства, е със своето десето издание. Началото на игрите е 10.30 часа в пространството между Морското казино и сцена "Раковината" в морската градина. Всички посетители ще могат да се включат в над 25 съревнователни игри..
Истинска радост за посетителите на Варненския зоопарк – малката леопардка Виктория беше представена официално пред публика за първи път. Родена на 25 юли от майка Киара и баща Икар, тя вече ще радва посетителите на зоопарка. Виктория е третото поколение леопард, родено в зоопарка, и макар да е била по-малка от своите предшественици при..
Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ открива новата академична 2025/2026 година с тържествени церемонии във Варна и във филиала в Смолян. Във Варна откриването ще се състои на 29 септември (понеделник) от 10:00 ч. в Източния парк на университета, а в Смолян – на 27 септември (събота) от 9:00 ч. в Аула „България“. В рамките на..
Днес очакваме промяна на времето. Сутринта ще има разкъсана ниска облачност, следобед облачността ще се увеличи и на места по Черноморието и по поречието на Дунав са възможни слаби валежи от дъжд. Вятърът от север-североизток ще продължи да се усилва, като поривите му ще достигат 15-20 m/s. Над районите ще прониква по-хладна въздушна маса и..
Астероид вече носи името на българския астроном Захари Дончев, който бе дългогодишен директор на Народната астрономическа обсерватория "Николай Коперник" във Варна. Международният астрономически съюз одобри предложението на български учен името Zaharydonchev да бъде официално присъдено на астероида 800113 (=2014 CB2). Решението е публикувано в най-новия..